Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...35

Разкошен сериал по НОВА днес следобед. Турски.
За някаква модна къща така като потъвам в сюжета. Таз къща я държи една, дето прилича като да е вуйна на Костадин Ангелов. Буен перчем, лъскави бузки, коцкарска усмивка... А може би това е самият Костадин Ангелов!?
Както и да е. Провежда се конкурс за скица или кройка на рокля или както там се казва. Мадам Костадин разглежда един куп рисунки и ги отхвърля ред поред. Накрая избира една, пише името на победителя на лист, слага го в плик и събира екипа си, който се състои от две-три мацки, един с многобели зъби, един друг с рошава прическа като на Тошко Йорданов преди теменната епилация и още един с тупирана коса. И Мадам Костадин започва да го играе конферансие като в Х Фактор.

- Аркадашлар, събрали сме се тука да ви кажа кой печели конкурса за модела на роклята...

И като чуват това всички започват да се гледат напрегнато все едно са яли развалено кюнефе, а тоалетна наблизо нямааааа...

- Ох, шефке - вика единият, тоя със зъбите - ши на побъркаш от напрежение!

- Даааа, нека малко да има съспенс - отвръща мадам Костадин и после почва да разтяга едни рахат локуми, как ѝ било много трудно да вземе решение, как всички били много добри, ма накрая, като в Шотландски боец трябвало да остане само един, а ония около масата си гризат ноктите и се наблюдават взаимно със зле прикрита омраза. Даже хич не се и крият де.
След още половин час дрънкане за трудността да избере, Мадам отваря плика и тържествено, по-тържествено и от оня път като избираха нашия Неофит, се кани да изчете името на победителя:

- Конкурса печелииииии...неговото име ееее...сега ше го кажаааа...ето, казвам гооооо...да го кажа лииии...ше зема да го кажаааа...айди, вечи го казваааам...и то еееее...Бирджан Намсинкояяяя!

Една от тълпата хлъцва, облещва очите и аха да пукне от щастие. Ясно - значи тая е Бирджан. И се започва обичайния за турските и индийските сериали диалог, за който съм писал много пъти:

- Ама аз ли пичеля, шефке?

- Ти, Бирджан.

- Ама сигурно лий, шефке?

- Да, Бирджан - ти си човекът.

- Ма вий ма шегувати! Верно ли съм аз???

- Да ве, Бирджан - твойта кройка най ми арадиса.

- Въх, ни моа повярвам!

- А зими, чи повярвай, Бирджан.

- Ей, на - ни ми са вярва!

- Повярвай вечи, чи започвам да са нервирвам и ш'откача.

- Ах, не - искам, ама ни вярвам!

- Пичелиш, Бирджан, ма наистина, ай вечи да спрем, чи влязахми във времето на новините на НОВА.

- Добре - повярвах, шефке. Ай спирам вечи.

- Ан тъй, Бирджан.

- Мерси, шефке.

- Аллах да та пази, Бирджан.

- И тебе, шефке.

- Мерси, Бирджан.

- Моля, шефке.

- Новините, Бирджан...

- Ау, да.

- Ай, бакалъм.

- Бакалъм, ай.

ШИ СЧУПА ТОЗ ЧИЛИВИЗОР, ТАЗ БИРДЖАН, ТОЗ ШЕФКА ДЕТО Е КОСТАДИН АНГЕЛОВ И ТОЗ СЕРИАЛ ВЕЛИКОЛЕПНО!!!

Една история за смели рицари, приказни красавици, любов и още нещо…

Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и влажна тъмница. След време обаче на царя му дожаляло за младия крал Артур и му казал, че ще го освободи, ако му отговори на един много сложен въпрос. Отпуснал му една година време да намери отговора, в противен случай го заплашвала страшна и мъчителна смърт.
Въпросът бил: "Какво всъщност искат жените?"
Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гуейн и го заклел да намери отговора.
Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор
Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гуейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата.
Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види к’ъв по дяволите е тоя конски тропот отвън вещица.
Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб.
Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот.
Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гуейн за проявения от него подвиг.
Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гуейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, лочела бира, вино и к’вото там й попадне...
Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ.
Отлагал колкото могъл Гуейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!
Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гуейн изпаднал в дълбок размисъл...
Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем... Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде.
Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.

И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, красива, страшна, умна или глупава. Тя си е просто една вещица...

Поуката: С добро отношение се постига добър резултат. Даже доста добър.

Богомолка се оглежда в огледалото и забелязвайки, че е надебеляла,
си казва: "Май трябва да понамаля се**а"

- Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит!
- Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс!
- Да, но понякога на човек му се появява втора жена…

Жената слага децата да спят:
 - Хараламби, днес с коя играчка ще спиш?
 - Не знааам...
 - С тая искаш ли?
 - Неее! С нея съм спал вече много пъти!
Баща му тихо под мустак:
- Свиквай, сине...

Старо е, но винаги ме разсмива този текст от ФБ.

Обяснение след  автопроизшествие                                               
 Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената.
Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината.
Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
С уважение:
Подпис

то май не е виц.
интересно какво е станало  с моториста

След като на местопроизшествието е имало 32 мотоциклетисти със същото лого като на неговото яке, какво ли може да е станало?

Бира с приятели

в районното ли?

Съгласи се, че след три години звучи като виц.

За съжаление е виц. Подобно развитие на събитията има само във вицовете.
В реалния живот, тъжно, но нещата стават по иначе.