Аутизъм и разстройства в развитието

   МАКСИ- пишати във форума ,защото личната ти поща е пълна.
   Аз съм от Кюстендил ,ако искаш повече информация пиши.

Дори, това , което разказваш за сина си е страхотно! А от ДАЗД може би трябва да проверят предишната градина на детето, защото явно нещо му е пречело да се изяви там.

Много се радвам за теб Дори и детенцето ти. Наистина може и да има нещо в старата градина, но важното че детенце сега е по-добре, явно има кой да се занимава добре с него и е дало резултати. Казвам, че се радвам и за теб, защото си изжилява със сълзи от радост неговата първа сценична изява. Аз също мечтая за това, нека да е просто стихчето, но за мен ако Гери го каже ще е чудо и аз ще плача от радост като теб.
А си мисля, че тези от Закрила на детето  - не са те хората, които ще ти кажат къде да ходи детето, може би и нарочно не пращат, знам ли, а ти преди това има ли си взимане даване със Закрила на детето..
още веднъж се радвам за вас
Поздрави

Давай тогава да напишем за този Дневен център в интернет, малко да го рекламираме, за да научат повече хора за него, какво ще кажеш? Предлагам ти да напишеш ти или някой от работещите в центъра материал-какво предлагат, как работят ,какви деца го посещават + снимки и да го разпространим. Иди на профила ми да видиш сайта, на който можем да качим всичко това.
Само да спомена и нещо друго- според Закона за закрила на детето, Отделът за закрила на детето към общинската Дирекция"Социално подпомагане" насочва децата към центровете, предоставящи социални услуги. Агенцията за закрила на детето няма нищо общо в случая, тя е над общинските дирекции и пряко не е свързана с насочването към социални услуги.

Зравейте момичета,ще се опитам да отговоря на всички едновременно.
 Това беше първият ми случай и засега единствен ,на среща с Агенцията за Закрила на Детето,
  просто се изумих от стремежа им да ме откажат от единствената разумна алтернатива Детския Център. Що се отнася до детската градина която посещаваше детето преди това,чистосърдечно смятам , че те просто стигнаха предела на възможностите си.
  Идеята на Зара да пуполяризираме центъра,много ми допада.Като начоло утре сутрин ще говоря с директорката по темата. А сега адреса:гр.Кюстендил  ,ул."Даскал Димитрий" - 7 

    Не знам за семейство в което да има две деца аутисти. Знам за близнаци от които само едното момче е аутист. В много голям процент родителите се затварят в себе си, престават да общуват с други семейства и да споделят.

днес бях на курс по програма аба и по късно ще пиша повеЧе

Здрасти, ще чакаме да пишеш, прегръдки на малкия Христо...

http://difflearn.com/products.asp?dept=3
Книги които са много полезни
Жалко Че са на англииски

 3.5. Тест за интелигентност
    Обикновените интелектуални заложби (наричани за по-кратко интелигентност) не подлежат на измерване с уреди. Някакво относително сравнение и степенуване би могло, разбира се, да се направи, като на няколко души се даде тест с еднакви логически задачи. На света са съставени голямо количество тестове, всяка страна има свой собствен и, за съжаление, не е възможно да се извадят заключения като например - "днес хората са по-интелигентни отпреди 5 години" или "днес се раждат повече даровити деца, отколкото преди 10 години". Резултатите от подобни тестове обаче могат да се изразят с цифри и да се съотнесат със средните постижения на децата на една и съща възраст. По този начин се пресмята коефициентът на интелигентност (англ., intelligent quotient, съкратено IQ), който е една относителна величина.
 Илюстрацията е от брошурата на Федералното министерство за образование и научни изследвания: "Откриване и подпомагане на даровити деца. Съвети за родители и учители." (www.bmbf.de)

    В съответствие с казаното no-rope децата, които по силата на интелигентността си надвишават средните резултати в своята възрастова група, имат Ю над 100, а децата със забавено развитие - под 100. Измерванията се правят винаги в една и съща група. Относителната честота на даден коефициент на интелигентност в нея може след това да се представи графично. Получава се едно камбановидно нормално разпределение, където средната стойност е 100 и "разсейването" или стандартното отклонение в двете посоки е 15 (виж графиката). Това означава, че в участъка 100 плюс/минус 15 (85-115) се разполагат около 68% или две трети от групата. Близо 95% имат Ю между 70 и 130. Останалите постигат по-високи или по-ниски стойности.
    Тестовете за интелигентност, с които се установява IQ, са в употреба вече 90 години, но не са съвсем безспорни. Те измерват само част от интелектуалните способности, които от своя страна са само сегмент от цялостните заложби. Според мен, при оценка на тестовете допълнително трябва да се вземат предвид няколко влияещи на резултатите обстоятелства:
    1. В каква форма е детето в деня на теста?
    2. Как се разбират детето и провеждащият теста?
    3. С какви очаквания идва детето (и майката/бащата) на проверката?
    4. Какви ще са последствията за детето от резултатите?
    Училищните ръководства се обръщат към родителите с молба да позволят детето им да бъде подложено на тест, когато поведението му започне да изглежда обезпокояващо. Много е важно човек предварително да се осведоми за възможностите на теста и какво именно се постига с него. За тази цел си има професионални консултанти. През последните години бяха разработени много нови тестове за интелигентност, съдьржащи индивидуални задачи за всяка възрастова група, кои-то дават добри резултати.

Искам да споделя нещо с вас.За кой ли път се убеждавам,че нашите деца не научават нещо ей така по подразбиране.Днес децата трябваше да ходят на басейн.Рони/ГРР/ станал,приготвил се е и въобще не се е сетил ,че не виждайки брат си трябва да го събуди.Не е преценил че се успива.Интересно щеше да ми бъде дали щеше да отиде сам,но пропуснах момента.Спеших ги на бързо по телефона.Когато му кажеш нещо можеш да си 110% сигурен,че ще стане,но ако не Всичко трябва да му програмираш,като при компютър А,ако не прецениш че трябва, са възможни изненади Понякога това ме притеснява.

Да,Гери, наистина има трудности от подобен характер. Това, което ние си мислим че се подразбира в дадена ситуация, за тях не е такова. Но с обучение много неща могат да се научат. Ще ви разкажа една случка с детенце със синдрома на Аспергер, с което започнах работа когато то беше в 1 клас. Той вече сам беше стигнал до извода,че щом някой има сълзи, значи нещо не е както трябва. Веднъж майка му рязала лук и естествено била обляна в сълзи. Той я видял и така се афектирал, че дори не могла да го заведе на училище. Майката в началото не направила връзка /защото не разсъждава по същия начин като сина си/ и почти цял ден се мъчила да го успокои, като при всяко заговаряне той отново изпадал в страшна криза-викал, тръшкал се... Направо насила го беше довела при мен, понеже имаха час. Там го оставих да си конструира и разговаряхме с майката. Тя си спомни всяка секунда преди афекта и накрая разбрахме на какво се дължи. Съответно хвърлихме много усилия да му обясним и покажем че има различни видове сълзи - от мъка, от радост, от лук  Детето успя да разбере в крайна сметка.

Имам един въпрос към вас-родителите: как се научиха вашите деца да казват за физиологичните си нужди, по какъв начин го постигнахте и горе-долу на каква възраст. Може и да е ставало въпрос за това, но не го откривам в темите за аутизма.

Аз не съм се справила, все още всичко се прави в памперса, всичките ми опити и с поощрение, и с наказание, се оказаха неуспешни. Имаше един кратък период около възрастта 1г и 3-4м, когато ми казваше за нуждите си и сядаше на гърне, то тогава и с говора бяхме горе долу добре, но започна регрес и всичко отиде по дяволите. На 3,5г започна да ми казва след като свърши голямата работа - Имаш ако, а на 4г след малката в гащите - Напикана си. От половин година насам успява и да си свали гащите, така че научаването със стоене с мокри гащи заради дискомфорта отпадна. Може да се задържа, виждала съм я как пристъпва от крак на крак, но на гърне се стиска и не го прави, едва след като стане прави каквото има за правене.

Рони се научи на около1,5 година.След 10 случайни успешни опита в гърне/отначало прав при девойчетата как ли по късно и седнал/ направи връзка между гърне-физиологични нужди,винаги обяснения-ти си се напишкал,наакал или хайде да......или браво....../ и сам започна да си носи гърнето/първи думи на около 3 г./След това си носеше детската дъска от тоалетната .но тогава нямаше памперси и неприятното усещане да си мокър беше стимул.

Работя с едно дете с аутизъм на 3 г. и то все още по никакъв начин не сигнализира за нуждите си. Прилагам АВА и резултатите дойдоха много бързо и страшно обнадеждават и родителите, и мен. Но с физиолигичните нужди досега просто никакъв резултат. Не му и пречи като е мокър, лепкав и мирише... Като го сложат на гърне или на тоалетната чиния, се стиска. Даже пробвахме да не е точно гърне и тоалетна чиния, пробвахме седнал,клекнал, прав... Не става. Пробвахме с награди, с поощрения, и докато всичко останало върви добре, именно тази част си остава доста проблемна.
Гери, има огромна разлика между децата с нарушения от аутистичния спектър. Затова сина ти бързо се е научил. Децата със синдрома на Аспергер например почти никога нямат такива проблеми и се научават много рано.