Аутизъм и разстройства в развитието

Сега се сетих,че в тоалетната пускахме водата/когато е прав иначе е неприятно/и това действаше и той си произвеждаше вода .А относно идеята за сменянето на различни неща-мисля че не едобра-много време им трябва да установят някаква причинно следствена връзка и едно промяна ги обърква и връща всичко отначало.Сигурно познатите неща им дават някаква сигурност или нещо друго-Рони до почти 7-8 години си искаще точно определена вилица и лъжица иначе не ядеше и се налагаше навсякъде да ги носим с нас.С възрастта това отпадна,сигурно разбра,че и с другите може та яде

Сменянето на нещата е в рамките на почти цяла година.

Понеже и нашите борби с гърнето станаха исторически, да кажа и аз.
Слагам го на гърне - ако се занимава с нещо, играчка или гледа филм, не простестира. Не бих казала, че се стиска. Ако му дойде "музата" ака или пишка в гърнето. Похвалвам го. Гледа се като пишка и после гледа какво има в гърнето.
Ако не му се пишка, става от гърнето и пуска вътре играчки.
Волево пишкане забелязвам само прав в банята - пускам да тече вода и той пишка, после почна да пишка и без да пускам вода. Но това става ако аз по час го водя в банята. Ако не го заведа, се изпишква в гащите и не забелязвам да му прави впечатление.
За акането нещата са много хаотични, ако аз не уцеля момента, в гащите - и толкова. Опит за "съобщаване" има само след като свърши работа - отива в банята и мрънка - иска да го изкъпем.
В занималнята, където ходи, май досега не е имало успешен опит с тези неща.
Или се стиска (спокойно издържа 2-3 часа) или пишка и ака в гащите.

firebird, Йоан също не искаше да пишка в гърнето, когато е седнал. Прав му харесваше много повече. Доста време и аз го водех под час до тоалетната. Още повече време му трябваше да се научи да не ака в гащите. Но се научи. Така като те слушам, много подобно му е поведението на Йоановото и мисля, че ще се научи. От колко време пишка като го поканиш? На нас ни отне около година да се научи да си казва и докато махнахме изцяло памперсите (плюс нощния). 

Точно там е един от проблемите според мен - на моята дъщеря никак не й пречи. Ако реши, че и пречи мокро или й убива другото, просто си сваля гащите/памперса. Не съм забелязала студеното да я притеснява особено, лятото на реката гази без притеснения, а водата там е ледена.
 Да не говорим , че много дълго време мажеше по себе си изпражненията и тогава непрекъснато бях нащрек кога ще се изходи, за да го предотвратя.
 

Ieppe, от лятото почна да пишка така при отиване в банята.
Обаче в занималнята явно банята не я разбира по този начин, не знам. Подробно сме си говорили с моммичетата там и те са много навити да се отучи от памперса. Когато го оставям с дъщеря ми обаче, тя забравя да го води и проваля дисциплината...
А за акането си трябва гърне, макар понякога когато е отивал в банята да е вършил и тази работа. Той пишка в душ-коритото, защото тоалетната му е висока. В гърнето не ще прав.

Да споделя и аз. Значи от 10 мес. до 1 год. си акаше всеки път в гърнето, бих казала без пропуски, почти. После отказа изобщо да го ползва по предназначение. На 2 години го издебвахме, в смисъл на 1 час го изпишквахме и пак с акането - долу горе същото. Дори бяхме махнали и нощния памперс. После започна да се напишква през нощта и с малки прекъсвания през нощта сме все още с памперс. Но през деня по принцип се стиска по 2  до 3 часа, и като го питам дали има пиш, не ми отговаря, а тръгва с мен към тоалетната, а за акото, съм го забелязала, че ни хваща за ръка и ни води в тоалетната, или напоследък сам влиза вътре и очаква да отидем след него. През деня нямаме аварии, но още сме си с нощен памперс.

Аз имам въпрос - как реагирате на желанието за усамотение? Наталия през повечето време желае да е съвсем сама, аз отивам при нея, търся й нещо, което да й е интересно, но в повечето случаи тя след една минута се изнизва и отива в другата стая. По-драстичния случай е направо да ми каже да се махам.

Мисля, че това с осамотяването го има и при нас...например сега обича да се ходи в спалнята, да е сам  и трака с раклата и се залива от смях. Заключвам я, за да дойде при мен, и му предлагам какво ли не, да се занимаваме заедно, само и само да седне. И сяда, например реди цифричките и става, излиза в коридора и умишлено ми затваря вратата за да е сам, и му е весело и приятно, и си прави беличките - например последно отлепи тапета и си го напъха в обувката...за да е скрита беличката...Вози се сам на едно конче в коридора, гледа се в огледалото, плези се... и така ако го оставя може и час да отиде...И пак, викам го, сядаме играем с друго, и после пак става...и пак сам...в коридора...

Наско може да си върти някоя играчка, но следи къде съм, идва от време на време... Не мисля, че се усамотява. Понякога играе, играе и идва, гушва ме и пак се връща при играчките.
Много четох за аутизма и знам, че не е редно да си слагам или отхвърлям диагноза, но смущаващото при него са стереотипните игри. Върти предмети. Или като ги сложи в кутия, леген и подобни почва да ги разбърква с ръце и дрънкането му харесва. Но иначе е по-скоро голям глезан и често идва да се гушка. Като се прибирам от работа ми тегли якето в посока събличане и веднага дава ръце за гуш.
По едно време се опитваше да целува, сега нещо не се опитва, но обича да се сгуши. Много обича татко си, ако го види, че излиза, настава рев и сърдене.
Сестра си също обича много.
Но усамотяването... по-скоро при него е в рамките на обичайното при децата, ако е сам и утихне, значи прави беля Беше нахапал веднъж всички вафли в кутията... Друг път при опит да си вземе вафла съборил кутията и понеже пералнята била отворена, вафлите се изсипали вътре.... поне нямаше дрехи... И дебне момента да отмъкне нещо забранено и кръгло, за да го върти на мозайката в антрето.

Не го казвам за успокоение но на възраст2-3 години и много деца без проблеми не признават гърне.Когато разбере,че тоалетната чиния и гърнето имат въпросното предназначение/а това може да стане много бавно и трябва родителите да открият начин да му го покажат/може да започне да ги използва и то с променлив успех,но в никакъв случай не трябва да му се въздейства с наказание защото не можем да сме сигурни доколко сме разбрани от детето.Ами аз така и по никакъв начин не успях да променя тази негова склонност.Общува с нас само когато има да пита нещо/добре,че много пита/Моите инициативи ги приема като досаждане и става неспокоен,като че ли му преча да си чуе мислите.Обича да е сам,контактите с другите са му приятни само когато задоволяват временната му необходимост,всъщност той само взема,почти не дава-в емоционален аспект.

А пък Калинчето/ГМР/ още на 2г успя да разбере че не трябва да се напиква в гащите, незнам как стана това. Тя ревеше когато и се пишкаше и беше проблем само докато разбера че има пиш. По късно се научи да си казва и да показва. Даже успяваше да каже кога и се пишка и кога и се ака. Просто беше невероятно. Тя дори и памперс да и сложех не искаше да пика в него а плачеше докато не я издържа. Вярвайте ми до този момент аз не съм изпрала нито едни напикани гащи. Когато бяхме при доц. Симеонов и той ме попита дали според мен детето ми изостава на мен ми беше трудно да преценя и го попитах дали едно бавно развиващо се дете може така точно да си регулига физиологичните нужди. Незнам какво и е в крайна сметка...много е объркано. Понякога прави неща с които изпреварва връстниците си, а друг път изостава с 2-3 години. Така я оцениха и в св Никола с много нисък коефициент/ 48 /...но в крайна сметка аз съм длъжна да правя всичко което е необходимо. Логопедката вижда напредък а психоложката ....все още нищо. Понякога имам чувството че никога няма да може да различи животните от хората или да различи цветовете..незнам съвсем съм объркана вече. Е хайде казах си го дано не съм ви оттегчила. Целувки!!!

Одобриха първото лекарство за лечение на аутизъм-  http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1577
 

     Забелязали ли сте при децата си кетатонни кризи. Това говори ли ви нещо. По-рано до тая пролет за нас бяха направо бич божи. До 8 дена с половин филийка хляб на ден. Не може да ходи, да говори, да дъвче, да пиевода - съответно и да си изпие хапчетата. Просто виждам водата как влиза и излиза от устата му в чашата и почва да се появява мътилка от разтворени хапчета. Веднъж заварих мама Кали хванала го за двете ръце през раменете си да го тътри към банята да го измие. Сега едва ги забелязваме, и се храни добре. За 5 месеца наддаде 5 кг.
       Гери, много си наблюдателна. Описанията на Рони са като за учебник. Например след като каза, че Рони го било срам да каже за болните зъби, забелязах, че Кирил също употребява тази дума. Например като вървим и той почне да гледа към мен и като че ли иска да ми препречи пътя това означава, че иска да ми каже нещо. Преди 2 седмици го попитах какво иска да ми каже и той каза "Срам ме е". Оказа се че след като сме станали от барчето, едно дете му е преместило стола. Когато вървим и той иска да ми каже нещо, направо се връщам с него 6-7метра назад, защото там е нещото, което му е направило впечатление - опаковки по земята, парчета керамика, графити, и... некролози. По рано тия боклуци ги вземаше от земята и ги носеше със себе си. Като му се напълнят двете ръце и се отказваше от някой, за да вземе новия. И до сега на терасата ни има 1 кутия с такива неща. Рекордът е веднъж на един черен път като видя 1 мъничко парченце и почна да чопли пръста около него. Казах му, че това не е антика, а най вероятно тухла, но да се опитвам да го откажа е умряла работа. След като изпуших две цигари, той почти бе изровил цяла тухла четворка и си мислех, че ще дръпнем с някой ремонт и Кирил се отказа и каза "Да, тухла е". Това май е единствения път, който се е отказал. Обича да се гушка, по-често в майка си. Като се гушне в мен ми вика "Ооо, сивия ми плъхчо той"
     След като излязохме от болница "Св Марина" не взема боклуци, но ги обръща с крак, да прочете надписа. Четенето като че ли му доставя удоволствие, но не като начин за усвояване на информация, а за самия процес четене. Говорих му много за птичи грип, вирусен хепатит. И до сега не различава гугутка от гълъб и все ме пита. А гълъбите храним с булгур /грухана пшеница/ и тях ги различава- някои даже сме кръстили с имена и той ги различава. Те обичат по-вече слънчогледови семки, но са едри, нахранват се набързо и офейкват, а булгура ги бави. Освен това се включват и врабци.

s_vasseva, благодаря за информацията.