Не знам как да постъпя

Как някой, който е в чужбина е дълги години, ви е "всичко"? Ми детето? Какви са тия враждуващи фамилии, тип Ромео и Жулиета? В кой век живеете?
Ама че безотговорно отношение. Детето и съпругът са жертви на стремежа да гоните дивото.

Той ѝ е всичко, а не са се виждали от десетилетие. Прекарват безкрайно време в писане на глупости в социалните мрежи - не обичала съпруга си, детето на второ място след Дон Жуана от фейсбук.

Остави телефона за месец, обърни внимание на съпруга и детето си. Може да останеш изненадана.

И аз мисля, че ще се разочароваш. Когато срещна на улицата ученическата си любов и се спрем да поговорим, виждам, че не е онова момче от спомените ми + не е и особено подходящ избор за мен. Иначе още ми е симпатичен, но за любовна връзка - определено не.

Тоно така - стой си на дупето, погледай си необичайния мъж (който мама и тате със сигурност са одобрили), гледай си неисканото дете  - бащата кое знае колко гордо е заявил че е си поеме отговорността и сте вдигнали сватба за чудо и приказ и въобще не сте посмели да отворите дума за решаване на проблема и друг начин.
Всичко е наред. Така или иначе детето е стане пълнолетно някога, тогава е имате право на свой живот. Грешка - то ще стане време да се жени, няма да е подходящ момент.
Но така или иначе колко да живеете още. Има няма 50 години.

Не съм казала, че не сме се виждали. Виждаме се, не е често, но .. Относно това, че не е тук. Не е тук, защото живота, който си е устроил там, тук трудно ще се постигне, Макар, че е съгласен да се върне да живеем тук, но заедно. Също така, относно това, че ми е всичко имах предвид, че е човек с  който мога да говоря за всичко, не се притеснявам да му кажа каквото и да било, дори да е най-голямата глупост. Нито с приятелка, нито с майка ми мога да споделя всичко, което мисля. Ако детето не ми беше най-важно нямаше да има дилема.

Освен всичко преди мен, въпросния етнос и принцът от него има семейство, не само ти. Та, то ще те приеме ли, запитай се. Никога няма да разбера с какво детето заслужава майка му са се хвърли, че й него с нея в нещо, което хал хабер си няма какво ще излезе. Най-не грубо казано.

Когато има драма от типа "Ромео и Жулиета", винаги чувствата са донякъде измамни. Измани, заради адреналина от забраната, витаеш в облаците с мисълта за една забранена любов, която може да се окаже просто едно разочарование.
Понякога детските, първите любови не бива да се изживяват докрай, за да не се разваля магията. Остани си с хубавите чувства и спомени  към този човек, защото те много бързо могат да бъдат попарени и изгубени.
Виртуалното общуване и въобще неангажиращото общуване с цел разтоварване и сладка приказка е едно, а съвместното съжителство с всичките му нюански и битовизми е друго.

Те и преди не ме приеха, сега едва ли нещо се е променило. Не ме приеха защото не бях техен избор, а негов. Просто съвпадение, че семействата ни искат да контролират всичко. Но нито на мен, нито на него ни пука за тяхното мнение. Вече не сме ученици,. Ако не го приемат проблема си е техен. Веднъж вече се подведох и единственото хубаво нещо от това, е детето ми. За тези 10 години само, заради детето съм изпитала щастие. Но един ден детето ще порастне и ще си тръгне, а моя живот ще е минал с въпроса - какво щеше да бъде, ако .. Наистина не знам какво ще излезе, но знам, че искам да опитам. Но не искам този мой избор да е причина детето ми да страда. За това не знам как да постъпя...

За него няма проблем,че сте омъжена и с дете, но как мислите,че ще се чувства, ако се върне и приходите му намалеят,стандартът на живот се промени, има си проблеми с родители (и Вашите и неговите), с бивш съпруг, който може да не иска да се разделите тихо и кротко, с дете, което ще вижда в него причината родителите му да се разделят?  Заради чат с гадже от гимназията моя позната сега сама си гледа детето - много се искаха, докато си пишеха,ама после не се оказаха розови нещата.

Ами продължете си задушевните разовори с чужбинското гадже за задоволяване на духовните потребности и си карай както досега в реала. Не за друго, ама както ги задаваш тия въпроси си мисля, че няма да успееш да се справиш успешно със сложната ситуация която би се заформила ако решиш да промениш статуквото. Ако действително мислиш да се разделяш със съпруга си, първо би трябвало да провериш как стоят нещата с оформянето на развод (говори се с адвокат и му се плаща хонорарче), на второ място се замисляш къде ще живееш докато тече процедурата по развеждането, и на трето се питаш как това дете ще се премести, евентуално, в оная чужбина, как ще живее, къде ще учи училище че и чужд език. Ако за всички тия неща ще се налага да се прави тема, просто го отпиши този вариянт и оставаме с онова дето го описах в първото изречение.

Устроил се е и не му дреме за някаква нещастно омъжена тук, която му говори глупости.
Иначе стандартните аграрни оправдания - контролиращи семейства, единият от малцинствата, нежелана бременност, прибързан подпис... Бас държа, че сюжетът е за турчин, заминал при родата гастарбайтери в Германия, и българка, която не е внимавала в часовете по биология.

Ако наистина се чувстваш нещастна и непрекъснато ще мислиш какво би станало, ако....., по-добре се разведи с мъжа, с когото живееш и не обичаш.
Разбери се цивилизовано с него за детето. Ако трябва, му го остави на него, с всички права да го виждаш. Новият ти мъж трябва да е готов, че ще пътуваш често до България, защото имаш дете, че караш ваканции с детето си, не толкова с него и т.н. с всички неудобства, произтичащи от това да си избереш партньор с дете.
Предупреди го и него, че детето ти остава мисъл номер едно и ако то поиска да е с тебе, ще трябва да се върнеш заради него.
Иначе си права, че ти може да останеш в България заради детето, което на 18 да замине в страната на мъжа от другия етнос, за да учи и той да му помага. Щото с майка му са приятели и даже нещо повече.
Не заплашвай бащата на детето. Него може да не го устройва да работи и да гледа сам дете и да ти предложи да живее с тебе, а той да го вижда през ваканциите.
Помислете как да го направите, как да го разпределите това дете така, че и тримата да сте доволни и се развеждай, щом си толкова неудовлетворена от сегашната си ситуация.
Това може да се изроди в депресия,  в тревожност, в други неприятности. От гледна точка на мъжа ти - няма нищо по-гадно от това да живееш с някого, който не те обича и си има варианти за връзка.
Е, има и по-гадни неща, но това е много неприятно и можеш да му го спестиш.

Ако ще живеете в чужбина, семействата ви няма да могат да ви се бъркат в избора. Щом не могат да го приемат, даже може и да не ги информирате.

На колко години е детето?
Ти би ли го оставила при баща му, за да си изживееш "любовта"-въобще опция ли е това за теб?

Детето е на 8 г. И така казано, не бих си оставила детето, само за да ми е добре на мен. Бих го оставила при баща му, само ако знам, че това е по-доброто за него.
Също не е турчин и не е заминал при родата. Замина заради мен, сам.И сам си живее там вече дълго време.  Именно заради подобни предрасъдъци подобни връзки, никога не просъществуват във времето.

Ти си решила. Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи.
Защо всяка влюбена жена, която не знае боли ли я, сърби ли я се описва като "емоционална".
Няма да казвам колко пъти определението "емоционална" е вървяло ръка за ръка с "глупава". Емоционалния махмурлук обаче не минава за няколко часа. Както казват, на който му е писано да се удави, няма да се обеси.