Режим, НЕрежим, ние си се веселим, даже и тъжим - 90ДД и още нещо 68

Много ми се струпа, може би. От една страна е работата ми в съда. Никога не съм работил с такова работно време - от 8.30 до 17. Макар че минаха вече близо 7 месеца, аз не можах да свикна с това. Чувствам се буквално като затворник. Това ужасно ми тежи. От друга страна - постоянната липса на втория човек в нашия отдел, тоест почти винаги съм сам и на моя отговорност е всичко. Това довежда до страх от грешки, било то и незначителни. Отделна причина е че колежката не пожела да ме обучава. Трябва да се уча сам. Но как да се справя с материя, която не познавам. Колкото и да чета сухата материя - практиката е съвсем различна от теорията. Отделно всеки съд има свои вътрешни правила, които определят различните действия. Имам предвид че ако в Съда в Каспичан, примерно, дадено изпълнение по делото го изпълнява деловодителят, то при нас го прави Архивът. Разминавания колкото искаш. Следващото е, че когато колежката е на работа на зададен въпрос от мен, относно нещо, което трябва да се изпълни, ми се отговаря: "Няма да ме питаш. Все едно ме няма. Търси логиката". Е как да търся нещо, което не го знам?
Измъчва ме и това, че нямам алтернативата напускане. С толкова много кредити съм се набълбукал, че за оставане без работа въобще не смея да си помисля. Т.е. мисълта че съм обречен става все по наивна и нахална.
Казвал съм ви че през май ме отрязаха от Дарик и от БТА. Редакцията на вестника отдавна е пред фалит - пари има когато дойдат отнякъде. Към момента сме три заплати назад. Т.е. не мога да разчитам на пари от редакцията, защото не знам кога ще дойдат, а парите по кредита трябва да се внесат на съответната дата.
И така ден след ден затъвах в собствените си черни мисли. Лошото е, че съм и плешив и не мога като Барон Мюнхаузен да се издърпам за косата...
Единствения лъч утеха в цялото ми това мрачно сиводневие е, малката душичка, за която се грижим. Този необработен диамант, който толкова лесно, а и смело, се подава на обработка. Попива всяка дума и всяко движение, което правя. Отдава ни се изцяло, вярва ни безрезервно. И успява някак, ако трябва и насила, да ни усмихне.
С две думи да кажа и за морето. Знам че не ви писах тогава. Ами на почивка като на почивка. Морето си е море, но процедурите в Приморско бяха миже-да ти лажим, както се казва. Например масажите си ги правиш сам с масажора от рекламата на ТОП ШОП. Та процедурите не стават. Неприятно ни изненадаха при настаняването. Взеха ни 180 лева за регистрацията на детето, като в тези пари влиза единствено нощувката, като не ти осигуряват допълнително легло. Някоя от вас ме попита дали ям много - ами НЕ. Някак си там нямах апетит. Ходехме доста на разходки, обикаляхме градчето. Ходихме и до Китен. Хубаво си беше.