Номинации за най-голяма муня (тема 4)

Той пък сега да не вземе да помисли, че живееш отшелнически зарад нещастна любов 😁

Като казахте "бившо гадже", преди години вървя си аз по улицата и насреща в далечината виждам мъжка фигура. В този си период много критично бях настроена, но този силует като го видях, викам си: " Ето! Най-накрая една хубава мъжка осанка. Това вече ми харесва!". И колкото повече се приближава фигурата, разбирам, че това е моя бивш приятел, с който се бяхме разделили след доста бурна връзка.
Помислих си, че чувствата идват и отминават, но вкусът за някои неща си остава. Това е явно нещо съвсем отделно

Със сигурност е разбрал, че не чезна и вехна заради него, щом му устоях:) По-скоро си е помислил 'Луда си беше, луда си е и сега'

Този път с яркото участие на съпружието. Рядко се дъни, да не кажа никога, но този път беше топ!:bowtie:
Тръгваме на сватба на 120 км. Разбира се, наконтени, нагласени. Стигаме във въпросния град и въпреки че е почивен ден, трафика беше ужас. Подава ми ММ фаса си да го изгася в една празна кутийка, обаче аз го премятам някак зад гърба си, дърпам се напред, колана ме спира, връщам се, сядам и си изгарям роклята. Пипам си задника – дупка! Побеснях! Още повече от това, че мъжа ми умря от радост, че на седалката нищо й няма и не можеше да си скрие радостта. Мисля, премислям и търсим на джи пи ес магазин на Лидл, да купим шивашки принадлежности. Открихме, купи мъжа ми, обърнах му дупе и той шие. Колкото може. Не изпадам в тревоги, че не мога да се съблека на паркинга и да шия аз, защото сме еднакво леви в занаята. Заши дупката, снима ми я, одобрявам и доволно се завъртам да седна. Абе, нещо не ми е много комфортно, въртя се, нагласям се, опипвам… Ами, как ще ми е, като ми е зашил гащите за роклята! Хайде, обратно в Лидл! Този път за ножица! Обяснявам, как да среже, така че плата от гащите да остане на роклята. Вдига едва роклята, реже и чувам една сподавена псувня. Питам, какво става, мълчи. Пипам и о, не, още по-голяма дупка! Тука вече и Лидл не можеше да ни помогне.
Следва издирване на магазин, звънене на собственичката и купуване на нова рокля. Злополучната рокля беше дълга, та избирах пак дълга, но с моите 164 см., нямаше, как да се получи без шивачка /мъж ми се провали в сферата/ и купихме къса. Да, но нов проблем! Нали бях с дълга рокля и не съм си избръснала толкова прецизно краката:flushed: и познайте пак къде! В Лидл! За самобръсначка! Ей, ама реклама им направих на тия.

Днес разправям случката на баба ми и тя въздъхна и ми вика - ама, бабе, така не се шие, той хептен ти е зашил мозъка! Без думи!

Прочетох тази история ( която е и в абсолютно мой стил) на мъжа ми на глас, и той след дълго кискане заключи -  Е от цялата история запомних, че на седалката нищо ѝ няма!

В духа на едно мнение по-нагоре, че вкусът все пак не се губи ми се иска да ви споделя и моята мунщина. В турско сме и свекървата звъни на мъжа ми, да изберем подаръци на децата вместо нея, а у дома щяла да му върне парите. Избрах дрехи, които ми допадат и ѝ ги дадохме да ги подари на децата на рождените им дни. След 2 седмици минава рождения ден на детето и отваряме подаръците. От всичко най -харесвам един сет с дрешки и възкликвам, о колко е хубаво, маменце помниш ли, че исках да ти купя точно това, а защо не го направих?!? Тя се съгласява. Много е хубаво, да, баба ми го подари. Викам, а , баба ти, да бе, няма как тя са се сети да купи точно това. Тя пак настоява. Изпадам в размисли от кой ли е, никой не е сложил картичка в подаръците, не зная въобще кое от кой е. Чудя се кой ли е пътувал извън бг, съмнявам се тук да го намерят, не стигам доникъде. А колко много ми харесва, най-после някой да купи това, което искам, обикновено се подаряват неща, които не бих купила за нищо на света. Темата ме измъчваше два дни, докато не споделих с мъжа ми. Заключи, че съм изтрещяла тотално, не помня ли, че аз съм го купила?!? И така, изводът е правилен, вкусът е непроменлив…, поне две седмици…

Изхвърлила съм си любимите сребърни обеци 😩
Сложих ги преди седмица в алуминиево фолио със сода и оцет, да ги поосвежа/избеля и днес прерових навсякъде,няма го топчето фолио,изхвърлила съм го 😢

Доли,да не си ги бутнала някъде,точно с тази цел,да не ги изхвърлиш без да искаш?

Дано,но се съмнявам...все на едно и също място ги оставях когато ги държах във фолио...😥

Дано ги откриеш!

Днес ми се наложи да хвана маршрутка,за да отида до комплекс в града,в който не съм стъпвала с години,и по принцип не ходя.
Е,за 43 години,не съм и предполагала,колко много се е разрастнал и населил. Чувствах се,като туристка! А и ми отне 2 часа,та..
Но пък центъра и повечето други комплекси си ги знам много добре.

Това ми напомни как една приятелка от краен квартал, който през последните години се разрасна неимоверно, ме канеше на кафе и туристическа обиколка

Ирене,от един град сме,може и за едно и също да говорим...
Но докато писах...ти написа ,,квартал,, така,че май няма да е моят туристически обект,който се води ,,комплекс,, 🤔😂

За мен квартал и комплекс е едно и също.
За МР говоря аз.

И аз за МР...
Страшно много се е променил и разрастнал.

Аз така и не си открих много любим сребърен пръстен... Губеше ми се от доста време, реших че е паднал я под/зад шкаф, я нещо от сорта, че е доста обемист и вкъщи го свалях да не ми пречи. Местила съм де що има мебел вкъщи, преди няколко месеца се изнесох от там и съответно имаше основно преместване и наместване на мебели, ъгълче не остана да не съм изръшнала. Ами не, няма го...
Дано при теб да излязат от някъде, може пък ей така мунската просто да си го преместила другаде. Моите сребърни неща ги лъскам на сухо с пепел от цигара и светват на момента, ако трябваше да ги оставям да се киснат не ми се мисли какво и къде щях да затрия до сега