В момента чета ... 78

Уаааауууу!!!

Аня, представа си нямам. Странното е, че не е обявена.

Аман,всяка втора инфлуенсърка с книга🤦‍♀️

pppqqq,и аз я мернах тази орхидея но помислих, че е 3D пъзел сега видях конструктор следи я може пак да я пуснат.

Днес започнах Алиби на Агата Кристи, набързо преполових 60стр. Вече имам 1-2ма заподозрени но ще видим.🕵

Беше намалена на 80 лв. До сега не съм сглобявала такъв конструктор, обаче я загледах още когато я обявиха от Лего и ми хареса - беше ми се появила на реклама във Фб...

Да се върна на книжната тема - започнах успоредно с Гръцкото съкровище, В дворците на Кносос на Казандзакис. Това е юношески роман за Тезей и Ариадна. Малко наивен ми идва, но ми е любопитно да го дочета. Все пак Съкровището е с приоритет.

Лолита, задавих се с розе заради теб 😅
Бих си поръчала тази книга, дори само заради корицата - с тоя козел в скута просто кърти.

Не успях да спазя обещанието си да не чета книгите на Крис Картър една след друга. Шестата за Хънтър ("Престъпен ум") толкова ми хареса, че веднага след нея почнах седмата ("Отмъстителят").  Покрай вълненията със седмокласник вкъщи само за кървища и ужасии ми се чете. Сещате ли се за някой автор подобен на Картър?

Най-накрая стигнах до "Майката на дъщеря и"

"Повест на учителя Сухомлински"   Борис Тартаковски.

Наздраве с малко закъснение.
Мда, заимствали са от полски и руски фотографи, които снимат деца с петели, козички и т.н., ама на Николета нещо странно й стои.

Ако кажета на коя книга прилича Хартиеният дворец, ще чета и аз. Малко се притеснявам да не се окаже като Хари Куебърт.

По повод китките от Лего, ние имаме тези. Много им се радвам.

Не мога да се сетя в момента на коя да я оприлича,  но ми препоръчаха една, която приличала на Двореца и се очаква скоро да излезе на български - "Малибу в пламъци".
Не ти помогнах много , знам...

Привет и благодаря за новата тема!
В момента чета "Solomon vs. Lord" на Пол Ливайн, преведена на български като "Зелено дайкири". Книгата е интересна съдебна драма. Понеже ми допада, ще прочета и останалите 3 преведени на български от поредицата за Стив Соломон и Виктория Лорд.
А иначе по темата за криминалетата, моите любими от този жанр са 2 книги на Агата Кристи - споменатата вече "Десет малки негърчета" и "Убийство в Ориент Експрес".
Хубав ден на всички!

Започнах Това се случи на Майорка от Ема Страуб.
Дотук много добре!

Завърших "Бегуни" на Олга Токарчук все пак. Не съжалявам. Има интересни неща в книгата. Трудно ми е да я препоръчам, защото предполагам, че на малко хора ще допадне. Фрагментарна е. Комбинация от преплитащи се истории, които почват от нищото и свършват в нищото, някакви етюди размишления на всякакви теми и също такива, свързани с пътуването.
От всичко четени до сега книги мога да я оприличава на "Физика на тъгата" и "Времеубежище" донякъде.

Приключих Рене Карабаш - “Остайница” и веднага смених рязко настроенията с любим автор Уилям Уортън и “Отбой в полунощ”.
 Определено препоръчвам Рене, доста запомняща и потресаваща.

Благодаря за новата тема
Включвам се с коментар за "Как прекрасни бяхме" от Имболо Мбуе - силна и впечатляваща книга, която обаче много ме натовари. Това е историята на едно измислено африканско село, Косауа, която проследява дългогодишните борби на коренните жители срещу петролната компания "Пекстън", замърсяваща земите, водите и въздуха, вследствие на което децата измират още съвсем малки, а хората се лишават от естествените си ресурси и препитание.
В село като това, където всички се раждат с предназначение, се появява едно различно момиче, което се ражда с мисия - мисията да израсне повече, отколкото някой би могъл да предположи, да стигне до Америка, да получи образование и да се върне, за да поведе хората си в борбата им срещу правителството и срещу "Пекстън". Борба, която е обречена на неуспех, защото срещу потоците на петрола и парите дори най-мощният човешки устрем е обречен.
Цялата книга изобилства от насилие, погазване на човешките права и кръвопролития, но все пак има и забавни моменти, свързани с бита, вярванията и традициите на негрите в колибите преди прогресът и парите да стигнат до тях. Началото има комичен елемент и заблуждава, че това ще е книга, която се чете на един дъх, но уви, не е така. Авторката, в стремежа си към обективност и в старанието си да изложи честно всички гледни точки, е забравила да вложи тъкмо това, което прави от текста преживяване, забравила да е да вложи дух. Затова, макар кръвта на героите да обагря страниците, самата история е обезкървена и суха - много информация, разчупено изложение, изобилие от събития, обаче никаква душа.
Не знам дали да я препоръчам - не е книга за почивка, нито за удоволствие, но пък разширява мирогледа и осветява една страна от живота в развиващите се африкански страни.
Сега мисля да разпусна с "Когато животът ти поднесе хипопотам" и очаквам смешна, лека и ненатоварваща история, от каквато имам нужда.