Не знам как да постъпя

  • 10 636
  • 357
Здравейте на всички, моя проблем  не е нещо специално, дори е банален най-вероятно, но не знам как да постъпя и имам нужда от помощ .. съвет, критика, каквото и да е, но просто трябва да кажа на някой. На 27г. съм, омъжена, с дете. Но ... не обичам съпруга си, може би и никога не съм го обичала. Още като ученичка срещнах човека, който винаги съм искала. Но тогава семействата ни направиха всичко възможно да ни разделят. И накрая успяха. Не минава и ден, в който да не съжалявам. Аз прекратих отношенията ни тогава, под натиска на семейството ми. След това се омъжих и така ...  Опитах се да забравя, да продължа напред, мислех, че така е правилно. Той не го прие никак добре. Беше ужасно... Замина за чужбина. Известно време нямахме контакт с въпросното момче. Но няколко години по-късно започнахме да си пишем, след това и да се чуваме. Ние сме си същите както преди. Отношенията ни са просто прекрасни. Разбираме се с половин уста. Без да преувеличавам, той ми е всичко. Разбира ме винаги, с него мога да говоря за всичко, мога да споделя всичко. Ужасно търпелив е с мен. Аз съм много емоционален човек, сега имам едно настроение, след малко друго. Винаги се старае да говори с мен нормално, без да ми повишава тон, без да ме укорява, когато правя от мухата слон. Това продължава вече няколко години. Той е там, аз тук. Но вече не издържаме така. Нито аз, нито той. Искаме да се съберем и тази агония да свърши веднъж завинаги.. Но .. не знам как да го направя. Как да поискам развод, какво ще стане с детето, аз не искам да го отделям от баща му, а и той едва ли ще ми даде разрешение да го взема в чужбина за дълго. Макар и след толкова време семействата ни като разберат, ще стане война сигурно .. Той ми казва, да не се притеснявам за това, защото каквото и да става ще е до мен. Няма никакъв проблем с това, че имам дете. Но аз не мога да не мисля, за последствията.. Може би съм твърде черногледа или .. не знам ..
Виж целия пост
# 1
Животът ти тепърва става "интересен". Опитай пък, щом не си успяла да се пребориш преди години. Проблемът ти е детето-бащата.
Имай предвид, че сега идеализираш нещата. Може и да се разочароваш като се събереш най-накрая с "любимия".
Виж целия пост
# 2
А сигурна ли си, че като се съберете с голямата ти любов всичко ще бъде шампанско и рози? И дали фантазията ти не работи и не го идеализираш прекалено? Това се случва много често при такива неосъществени желания от по младежките години, след което осъществяването им се оказва живо разочарование. И каква беше причината вашите да не го искат, дали не е основателна- друг етнос, култура, религия, или нещо друго?
Виж целия пост
# 3
И през осми век момците са крали моми, а момите са приставали на момците. Този нито те е искал достатъчно, нито пък ти него. Ама ако искаш, разведи се и се пробвай.
Виж целия пост
# 4
Защо не си се борила до край за тази толкова голяма любов преди да се омъжиш и родиш дете на мъж когото не обичаш?
Виж целия пост
# 5
Аз не вярвам във вторите шансове и от опит говоря, младежки. След като сте се разделили веднъж, имало е защо.
И според мен идеализираш въпросното "момче".
Разбира се, след като не обичаш мъжа си, може да помислиш какво да правиш с брака си, но да разчиташ на въпросната връзка, не е рационално.
Съветвам те хубаво да размислиш каквото и да решиш да правиш оттук насетне.
Виж целия пост
# 6
А сигурна ли си, че като се съберете с голямата ти любов всичко ще бъде шампанско и рози? И дали фантазията ти не работи и не го идеализираш прекалено? Това се случва много често при такива неосъществени желания от по младежките години, след което осъществяването им се оказва живо разочарование. И каква беше причината вашите да не го искат, дали не е основателна- друг етнос, култура, религия, или нещо друго?
Причината е друг етнос, но за мен това наистина няма значение, защото той по нищо не се различава от останалите . Нито по държание, нито по начин на живот. Далеч съм от мисълта, че всичко ще е цветя и рози. Като всеки човек и той си има недостатъци, но за мен е важно да усещам, че човека до мен ме цени, уважава, че имам мъж до себе, а не аз да играя тази роля. Ако го идеализирах прекалено, най-вероятно вече щях да съм  с него, а не все още да се чудя дали това е правилното решение.. Все пак аз имам дете за което трябва да помисля, преди да помисля за себе си. А относно коментара, че не ме искал достатъчно, той направи всичко възможно тогава да ме разубеди, Но когато отвсякъде чуваш, че това което правиш е грешно, в един момент вярваш, че е така. Все пак тогава бях само на 17 и нещата ми изглеждаха по друг начин,
Виж целия пост
# 7
Със сигурност не сте същите. А дори и тогава не си го познавала достатъчно. На онези години е лесно "да си довършвате думите".
Никой не може да каже какво ще се случи, ако заживеете заедно. Може да се окаже, че наистина си пасвате, може и да се изненадаш, че образът, който идеализираш, е съвсем различен.

Съчувствам на мъжа и детето ви. Не разбирам защо си го заблужавала токова дълго. Такива сериозни стъпки като семейство и дете, при положение, че ясно си осъзнавала, че не го обичаш... Независимо дали останеш във връзка, която не ти е по сърце или я прекратиш, те ще са тези, които ще го отнесат.
Виж целия пост
# 8
Всъщност като ученичка си била едно дете, без грам опит и въобще няма как да си знаела какво винаги си търсила в мъж. След това, вие не сте имали връзка, само си говорите, ти си превърнала това в някакъв идеал за отношения, а истината е, че ако се съберете, наистина живеете заедно и почнете да се сблъсквате с отговорности и проблеми, нещата могат и да не са така перфектни. Не разбирам защо на 25 години, омъжена, че и родител вече си така зависима от семействата ви? Отдавна мама и тате би следвало да не са ръководители на живота ти.
Ако напуснеш мъжа си и започнат проблемите и драмите с дете и близки, ще кажеш "заради него напуснах мъжа си то какво стана".. Общо взето спри с това някой друг да ти е виновен. Вземи си решенията и си стой зад тях като няма кой да ти обещае, че всичко ще е цветя и рози.
Виж целия пост
# 9
Тоест ти поддържаш контакт с този човек от известно време и мечтеш да се съберете?
Ако е така и не обичаш съпруга си, разделете се - най-малкото не справедливо към него. Дали ще ти позволи да вземеш детето в друга държава, ще прецени. Дали другият ще го иска, също е отделен въпрос.
Млада си, животът си е твой - не на родителите ти, както и последствията от изборите, които правиш.
Виж целия пост
# 10
Детето не беше планирано, а брака дойде след това. Не е било нещото към което съм се стремяла.
Виж целия пост
# 11
"Как да постъпя?"
Ти вече си постъпила по някакъв начин веднъж.
Емоционална жена, различен етнос, мъж някъде в чужбина, силно влияние на семействата и дете в цялата картина е идеална предпоставка за катастрофа на забавен кадър.
Като човек, който живее отдавна извън БГ-то и който е виждал достатъчно на брой самотни българи тук, мога да ти кажа, че самотата им ги кара да идеализират предишни техни тръпки, да обещават майка си и баща си, да не жалят пари във всякакви опити за връзки. И после да са като препикани мушката след "срещата на живо". Какво е било в училище и какво е сега може да са неща от различни вселени. За капак като знам и жените как може да ги удари депресията като излязат в чужбина - имаме иделнa рецепта за пълен дизастър.
Моят съвет - там си сложила кръста веднъж, шанса да се повтори е повече от 99 процента. Ако не си щастлива с мъжа си, разведи се, но не го прави като скачаш със затворени очи и с гол гъз в тръните.
Виж целия пост
# 12
Може би ще прозвуча грубо, извинявам се. Защо раждаш, след като видимо неискаш бащата? По този начин разбиваш два животa, и на мъжа ти, и на детето ТИ. Да, има много разведени двойки с деца, но в случая. Незнам. Късмет на детенцето и на бащата.
Виж целия пост
# 13
Как така "той ти е всичко"?Не одобрявам такъв тип изказвания, особено като имаш дете- то ти е най-важното!.
Да оставим изказванията на страна, фактът, че не обичаш съпруга си сам по себе си, е достатъчен да не се чувстваш добре. Детето не е сплав между двама души... Ако не си щастлива, изясни се със себе си какво искаш и действай.
+
Съгласна съм с Абуто
Виж целия пост
# 14
Така. Тури си един студен компрес на челото или лед в чашата. Какво ще разваляш и защо? Господин любимия случайно да е тук и да е взел апартамент и да вика : Ела тук!
Ами не.
Седи си на дупето и трай.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия