Номинации за най-голяма муня (тема 4)

  • 88 706
  • 750
# 720
Баба ми ме караше да не казвам възрастта ѝ ,когато се е налагало да звъня на Бърза помощ ...според нея не идвали,ако си над 70-75год. 🤔 изкарваше се с 10год.”по-млада”...
Виж целия пост
# 721
И моята баба, да ми е жива и здрава, без да иска си скри истинските години. Отивам с нея на зъболекар, за другарче. Сяда баба ми и докторът започна да задава различни въпроси, включително и на колко години е. И баба ми автоматично си каза, че е на 64. Аз се ококорих, уж с математиката съм добре, смятам аз- сметката не излиза. И в този момент сестрата, която гледа картона на баба ми започва да се смее и казва: Да, Вие и дори и по- млада изглеждате, но всъщност сте на 74. Баба ми се засрами и каза- Възможно е госпожо, аз след 60-тата година спрях да ги броя. Smiley
Виж целия пост
# 722
Две в едно – мунщина и простотия!
Би трябвало да ме е срам да споделя, но нали викат, че от споделянето олеквало…
Тръгваме с колега на еднодневен семинар до съседен град. Много ми се пишкаше ама викам, ще издържа до там. Стигнахме в сградата и моля, колегата да ме чака пред тоалетната и после заедно да търсим залата. Почвам да пишкам и стягам всички мускули на тялото, поемам въздух, издувам бузи и не дишам от страх да не възпроизведа някой звук. Свършвам и спокойно се отпускам, но издишвам въздуха със стиснати устни и излезе една звучна устна пръдня. Не можах да повярвам на ушите си! Обезмисли се да давам обяснения, а и кой ще ми повярва, че пърдя с уста в тоалетната и защо. Скапа ми се целия ден.
Виж целия пост
# 723
как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.

Същата случка им и ММ. Багажникът се отваряше само с копче на таблото или с ключ. Нашият заключва колата, отваря багажника да вземе нещо, междувременно пуска ключовете вътре в багажника, взема нещото и трясва капака. Мда, нямахме резервен ключ( това си е мунско). Прибраха го, вечерта гледа клипове за тая тел, на другия ден го закарах до колата и го оставих да си рови. Успял да я отключи, ченгетата, повикани от наблюдателни граждани,  учтиво са го изчакали да я отвори и да им покаже документите от джапката Simple Smile Simple Smile

Новата кола е с карта.  Стои си в джоба на чантата ми и никога не се вади. Веднъж отиваме някъде с ММ, кара той. Нямаше място за паркиране и решихме аз да сляза да го изчакам, докато намери място. Слязох, запалих си цигара и блея по витрините. В един момент чувам някой бибитка като ненормален- колата се разсвирила, че не засича картата, ама на главен път, няма как да отбие или завие, пуснал аварийките, докато схвана аз какво става и да му хвърля чантата в колата Simple Smile
Виж целия пост
# 724
Не знам защо напоследък наричам кучето с името на сина ми и обратното. Време е за лягане и подвиквам; Роки, Роки хайде събличай се да се къпеш. Кучето пристига и ме гледа учудено какво искам от него. Синът ми изумен: Мамо, Роки не може да си свали козината?
Виж целия пост
# 725
О, аз редовно наричам котарака с името на сина си. А понякога псъткам на детето.
Виж целия пост
# 726
Майка ми само след една седмица вкъщи започна да се кара на кучето с името на сестра ми Grinning Върна ме в детството.
Виж целия пост
# 727
В рамките на час успях да мамосам котката и ММ. Често и майка ми, но там си идва някак естествено. Докато като казах на ММ Лека нощ, мамо, ме изгледа много странно. Преди ми беше странно, когато някой си мамоса животинчето, но след почти една година повтаряне на мамо, вече даже не се усещам как го изричам.
Виж целия пост
# 728
Вчера Муничка се качва в метрото.  Насреща ѝ се усмихва мило познато момиче. Но откъде - никаква идея. Отивам при нея ухилено и след секунда размисъл решавам, че по-добре да ѝ кажа. Почесвайки се, леко смутено произнасям " Здравей, но нямам никакъв спомен откъде те познавам...". Тя ме поглежда и мило заявява:
- Да, и аз също...
Две спирки стояхме, мълчахме и се усмихвахме.
.
Виж целия пост
# 729
Много е смешно това. Майка ми, която хем не е физиономист, хем недовижда,  редовно си разговаря с хора, които изобщо не помни кои са, и все се надява човека отсреща пръв да се изтърве с някое инфо, че да ѝ светне кой е събеседника.
Виж целия пост
# 730
Че аз веднъж почти едночасов ( 2-3 цигари изпуших) разговор дръпнах с едно момиче и така и не се сетих коя е и от къде я познавам. Но в свое оправдание мога да кажа, че тогава работех във фото и виждах много хора, къде на живо, къде на снимка. Тогава и свикнах, като ми се стори познат човека, да поздравявам. Ми така де, може наистина да го познавам, пък ако не ... здраве да е.
Виж целия пост
# 731
     На много хора се случва, на мен често. Но веднъж се смях много с една приятелка. Бяхме седнали на кафе, тя се поздрави с някакъв мъж, после известно време седя замислена. "Не мога да се сетя откъде го познавам този човек. Струва ми се, че може да съм спала с него на младини, но не съм сигурна."
Виж целия пост
# 732
И аз имам една такава приятелка, много беше палавка преди, току поздрави някой, вика спах ли, не спах ли, не помня вече...
Виж целия пост
# 733
То и на мен ми се случва по-често, обикновено се сещам в рамките на разговора, или пък в последствие, а понякога и изобщо. Но този път реших да бъда откровена, тя беше толкова лъчезарна. Обаче отговорът ѝ ме изненада Simple Smile
Виж целия пост
# 734
Мен от дете ме спират нвкакви лели с думите "Аз от ей такава малка те знам. Помниш ли ме?" и после пращат поздрави на мама. Върви обяснявай от кого са поздравите.
Върхът беше обаче миналата година, в чужда държава една жена как ме викаше по име и тичаше след мен. Направо бях в ступор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия