НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

  • 22 822
  • 722
# 435
Момичета, отдавна не съм се включвала при вас, но видях терзанията на Ейнджълчето.

Нашите две госпожици се хапят, бутат, дерат, щипят и тн откакто станаха на около годинка. На звероукротители сме се обърнали. Всичко е борба за надмощие, за внимание, ревност, напоследък вече се включва и желанието да правят всичко сами и неприемането на забележки и не-та. С времето обаче, и с ходенето на ясла и сблъсъка с други авторитети, нещата почнаха да поомекват. Вече не се хапят, бутането и дрането намалява. тръшкането на едната и мен ме докарва до лудост, и все се запитвам това дете нормално ли е... Онзи ден си разби устата от тръшкане. Другата ме е драла до кръв, щот не й давам да вземе гнила джанка от земята 🤣

Гледам видеа по темата непрекъснато, чета книжки. Нещата, които работят за едно дете, не работят за две. Ходихме на трима различни психолози. Като цяло за момента единственото, което можем да правим, е да говорим, да обясняваме. За логопед е още рано, трябва да им поузреят още мозъчетата и да почнат да говорят добре, за да може да се работи с тях.

Та, за момента търпение му е майката, и да говорим колкото можем. Да разсейваме, да даваме пример, колкото можем. Явно е въпрос на характер и темперамент, и трябва да се израсне малко...
Виж целия пост
# 436
Да, Нуну, така е. Информацията само дава насоки как може да реагираме и какви може да са причините, но ние сме хора със собствени проблеми, нерви, терзания и страхове. Никой не може винаги да реагира като по учебник, а и не е нужно. Напротив, според мен детето трябва да познава естествените релации на родителите си и да не е в някаква изкуствена среда, в която се държим като в лаборатория. Просто е добре в по голямата част от времето ние да се държим като възрастни.
Виж целия пост
# 437
При нас във момента ни притеснява следните неща.
Хапе .А да не говорим как крищи.
А като не е на неговото започва много да крещи.
Опитваме се да му обясняваме ,че това не е хубаво но вече не знам какво да правя.
Виж целия пост
# 438
Аз много се ядосвам, когато хвърля храна. И тогава не мога да не го накажа, защото за мен това поведение е неприемливо. Наказанието е слизане от стола за хранене и да е постои в коридора за 2 мин. /времето на наказанието е толкова минути, на колкото години в детето, това съм чела/. Викане никога не си позволявам - първородната дъщеря много бързо ме отучи от тези опити след като тя започна да крещи. Имаме правило - у нас не се крещи, ние не сме маймуни и можем да разговаряме.
Откакто е на ясла, сме много доволни и двамата. Simple Smile
Виж целия пост
# 439
Така е, nunu17, много си права. На мен мантрата ми сега е, че няма винаги да е така.
Днес например по никакъв начин не реагирам нормално и с търпение. Бясна съм на целия свят, всички сме болни, включително и Огито. Спах 2-3 часа снощи, защото или бебефона ме буди с кашлицата на Борко или чувам, че Огито се дави и не може да диша и трябва да му смуча сополите. Татко им е командировка и се оправяме сами. Нямам капацитет да си играя с Борко, постоянно давам лекарства или смуча нечии сополи. А и той няма една нормална игра, вкъщи трябва да го преобърна на физкултурен салон, че да е задоволен откъм активности. Навсякъде да положа дюшеци и катерушки, за да може да беснее. Днес от сутринта почнах с карането, защото отвори чекмеджето на кошарата си и почна да скача вътре, а то някакъв смотан шперплат дето само толкова му трябва, за да се пробие. Иска само да хвърля и обръща. А аз съм като асистент - пълня кутия с играчки, той я обръща и после мрънка да я напълня пак, за да я обърне пак. Мислих, си че на тази възраст ще играем вече с пластелин и ще рисуваме и пишем, но явно съм с мноооого грешни представи поне за него.
Виж целия пост
# 440
Така е, nunu17, много си права. На мен мантрата ми сега е, че няма винаги да е така.
Днес например по никакъв начин не реагирам нормално и с търпение. Бясна съм на целия свят, всички сме болни, включително и Огито. Спах 2-3 часа снощи, защото или бебефона ме буди с кашлицата на Борко или чувам, че Огито се дави и не може да диша и трябва да му смуча сополите. Татко им е командировка и се оправяме сами. Нямам капацитет да си играя с Борко, постоянно давам лекарства или смуча нечии сополи. А и той няма една нормална игра, вкъщи трябва да го преобърна на физкултурен салон, че да е задоволен откъм активности. Навсякъде да положа дюшеци и катерушки, за да може да беснее. Днес от сутринта почнах с карането, защото отвори чекмеджето на кошарата си и почна да скача вътре, а то някакъв смотан шперплат дето само толкова му трябва, за да се пробие. Иска само да хвърля и обръща. А аз съм като асистент - пълня кутия с играчки, той я обръща и после мрънка да я напълня пак, за да я обърне пак. Мислих, си че на тази възраст ще играем вече с пластелин и ще рисуваме и пишем, но явно съм с мноооого грешни представи поне за него.
Дай боже всичко да е наред и да се оправите всички.
Да няма болни големи и малки.

Аз му постелвам килимчето и слагам играчките за да си играем заедно.
Вкъщи имаме много играчки и то различни .
Сяда играе малко и след това става и за почва със белите.
Праска вратата на кухнята а точно зад нея е хладилника.
Почва да хапе даже баба му се ядосва със това хапане.
Със татко си играе но след известно време пак става и прави бели.
Не знам вече какво да измислим.
Добре, че от една седмица си оправи режима.
Сега става 07.30 часа и към 12.40 часа заспива
Някой път заспива към 13.00 часа около 2 часа сън.
Вечер преди 22 .00 часа заспива.
Преди ставаше 08.00-08.30 часа заспиваше 13.20 часа-14.00 часа около 1 час ,30 минути
Сън.
Но вечер преди 23.00 часа много молитви паднаха за да заспи.
Ще видим да запишем час за логопед .
За консумация.
Виж целия пост
# 441
За хапането, удрянето и други не особено приятни неща - и аз не съм сигурна че само от примера на родителите зависи. Понякога май ги приемат като игра тези неща. Или търсят внимание, ако не им се обръща достатъчно.
Оня ден обаче се замислих, че ние даваме пример несъзнателно за повече неща, отколкото мислим. Вкъщи рядко се храним всички заедно, а храната за Митко я взимаме от детската кухня ( което мисля, че вече няма смисъл), т.е. той си има манджа, ние ръфаме сандвичи в повечето случаи. И се получава парадокс, защото му обяснявам колко е вкусна манджата му, обаче не мога да се насиля да я опитам, а и не само това, но и ме вижда че ям нещо друго понякога. Аз му давам и от моята храна разбира се, но...това го разказвам, защото забелязах напоследък, че не иска да яде манджа, зеленчуци и т.н., а набляга на тесто и тъпотии. Може да е период, не знам. Но ми беше странно, защото като види храната се държи сякаш му харесва " ммм, вкусно" , мляска и т.н., а в същото време отказва да я опита. И се светнах чак вчера, че той имитира мен Simple Smile
Виж целия пост
# 442
Аз изобщо не мога да дам съвет за хапането и удрянето, но с риск да ме погледнете с лошо око и да поставите под въпрос родителските ми качества,ще си кажа,че преди около година, Биляна беше започнала да хапе,уж на игра и само мен. Веднъж толкова силно ме захапа за рамото,че изпищях и инстинктивно и без грам мисъл, я шляпнах през устата. Не знам колко силно е било, но тя ревна истерично и след това повече не е хапала никога.
За удрянето съм й обяснявала,че галим с ръчичките и не удряме, не е посягала на други деца към момента, но когато е много кисела, посяга на мен и на баща си. Доста рядко се случва вече, даже последния път замахна, но се спря. С порастването все повече разбира от обясненията,заслушва се и общо взето имаме добра комуникация.
Виж целия пост
# 443
Идвам да ви кажа, че днес ме осени голямо прозрение. От бая време ме тормози липсата на инициатива за самостоятелност у Борко (писала съм и тук по тази тема). То даже инициативата му е обратната - мама да направи всичко вместо него. Да го обуя, облека, да му сглобя конструктора дори.
И след като днес искаше да го държа като бебе и да го люлея, най-накрая осъзнах (то пред очите ми, ама), че просто ревнува и иска той да е бебето.
Припомних си същия феномен с двете ми племеннички, които са породени. Голямата беше малко назад с някои неща, а малкото - доста напред за възрастта си.
В такива моменти ми става мъчно за Борко, защото заради решението ни да имаме 2 деца с малка разлика, сега той е най-ощетен. Sad
Виж целия пост
# 444
Не се тормози изобщо по този въпрос. Сега може да се бебешори малко, но като цяло ползите ще са много повече. След още някоя година няма и да си спомня, че е живял без братче. Както малкото научава много неща от по-голямото, така неусетно идва време, когато голямото има какво да научи от по-малкото. Хубав ден!
Виж целия пост
# 445
С две ръце подкрепям коментара на Фавиана . Когато се роди Дими, кака й поиска да пие мляко от шише с биберон /беше почти на 3/ и при всяко мое кърмене тя искаше също да пие мляко , също така започна да се напишква понякога . Нооо след като разбрах , че всичко е заради бебето си поговорим с нея , обясних й , че е кака , че е голяма и бебето ще се учи от нея всеки ден . И всичко много скоро си дойде по местата , а към днешна дата освен , че се бият се обичат страшно много .
Виж целия пост
# 446
Jinx, сигурно и моят 4,6 г. син иска да е по-малкото дете, защото се глезундри и чака да го обличам. Не, не че не знае и не умее. Просто стои и чака аз да го правя, вместо него.
Да го кърмя не е искал, нито да пие от биберон, но в момента се държи така сякаш той е малкия.
Не, че преди появата на сестра си се е обличал сам.
Дърпат се, но чувствам, че си се обичат. Особено малката като каже "Искам гушкам бате. Дичам го" и се разтапям. 🥰
Ще дойде ден, в който ще се разбират, но ще е по-късно. Според мен между 5 и 7 г. възраст на децата.
Малката разлика между децата има едни плюсове и минуси, голямата други.
Познавам хора, чиито деца са с 10-11 г. разлика, ами...не знам честно какви допирни точки ще имат при положение, че единия ще мисли за гаджета, докато другия е още с памперса...
Виж целия пост
# 447
Моята кака, която беше на 5 и половина като се родиха близначките, искаше да пие мляко, а оня ден си слагаше памперс, докато се лигавеше нещо и танцуваше...
Съвсем естествено е това.

Та ние самите, големи, възрастни хора, отидем ли при родителите си започваме да се "глезундрим"... Simple Smile
Виж целия пост
# 448
Много сте прави, благодаря ви. Hug Ама то и аз много ги мисля нещата, направо ще се побъркам с това мислене.

Сега идвам с практически въпрос: Който има сушилня, как процедирате с размерите на дрешките? Прави ми впечатление, че всички марки, които купувам НЕ стават за сушилня. Е, да ама аз съм си мързелива и нали затова съм я купила - да няма вече разчекнат сушилник в хола. На Борко сега размер 2-3г му е идеален, обаче като ги мина през сушилнята и стават на ръба да са му малки. Confused Как процедирате, има ли някаква марка дрехи дето става за сушене, по-голям размер ли да купувам?

Днес най-накрая Борко се събуди без сопол. Имам надежда, че в понеделник пак ще е на ясла. Миличкия супер много му се ходи, писна му цяла седмица да скучае с полудялата си майка.
Виж целия пост
# 449
На Биляна дрешките са наследствени от братовчедка й и са предимно Mayoral, за сега няма свити от сушилнята. Само пуловери и плетени блузи избягвам да пускам, защото не знам дали няма да се свият до бебешки размер. Иначе и от лидълските дрехи и hm съм пускала- не са се свивали.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия