Нашите две госпожици се хапят, бутат, дерат, щипят и тн откакто станаха на около годинка. На звероукротители сме се обърнали. Всичко е борба за надмощие, за внимание, ревност, напоследък вече се включва и желанието да правят всичко сами и неприемането на забележки и не-та. С времето обаче, и с ходенето на ясла и сблъсъка с други авторитети, нещата почнаха да поомекват. Вече не се хапят, бутането и дрането намалява. тръшкането на едната и мен ме докарва до лудост, и все се запитвам това дете нормално ли е... Онзи ден си разби устата от тръшкане. Другата ме е драла до кръв, щот не й давам да вземе гнила джанка от земята 🤣
Гледам видеа по темата непрекъснато, чета книжки. Нещата, които работят за едно дете, не работят за две. Ходихме на трима различни психолози. Като цяло за момента единственото, което можем да правим, е да говорим, да обясняваме. За логопед е още рано, трябва да им поузреят още мозъчетата и да почнат да говорят добре, за да може да се работи с тях.
Та, за момента търпение му е майката, и да говорим колкото можем. Да разсейваме, да даваме пример, колкото можем. Явно е въпрос на характер и темперамент, и трябва да се израсне малко...
Ама то и аз много ги мисля нещата, направо ще се побъркам с това мислене.
Как процедирате, има ли някаква марка дрехи дето става за сушене, по-голям размер ли да купувам?