Работа, CV-та, HR-и, съвети - 81

  • 31 122
  • 902
# 270
Колкото и да си обичаш работата, дори и да ти е хоби, все пак работа е. Трябва да спазваш работно време, имаш срокове, общуваш с хора които може и да не харесваш, угаждаш на клиенти, които може да не харесваш, попълваш скучна документация, пътуваш от и до нея в трафик, гониш автобуси, точно когато си болен или децата ти са болни изниква нещо важно, не можеш да си ползваш отпуската, когато си искаш, не можеш да си спиш до късно и да почваш от 12ч и т.н. Не всички тези неща наведнъж разбира се, но всеки си има по нещо.
Виж целия пост
# 271
Най-важното е работата да ми осигурява добър стандарт на живот и да не ме превръща в роб. Колкото по-добър стандарт, толкова по-добре. Удовлетворение и удоволствие не търся там. Те могат да са бонус, разбира се.
Виж целия пост
# 272
Аз от моята работа имам вътрешно удовлетворение
Скрит текст:
В момента мога да помагам и на хора от Украйна и се чувствам много щастлива от това
Не ме удовлетворяват някои от условията във фирмата, най-вече нарастване на обем и отговорности, без промяна в заплатата.
Виж целия пост
# 273
Аз осъзнах, че нямам нужда да правя чудеса от храброст за да се чувствам доволна от работата си. Също и не искам да си превръщам работата в хоби. Иначе хобито вече ми става състезание. А хобито е за почивка и отмора, не за израстване в кариера, взимане на сертификат или повече пари.

Като цяло съм доволна, удовлетворението ми идва повече от пътя, който извървях, за да стана това, което съм.
Виж целия пост
# 274
И аз не търся чак удовлетворение, а стандарт. Но от предишни работи съм се чувствала много полезна и осмислена. От сегашната, не съм удовлетворена единствено откъм дейност. Така се получи, попаднах на нея, за да не остана без работа навръх короната. Изчаках да натрупам приличен стаж на нея, да дойде подходящ момент за смяна, и вече търся.
Виж целия пост
# 275
Настоящата ми работа ми носи огромно лично удовлетворение и много положителни емоции в клиентите ми. Но за съжаление, със задълбочаване на кризата, вариантите ми са или да правя компромис с качеството, или с цените. Затова реших да се преквалифицирам и да изкарвам парите си по различен начин, а тази ми работа да остане хоби, което ако носи доход - носи. Ако не - здраве да е.
Виж целия пост
# 276
Имам въпрос - работата ви изпълва ли ви с вътрешно удовлетворение? Не просто дали ви харесва, а дали чувствате, че правите нещо смислено и ценно.
Изпълвам се с удовлетворение когато мога да си купя каквото искам без да броя стотинки и когато имам финансовата стабилност даваща ми свобода на избора и независимост. Толкова.
Това с "правите нещо смислено и ценно" за мен е основно маркетинг трик на HRите. Почти нищо наистина важно и значимо не се прави от сам човек в днешно време, но пък е пълно с хора на незначими позиции толкова убедени че спасяват света, че чак ми е смешно. Доста хора съм чувал да се хвалят не с това те конкретно какво работят, а колко голяма била фирмата и колко хора имала по света, все едно това ги прави и тях по важни, а не обратното. То и в предната тема тук имаше такива обяснения.

Още помня едно CV, което преглеждах преди време, на някакво момче учило медицина, отказало се и минал през някоя от многобройните академийки да стане програмист. В което няма нищо лошо, само че в първия параграф обясняваше пространно как записал медицина за да прави добро и да спаси света, но после осъзнал, че като програмист ще спаси много повече хора... Предишният му трудов опит беше в правене на малки уебсайтове. Ами за мен подобни обяснения са, меко казано, детински.
Виж целия пост
# 277
Изпълвам се с удовлетворение когато мога да си купя каквото искам без да броя стотинки и когато имам финансовата стабилност даваща ми свобода на избора и независимост. Толкова.
Това го подкрепям напълно. Сега, няма лошо ако работата ти носи и удоволствие, виждала съм немалко хора, рабитещи с хъс и страст. Но това вече е дюшеш.

Това с "правите нещо смислено и ценно" за мен е основно маркетинг трик на HRите. Почти нищо наистина важно и значимо не се прави от сам човек в днешно време, но пък е пълно с хора на незначими позиции толкова убедени че спасяват света, че чак ми е смешно.
И тук подкрепям, ама въпросните HR-и нали на това ги учат - да омайват хората и да ги "мотивират". На времето много се смеех на модерното "челиндж", което значеше в общия случай, че събират десет човека и им казват, че е голям "челиндж" ако пробият с глава стената. И те се юрват, съответно деветима си чупят главите, ама един вземе, та успее. И това е дюшеш за шефовете, а счупените глави са си техен проблем.

Доста хора съм чувал да се хвалят не с това те конкретно какво работят, а колко голяма била фирмата и колко хора имала по света, все едно това ги прави и тях по важни, а не обратното. То и в предната тема тук имаше такива обяснения.
А, тук хората са прави - голямата фирма наистина те прави важен. Едно е да покажеш визитка на мениджър в световна фирма, друго е на някой си там. Първото най-малкото отваря врати, а много често и носи незаслужен бизнес, защото има една приказка, че "няма финансов директор, който е уволнен за това, че е избрал САП пред някоя малка фирма". Лошото е обаче, че много хора не се усещат, че работейки в голяма фирма светят с отразена светлина и всъщност те самите съвсем не са толкова голяма работа. И ако се опитат да започнат сами научават този урок по трудния начин.
Виж целия пост
# 278
Работата в голяма международна фирма има няколко предимства - можеш да растеш нагоре като позиция, можеш да се преместиш в друг отдел, можеш да се преместиш в друг град или държава оставайки да работиш в същата фирма, има допълнителни придобивки, заплатите в повечето случаи са по-добри, има възможност за безплатни обучения или да попътуваш в чужбина служебно.
Виж целия пост
# 279
Това го подкрепям напълно. Сега, няма лошо ако работата ти носи и удоволствие, виждала съм немалко хора, рабитещи с хъс и страст. Но това вече е дюшеш.
То е много хубаво да имаш хъс и страст, но както и някой по-нагоре беше писал, когато си задължен да го правиш това нещо 8 часа дневно всеки работен ден, ентусиазмът и страстта намаляват. И съм забелязал, че колкото повече е била страстта в началото, толкова по-дълбоко е прегарянето, когато се изчерпи.

И тук подкрепям, ама въпросните HR-и нали на това ги учат - да омайват хората и да ги "мотивират".
Е то работи, не отричам. Както казах пълно е с хора повярвали, че спасяват света. Просто на мен ми е смешно, та чак абсурдно в повечето случаи.

А, тук хората са прави - голямата фирма наистина те прави важен. Едно е да покажеш визитка на мениджър в световна фирма, друго е на някой си там.
Аааа, не, не, въобще не говоря за мениджъри. Говоря за хора на най-ниските позиции - телефонист първо ниво в кол-център примерно или офис асистентка / секретарка в офис с 30 човека, ама част от коорпорация с 50 000 служителя глобално.
Наясно съм, че големите корпорации предлагат някои възможности липсващи при малките фирми, но категорично не придават някакви специални личностни качества на служителите си.
Виж целия пост
# 280
Няма нищо лошо в това да чувстваш работата си смислена и да ти носи удовлетворение. Ясно е, че точно в международна компания трудно да тръгнеш да спасяваш света, но пък нищо не пречи да чувстваш, че някак помагаш. Може и да се залъгваш и от теб нищо да не зависи на практика, но ако това те стимулира и надъхва - какво толкова.
Финансовият фактор е от ключово значение, разбира се. Ако и заплатата те удовлетворява и те кара да се чувстваш спокоен - идеално.
Виж целия пост
# 281
Преди си мислех, че в малката фирма личния принос се забелязва повече и някак има шанс да блеснеш. Ама после започнах да работя в малка фирма и осъзнах колко грешно съм мислила.

И като видях, че здравното е някакъв къс пакет и не ми покрива нищо, няма мултиспорт, добавка за транспорт, овъртайм, ваучери, награди и бонуси, осъзнах, че много фирми са крайно изостанали.

Разбира се, в големите също има минуси, но с тях съм по-склонна да живея.

А и от времената на офиса ми харесваше да общувам с много хора. Познавах много от колегите, 1500 човека бяхме тогава. Имах приказка с доста хора, останали са ми и приятелства. В малката фирма ми беше ужасно трудно да се адаптирам към 20 човека. И няма повече. Едни и същи истории всеки ден.

Удовлетворението е различно за всеки. Аз лично не бих могла да работя нищо в медицинския сектор. Нямам тая съпричастност, не си представям да съм медицинска сестра или лаборант. Нито учител, примерно. Нямам търпение да обслужвам болни хора, нито да обяснявам нещо на деца.

Наскоро курсовият ръководител от магистратурата сподели, че не намира асистент, защото няма желаещи. Давали само 12 лв на час. Никой не искал. Замислих се, че това бих правила. Каза, че може и като хоноруван преподавател. Това е нещо удовлетворяващо, което бих правила, като работя сегашната си работа, а не изцяло академична кариера.
Виж целия пост
# 282
Преди няколко теми обсъждахме темата за удовлетворението от работата и това да си обичаш професията и тогава една потребителка ме навика, че съм била надута и арогантна, защото казах, че си обичам професията и съм си намерила призванието. Та не знам дали е за споделяне. Аз лично за себе си намирам смисъл в това, което правя и намирам удовлетворение. Разбира се, погледнато в перспектива, работата ми не е свързана с откриване на лек за болест или изобретяване на революционни и иновативни продукти, но аз си я харесвам и виждам смисъл. Напълно съм съгласна, че личното удовлетворение е различно за всеки и ако за един човек нещо е работа-мечта, то за друг би било мъчение. Важното е да намериш твоето си нещо.
Виж целия пост
# 283
Аз пък работя нещо, което ми дава смисъл и съм истински добра в това, което правя. Естествено не е станало без усилия. Но определено смятам, че парите са следствие, а не цел. Те си идват сами, когато си добър в това, което правиш. И съм твърдо против да сме самодоволсни задници към хората, които работят най-обикновена работа за малко пари.
Виж целия пост
# 284
Кой е казал да сме самодоволни задници, че ми стана интересно?
И, като подхванахме тази тема аз пък страшно мразя омаловажаването на кой да е труд. И не става въпрос за това колко пари носи този труд. Просто схващането, че едва ли не всеки може всичко, защото всичко се учи много ме дразни. Затова е пълно с некадърници къде ли не, които си вярват, че могат всичко. Всеки труд изисква умения, вродени или придобити и знания, за да се върши добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия