НОВО: Дигитални асистентиВиж

Частни училища - информативно-дискусионна тема - 55

  • 43 710
  • 755
# 465 5 окт. 2022, 06:41 ч.
Никога не бих оставила детето си в токсична за него среда. От опит ще ви кажа, че горните подходи не работят. Децата, които се държат лошо и надменно няма да се променят ако ги поканите на гости или говорите с родителите. Това може да се оправи само от учителя, а той очевидно няма подобно желание. Обикновено той знае преди вас какво става в класа.
Твърде е възможно именно този проблем да участва в обяснението за несправянето в училище. Втори клас не е рокет сайънс.
Не губете енергията на детето в битки. Преместете го в друг клас или ако трябва в друго училище.
Анди, учителите имат консултации и децата трябва да бъдат стимулирани да се обръщат към тях ако имат затруднение. Това ги възпитава да разчитат на себе си, започват да внимават повече, мотивират се и пр. Според мен частен учител трябва да се търси само при изчерпани вс други възможности, които едно чу предлага. Все пак овладяването на определен обем знания не е за удовлетворение на учителя и ако това не се случва в редовния час е нужно човекът да вземе мерки в определеното за консултации време. Възпитателно е за двете страни - и за детето и за учителя.
Виж целия пост
# 466 5 окт. 2022, 06:54 ч.
И аз смятам, че токсичната среда е много вероятна причина за всички проблеми.

Колкото до гимназията, учебните планове не са много различни. Разликата е среда на деца с определени амбиции и ценности, учители .. и тук, както при второкласниците, битието определя съзнанието...
Уж, едно и също дете, ама като смени средата, съвсем не същото.
Виж целия пост
# 467 5 окт. 2022, 07:23 ч.
mimikona, ужасно тъжно ми стана за детето... да се чувстваш самотен и изолиран в клас е много тежко. Съгласна съм с мнението на leika_moja, съвсем сериозно може и това да е причината детето да не се справя. Ако не е давана адекватна обратна връзка, бих сигнализирала и ръководството на училището писмено, с входящ номер... но бих помислила и за смяна на клас и училище!


Като родител на дете в ПУК именно в Питагор изчетох доста свободни съчинения.... да, има "изпит" за децата между ПУК и първи клас.... те не знаят, че е, но това е факт и са именно така наречените изходящи нива. Попитах директорката и учителката на родителската среща и те казаха, че дори са  с равностойна трудност на т.нар приемен изпит... от седмица едно има постоянна обратна връзка за работата на детето... която не включва само пяхме еди коя си песен, учихме еди какво си, а конкретно за всяко дете - да, работи бавно все още, затруднява се конкретно в ....... при звуковия анализ (например), дисциплина как се чувства в клас и т.н. И да, за мен те правят всичко по силите си да няма стрес за децата и да се справят добре по собствените им критерии... но и в нашия клас забелязвам родители, които все още живеят с илюзията, че децата са в детската градина и някои ще им държи ръчичката и ще ги бави.... от коментари от типа "Ама Петърчо просто не обича да му се изморява ръчичката" "Помогнете му да си закопчае дънките" и т.н. (Децата са си на градинска възраст, но Питагор и подобните нему училища не са създавали подобно внушение и все пак има изненадани). От деня на отворените врати през родителските срещи, до ежеседмичната връзка учители - родител, те си казват честно - да децата ще учат много, да натоварването е голямо и т.н. Не мога да си представя, че има дете, което изведнъж в 4ти клас разбира, че му е трудно. Изрично казаха и повториха, че да има деца, за които математиката не е страст и им е трудно и това се разбира най-късно до края на първи клас... не казвам, че не е стресово за семейството да мести дете по никое време, но ако аз получавам ежеседмична обратна връзка, че детето ми не се справя или коментари относно способността му да се концентрира и желанието му да участва в час, съвсем честно ще се запитам дори в края на ПУК - това ли е мястото на моето дете... дали моите собствени амбиции и разбирания за добро училище пасват на моето дете?

В допълнение (стана адски дълго) - т,нар изходни нива са кази-речи изпит в края на всяка година... абсолютно всяка една година може детето да не продължи... дали децата го усещат като стрес, не мога да кажа, факт е, че виждам всеки ден едни съвсем спокойни деца, които с нетърпение отиват на училище.... (говоря за по-големите, не за ПУК). Сформирахме си бойна групичка, познавам вече немалко семейства с деца от 1 до 5ти клас в Питагор и на никого, ама никого домашното не е отнело 7 часа... дори 3 часа не е отнело.... а митовете и легендите си продължават... пита се в задачата защо? и с какво това помага на децата? Ако има такова дете, то Бога ми, една минута не бих го държала в училище, което му причинява това... по ясен знак, че не е неговото място, здраве му кажи! Между другото и в нашия клас имаше родители, които драматично разказваха как децата им едва успели да напишат домашното за събота и неделя от една страница по англиски и две с логически задачки и очертаване...
 Със сигурност изпитите след 4ти клас за ПЧМГ, СМГ, НПМГ, НГДЕК и т.н. носят ужасен стрес за децата... за жалост това е продукт повече на нашата образователна система и дупката 5-7 клас.... Сега вече децата, които не желаят да се подлагат на този стрес могат да продължат в "Питагор" пак след изходни нива и определен резултат на изпита (но без изискване да са изявени математици). Самата аз не съм убедена, че дъщеря ми е математик... ще го мисля в края на Пук... и още повече ще следя внимателно какво ми показва детето и ще решаваме. Но няма да приема за провал едва ли не да я преместя, ако се окаже, че това не е нейното място!
Виж целия пост
# 468 5 окт. 2022, 07:46 ч.
За мен местенето е краен вариант. Детето ми в периода ПУК - втори клас беше приятелка с различни деца. Имаше и такива, които бяха по-нахални и един вид “лидери”, които се държаха по-лошо. Не съм го приемала за токсична среда, не е имало булинг. Нормално е да се сформират групички. Децата си сформират общества. Понякога учителите не са съвсем наясно как се чувства дадено дете. Има нужда и от обратна връзка от родителя. Все пак говорим за деца втори клас, а не пубертети с изградени характери.

Chacha, домашните от Пук нямат нищо общо с тези от трети и четвърти клас. Отнемат време, на по-разсеяните повече време. По-лошото е когато децата не разбират задачите и се налага родител да помага. Но в това училище учат състезателна математика и изобщо не бих казала, че всички деца я разбират от раз.

В ЧУ, в които сме били досега винаги е имало родителски срещи, и за мен е било хубаво, че има такива. Както и допълнителни часове за консултации. Знам, че има и ЧУ, в които няма класически родителски срещи, на мен биха ми липсвали.

Тинки, аз говоря за конкретен случай и за НЕГ. Не знам за какво напомпано дете говориш, но мисля че е много заблуждаващо за голямата аудитория да се  слагат етикети на децата, ходещи на уроци. Моето дете влезе в Питагор, именно защото учеше състезателна математика допълнително. В ЧУ учеха 0 състезателна математика. Така, че хайде да не обявяваме всички деца за несправящи се.

Тая мантра за надарените деца, които са си намерили мястото ме блъсна с бързия влак още при кандидастването в ПУК. Пък тя истината се оказа съвсем друга.
Виж целия пост
# 469 5 окт. 2022, 07:50 ч.
Мимикона, търси друго училище за детето си. Учителката е незаинтересована от това да учи детето ти, "не вижда" психичния тормоз от "отличничката". За какво е там? Да пише лоши оценки на детето ти вместо да го учи ли?

Ако на моето дете се случеше такова нещо - директно отивам при директорката и искам да сменят учителката. В тази възраст точно тя има засачата да сформира екип между децата колкото и да са различни.

Аз от директорка директно на собственичката на училището съм се оплаквала и съм искала да я сменят, та от учителка ли няма да се оплача ... смениха я директорката.. може и да не съм била единствената с притеснения относно подгодите й Simple Smile

Моето имаше проблем с дете в градинска възраст. Със смяна на  средата и пуф - всички проблеми като концентрация, вписване в средата, желание да учи - все едно не ги е имало.

Чача, изходно ниво има във всяко едно училище, одобрено от МОН. След като и на теб ти е направило впечатление, че децата не са притеснени, значи - хем си ги подготвят, хем те се справят. Малко конфидънс в това че ще се справят да ти научат детето няма да е излишно ..
Виж целия пост
# 470 5 окт. 2022, 07:59 ч.
Дрийм, детето плаче у дома и се чувства самотно и изолирано. Това е тормоз, а не детски общества и отговорният възрастен е трябвало да се намеси мнооого отдавна.
Виж целия пост
# 471 5 окт. 2022, 08:33 ч.
Малко ще обясня нещата надълго и нашироко, но това е много често срещан казус изобщо в училищна среда, независимо от типа на училището и децата и родителите и учителите. Слагам го в скрит текст, че е дълго.

Скрит текст:
Лейка, като принципно положение и за едно самоуверено дете това, което описваш е напълно добре като замисъл. Но мога да кажа какво става в по-честия случай, въпреки добрите намерения на училището и организацията. Първо, децата и възрастните, когато все още се учат, рядко знаят какво не знаят. Те просто имат усещането, че не разбират, не могат да вържат нещата. Тогава няма и как да попитат конкретни въпроси, защото за задаването на конкретен въпрос се иска някакво ниво на осъзнаване на това какво знае човек. Обичайно децата, ако ги попиташ какво искат, те казват "не разбирам". Какво не разбираш? - Нищо не разбирам. Или мълчат. И после така и престават да питат. Второ, в училище самата система създава усещането, че винаги си проверяван какво не знаеш - контролните, изпитванията, дори при водене на новия урок, децата често възприемат въпросите към тях като изпитване. И знаят, че на незнанието не се гледа с добро око. И си премълчават, притесняват се, не искат да потърсят помощ от учителя, защото очакват да бъдат критикувани или вече да разкрият това, че не знаят. Получава се един порочен кръг, от който трудно се излиза вътрешно за самото дете. В допълнение родителите се чувстват притеснени, засрамени и всички подобни вътрешни усещания, когато детето не се справя. Всички родители приемаме съвсем лично, когато децата ни нещо не се справят в училище, все едно някой ни сочи с пръст или все едно ние самите нещо не сме си свършили работата като родители. В този ред на мисли родителите също не са особено склонни да търсят съдействие, а ако са в училище, което е ориентирано към постижения, тогава може да рискуват и да им кажат да си търсят друго училище. Всичко това накуп влошава нещата и хората предпочитат да наемат външни хора или те самите да започнат да работят с детето, за да се навакса с материала.  Това е моделът, който най-често се среща и който виждам постоянно, независимо дали детето трябва да гони отличен успех или просто му е нужно повече време и работа, за да узреят нещата и да навакса. И не всеки учител е особено отзивчив или има подхода да разбере какво в действителност се случва в главата на детето и какво знае и разбира и какво не разбира, дали има някакви други неща, които трябва да се отработват.

По конкретния случай - първо, училището и в частност учителят явно подхожда формално към нещата или не разбира, или изобщо не е в час какво се случва. Къде е дрямал не знам, но това "вие подписахте изходното и входното" не означава нищо, освен измиване на ръцете и прикриване на собствената издънка. Винаги можете да се обърнете към директора по учебната част и класната и да поискате среща, на която да обясните нещата. В крайна сметка тук плащането за услугата има допълнителна тежест - това не е общинското училище, в което да вдигнат рамене и да кажат "много деца са ни на главата, оправяйте се". Изискайте среща за изясняване на това как се е стигнало до момента, че не сте получили своевременно обратна връзка, че детето има пропуски и какви са те и как занапред може да се процедира. Възможно е да ви кажат " вие защо не дойдохте и не казахте, че имате притеснения за детето" и реално ще са прави, защото като родител трябва да следиш как вървят нещата в училище и да търсиш съдействие. Но от друга страна не си длъжна като родител да разбираш, защото ти не си в час с детето и учителят също трябва да търси връзка с родителя и да го уведомява за напредък или липса на напредък.
Това, което в крайна сметка трябва да обмислиш и да решиш е дали да търсиш и очакваш от училище да работят повече с детето или да се оправяш сама с външна помощ или със собствени сили да вземате учебниците в събота и неделя и да минавате материала отново. Може и друго училище да търсиш, ако прецениш, че с тази учителка и с изобщо с училището няма да се разберете.

За изолирането и проблема със съученичките. Това се случва много често. Трябва да си по-твърда в разговора с класната, да поискаш и психологът да започне да работи с децата. Не съм съгласна с някой, който назад написа, че не може да се превъзпитат чужди деца и затова психологът трябва да работи само с твоето. Това не е вярно. Не се очаква да се превъзпитат чужди деца, а да се работи с въпросните момичета относно поведението им и отношението им към твоето дете. Те правят един класически опит за булинг и психологът трябва да пресече това поведение, защото днес ще е твоето дете, утре ще е друго. А и твоето не е длъжно да търпи. Психологът, вместо да го вика него и да го пита "ти какво правиш, за да се държат с теб така" и да му вменява вина по пряк и косвен начин, трябва да се заеме с работа с момичешката част от класа и в частност с тези две момичета, да направи някои групови работи за подобряване на климата. Най-малкото ти си в правото си да изискаш дисциплинарно момичетата да бъдат предупредени, че поведението им е недопустимо. Ако толкова не харесват детето ти, да не общуват с него, но да не му правят номера и да не настройват други срещу него. Няма да допускаш детето ти да е жертва първо в собствената си глава! Ще си отстоявате правата. В най-лошия случай ще назрее открит конфликт, но поне детето ще знае, че е дало отпор и ти си дала отпор и няма да се оставя. На психолога му е най-лесно да хване жертвата, също и учителите са свикнали и не обръщат внимание, ако не реагираш остро- Досега меката реакция до нищо не е довела. Ако толкова стане ясно, че няма да се разберете - търсите си друго училище. И сега можете да търсите, но поне няма да се дадете без бой.
Виж целия пост
# 472 5 окт. 2022, 08:42 ч.
Цитат на: Andariel в ср, 05 окт 2022, 08:33
Малко ще обясня нещата надълго и нашироко, но това е много често срещан казус изобщо в училищна среда, независимо от типа на училището и децата и родителите и учителите. Слагам го в скрит текст, че е дълго.

Скрит текст:
Лейка, като принципно положение и за едно самоуверено дете това, което описваш е напълно добре като замисъл. Но мога да кажа какво става в по-честия случай, въпреки добрите намерения на училището и организацията. Първо, децата и възрастните, когато все още се учат, рядко знаят какво не знаят. Те просто имат усещането, че не разбират, не могат да вържат нещата. Тогава няма и как да попитат конкретни въпроси, защото за задаването на конкретен въпрос се иска някакво ниво на осъзнаване на това какво знае човек. Обичайно децата, ако ги попиташ какво искат, те казват "не разбирам". Какво не разбираш? - Нищо не разбирам. Или мълчат. И после така и престават да питат. Второ, в училище самата система създава усещането, че винаги си проверяван какво не знаеш - контролните, изпитванията, дори при водене на новия урок, децата често възприемат въпросите към тях като изпитване. И знаят, че на незнанието не се гледа с добро око. И си премълчават, притесняват се, не искат да потърсят помощ от учителя, защото очакват да бъдат критикувани или вече да разкрият това, че не знаят. Получава се един порочен кръг, от който трудно се излиза вътрешно за самото дете. В допълнение родителите се чувстват притеснени, засрамени и всички подобни вътрешни усещания, когато детето не се справя. Всички родители приемаме съвсем лично, когато децата ни нещо не се справят в училище, все едно някой ни сочи с пръст или все едно ние самите нещо не сме си свършили работата като родители. В този ред на мисли родителите също не са особено склонни да търсят съдействие, а ако са в училище, което е ориентирано към постижения, тогава може да рискуват и да им кажат да си търсят друго училище. Всичко това накуп влошава нещата и хората предпочитат да наемат външни хора или те самите да започнат да работят с детето, за да се навакса с материала.  Това е моделът, който най-често се среща и който виждам постоянно, независимо дали детето трябва да гони отличен успех или просто му е нужно повече време и работа, за да узреят нещата и да навакса. И не всеки учител е особено отзивчив или има подхода да разбере какво в действителност се случва в главата на детето и какво знае и разбира и какво не разбира, дали има някакви други неща, които трябва да се отработват.

По конкретния случай - първо, училището и в частност учителят явно подхожда формално към нещата или не разбира, или изобщо не е в час какво се случва. Къде е дрямал не знам, но това "вие подписахте изходното и входното" не означава нищо, освен измиване на ръцете и прикриване на собствената издънка. Винаги можете да се обърнете към директора по учебната част и класната и да поискате среща, на която да обясните нещата. В крайна сметка тук плащането за услугата има допълнителна тежест - това не е общинското училище, в което да вдигнат рамене и да кажат "много деца са ни на главата, оправяйте се". Изискайте среща за изясняване на това как се е стигнало до момента, че не сте получили своевременно обратна връзка, че детето има пропуски и какви са те и как занапред може да се процедира. Възможно е да ви кажат " вие защо не дойдохте и не казахте, че имате притеснения за детето" и реално ще са прави, защото като родител трябва да следиш как вървят нещата в училище и да търсиш съдействие. Но от друга страна не си длъжна като родител да разбираш, защото ти не си в час с детето и учителят също трябва да търси връзка с родителя и да го уведомява за напредък или липса на напредък.
Това, което в крайна сметка трябва да обмислиш и да решиш е дали да търсиш и очакваш от училище да работят повече с детето или да се оправяш сама с външна помощ или със собствени сили да вземате учебниците в събота и неделя и да минавате материала отново. Може и друго училище да търсиш, ако прецениш, че с тази учителка и с изобщо с училището няма да се разберете.

За изолирането и проблема със съученичките. Това се случва много често. Трябва да си по-твърда в разговора с класната, да поискаш и психологът да започне да работи с децата. Не съм съгласна с някой, който назад написа, че не може да се превъзпитат чужди деца и затова психологът трябва да работи само с твоето. Това не е вярно. Не се очаква да се превъзпитат чужди деца, а да се работи с въпросните момичета относно поведението им и отношението им към твоето дете. Те правят един класически опит за булинг и психологът трябва да пресече това поведение, защото днес ще е твоето дете, утре ще е друго. А и твоето не е длъжно да търпи. Психологът, вместо да го вика него и да го пита "ти какво правиш, за да се държат с теб така" и да му вменява вина по пряк и косвен начин, трябва да се заеме с работа с момичешката част от класа и в частност с тези две момичета, да направи някои групови работи за подобряване на климата. Най-малкото ти си в правото си да изискаш дисциплинарно момичетата да бъдат предупредени, че поведението им е недопустимо. Ако толкова не харесват детето ти, да не общуват с него, но да не му правят номера и да не настройват други срещу него. Няма да допускаш детето ти да е жертва първо в собствената си глава! Ще си отстоявате правата. В най-лошия случай ще назрее открит конфликт, но поне детето ще знае, че е дало отпор и ти си дала отпор и няма да се оставя. На психолога му е най-лесно да хване жертвата, също и учителите са свикнали и не обръщат внимание, ако не реагираш остро- Досега меката реакция до нищо не е довела. Ако толкова стане ясно, че няма да се разберете - търсите си друго училище. И сега можете да търсите, но поне няма да се дадете без бой.
Аз казах да говори със собственото си дете. А това е защото забелязвам един модел майки закрилници, които рязко се намесват във взаимоотношенията на децата. Не съм казала, че не трябва психолог да се намеси.

Лейка, някои деца са по-чувствителни. На първо място трябва да се разбере какво точно притеснява това дете. Защото може да е именно несправянето, а не другите деца първоизточник.
Виж целия пост
# 473 5 окт. 2022, 08:44 ч.
Анди, реалността показва, че винаги, дори при откровен тормоз, на психолог се праща само жертвата. Не знам защо е така, но съм го наблюдавала и във френската система, и в българската покрай познати, за щастие не от първо лице. А иначе никой не е длъжен да си играе и да дружи с всички. Дете без нито един приятел обикновено има проблем, защото всеки има поне един. Не е лошо да видят родителите първо дали тяхното дете няма някакви проблеми в развитието, характера, обучителни затруднения, и след това да правят панаири в училището. Иначе училище, което не ги държи в течение на затруднения и се отнася с тон като цитирания не става, но повечето са такива, за жалост.
Виж целия пост
# 474 5 окт. 2022, 08:56 ч.
Andariel, много благодаря! Добре си описала ситуацията от родителска гледна точка!

Имам план за действие. Благодаря за подкрепата на всички!

 Чаках някак си сами да се стабилизират нещата, но ще изискам среща с директор и учителката и ще поискам конкретни действия. И среща с майката ще има. Каквото мога ще направя. Чак тогава ще мислим за смяна на училище. Аз мисля, че тарторката влияе на всички момичета. Но без нейното влиение те биха играли с дъщеря ми. Тоест има какво да се направи. Използват се методи и думи като - “ Няма да ви бъда приятелка” , ако играете с нея. Или - “ тя е не заслужава внимание, защото.”  Или - “ще ти подаря едикакво си, ако си с мен, не с нея” и т.н. Имам много истории, но няма да описвам. Някои са доста обмислени, планирани и подмолни ( от дете на 7 години). И мисля, че това поведение може да се коригира от възрастен. Надявам се! А класната определено е видяла какво става. Все пак на родителската среща така ласкаво говореше за отличничката и знае, че детето ми е игнорирано. Не вярвам да не вижда, че е тормозена и в час. С бележки и други подобни.  Без натиск към училището действия няма да има - независимо,че говорим за ЧУ.
Виж целия пост
# 475 5 окт. 2022, 09:15 ч.
*mimikona*, моето лично мнение е, че среща със специалист ранно детско развитие би ви била от голяма помощ. Интегрирането на първичните рефлекси при децата е нетолкова популярна у нас тема, но знам, че те са пряко свързани с неумението на децата да усвояват материал, както и с това някои деца да са доста по-свити от обичайното, или обратното - доста по-агресивни от обичайното. Разбира се причините за материала, могат да се държат и на стресовата за детето среда.
Кое е училището, където  детето? Аз лично бих сменила учителката и класа (ако не може - то училището), и бих се консултирала със специалист ранно детско развитие. Относно чуждото дете - не можем да променим останалите, но можем да променим начина, по който реагираме на всичко случващо се около нас. Това важи и за децата. Това е роля на родителя, да помогне на детето (ако не може сам, то с помощ на специалист), и на учителя - да подкрепи процеса. За жалост много от учителите не разбират и не искат да разбират от детска психология, и доста често вместо да помагат в такива ситуации, те ги затвърждават. Казано по друг начин - важно е детето да смени средата, да се чувства по-спокойно, да има учител, който го подкрепя. Аз лично смятам, че да се борите в същата среда е безсмислено. Започнете отначало по правилния начин.
Виж целия пост
# 476 5 окт. 2022, 09:24 ч.
Цитат на: Strawberry Cream в ср, 05 окт 2022, 09:15
*mimikona*, моето лично мнение е, че среща със специалист ранно детско развитие би ви била от голяма помощ. Интегрирането на първичните рефлекси при децата е нетолкова популярна у нас тема, но знам, че те са пряко свързани с неумението на децата да усвояват материал, както и с това някои деца да са доста по-свити от обичайното, или обратното - доста по-агресивни от обичайното. Разбира се причините за материала, могат да се държат и на стресовата за детето среда.
Кое е училището, където  детето? Аз лично бих сменила учителката и класа (ако не може - то училището), и бих се консултирала със специалист ранно детско развитие. Относно чуждото дете - не можем да променим останалите, но можем да променим начина, по който реагираме на всичко случващо се около нас. Това важи и за децата. Това е роля на родителя, да помогне на детето (ако не може сам, то с помощ на специалист), и на учителя - да подкрепи процеса. За жалост много от учителите не разбират и не искат да разбират от детска психология, и доста често вместо да помагат в такива ситуации, те ги затвърждават. Казано по друг начин - важно е детето да смени средата, да се чувства по-спокойно, да има учител, който го подкрепя. Аз лично смятам, че да се борите в същата среда е безсмислено. Започнете отначало по правилния начин.
Да, от всички, намирам класната за най- отговорнана и човека изпуснал нещата от контрол.

Имаме вече записан час при Гергана Маркова точно заради нещата, които сте описали. Тя се занимава с такива когнитивно-поведенчески проблеми и твърди, че за ученето и концентрацията може много да ни помогне.
Виж целия пост
# 477 5 окт. 2022, 09:34 ч.
Цитат на: Бoяна в ср, 05 окт 2022, 08:44
Анди, реалността показва, че винаги, дори при откровен тормоз, на психолог се праща само жертвата. Не знам защо е така, но съм го наблюдавала и във френската система, и в българската покрай познати, за щастие не от първо лице. А иначе никой не е длъжен да си играе и да дружи с всички. Дете без нито един приятел обикновено има проблем, защото всеки има поне един. Не е лошо да видят родителите първо дали тяхното дете няма някакви проблеми в развитието, характера, обучителни затруднения, и след това да правят панаири в училището. Иначе училище, което не ги държи в течение на затруднения и се отнася с тон като цитирания не става, но повечето са такива, за жалост.

Ох, това обобщение..., че проблемът е в жертвата.
Хайде да не смятаме, че един клас от 15 деца е целият свят. Това дете има контакти, познанства и приятели и извън тази токсична групичка. И със сигурност там не се чувства лузър и тормозен.
Всъщност по-често се среща схемата описана два поста по-горе. Има една-две тарторки, които се изживяват, като центъра на света и всички останали планети гледат да се въртят около тях, за да не изпаднат зад борда и  да не бъдат нарочени за НЕкуул. И е цяло нещастие точно те да те нарочат за лузър и да започнат да те тормозят. В по-голяма възраст стават и още по-изобретателни. Цяло училище могат да настроят.

Аз лично бих казала, че много зависи от децата, но в този конфликт трябва СЕГА да се действа рязко и твърдо, защото нагоре ще става и по-зле. И не си мълчи, а изисквай действия от училището.

И обучителните затруднения може и да са свързани, а може и да не са. Започни да следиш детето ежедневно, и ако има нужда помагай. Така лека полека сама ще схванеш дали токсичната среда е проблем или просто детето не е за това училище. И може и да напредне, което ще му даде самочувствие.
Виж целия пост
# 478 5 окт. 2022, 09:38 ч.
Това, което обясняваш със сложното "специалист по ранно детско развитие" е съвсем конкретна работа - установяване на това кои неща са достигнали зрялост, кои все още не са, дали е свързано с развитието на езиковата система, дали е с вниманието, графомоторика, зрително-пространствено, математически представи и т.н. Ако детето е минало подбор досега е трябвало някой да ги види тези неща при подбора. Вярно, че се пропускат често, но като цяло в училище трябва да са наясно вече. А ако не са трябва родителите да се задействат.

Отдавна не вярвам на приказките как не можем да променим другите, а трябва да работим по собственото си отношение. Посланието е много популярно, но само подхранва пораженчеството и дълбаенето в някакви хипотетично собствени проблеми. Това, от което децата се нуждаят е да знаят, че каквото и да става, родителите им ще ги защитят. Нека майката да изглежда като орлица - нейната роля не е да е удобна за училището или съучениците или да пази някакъв имидж, а да помогне на детето си. Описаната ситуация е кристално ясна и вината не е на детето, а на това, че се позволява на една групичка да тормози някого. Това е дисциплинарен проблем, а не психологически. Има достатъчно лостове за въздействие на чисто дисциплинарно ниво. И родителят да не позволява при разговора с ръководството да го плъзнат по плоскостта на вината "не може да няма нито един приятел, какво прави вашето дете, щом другите са срещу него, имате ли семейни проблеми..." и всякакви али-бали, които целят родителят да търси вина в своята градина и така да се почувства засрамен и виновен. Да, има случаи, в които жертвата всъщност е провокатор, при това много обиграно и подмолно може да действа, но тогава провокаторът не плаче вкъщи нещастен и не се свива. Достатъчно е учителят малко да наблюдава динамиката на класа в междучасието и в клас и веднага ще ги забележи тези неща. За да има промяна, трябва да се действа първо по административен ред. Тогава няма измъкване с психологически трикове.

Винаги е най-лесно да хванеш жертвата - тя и без това вече е в лоша позиция. А тарторите често стават фаворити или първо са фаворити на учителите и после се превръщат в тартори - така или иначе имат мълчаливо или явно покровителство. А често не ги закачат, защото родителите им поне този урок са научили - да скачат на защита на децата си. Затова говоренето със собственото дете е по-скоро в посока да се чувства уверено, самоуверено и да знае, че има гръб. Това улеснява споделянето с родителя и устояването. Но родителят е този, който трябва да реагира, а не детето. Разговор възрастен-възрастен - родител-психолог, родител-учител, родител-директор. Конфигурацията психолог-дете, учител-дете, директор-дете е неравна, дори когато на психолога работата му е да успокои детето. Има ли проблем, веднага връзката възрастен-дете става още по-неравностойна.
Виж целия пост
# 479 5 окт. 2022, 09:43 ч.
Психолог според мен ще е от полза за детето, но само в частта да му даде увереност и самочувствие. Да си излее тревогите и да го успокои. Другите две също имат нужда от психолог, но никой няма да ги прати. За съжаление.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало