Има ли срамна работа?

  • 21 546
  • 486
# 240
Няма срамна работа, а е срамота човек да е учил и да не работи по специалността си заради ниското заплащане, а работи по-нискоквалифицирана работа заради пари. Това означава, че нито той, нито другите ценят образованието и знанията и уменията към него.
Също смятам, че този, който търси по специалността постъпва правилно. После трябва именно стаж по специалността, отколкото пълно СВ с нискоквалифицирани длъжности.
Виж целия пост
# 241
Викаш срамно било, че навремето не отидох да работа за 300 лв по специалността си, а в бизнеса на баща ми, където тия пари бяха джобни?
Аз пък съм привърженик на образованието, дори да не се реализираш после по специалността си. Тия 4-5 години се отразяват по съвсем друг начин на личностното развитие и общата култура, от колкото да се забиеш в ква да е работа на 19 или в армията както можеше да бъде моя случай.
Виж целия пост
# 242
Когато бяхме студентки, с моя приятелка метяхме паркове. Раздадоха ни едни големи гащиризони и едни големи метли, от тези, дето сега ги яхаме. Wink
Тя много се дразнеше, наистина, от това, какви пропаднали типове ни подвикваха. Как смеят те! На мен само ми беше забавно. За нито един момент не съм се чувствала неудобно. А и не виждам разумна причина за това!
Де да имаше повече такива да чистят парковете, вместо да замърсяват! Или поне да си прибират собствените боклуци след себе си.
А аз като студентка, за да се издържам и да имам финансов комфорт, съм работила какво ли не - камериерка, сервитьорка, хостеса, санитар и т.н.  Никога не съм считала, че нещо е срамно, и не ми е пукало за мнението на никого освен на мен самата.
Виж целия пост
# 243
Нарциса, то хубаво, ама мама и татко ли плащат тока и водата, докато ти НЕ стоиш, където не ти харесва? И по-важно - какво правиш в това време, квалифицираш се активно, или...? И колко време така?
Контрирах идеята дълги години да не работиш по специалността си, защото иначе някой ще те нарече претенциозна. Моето лично мнение е, че всеки трябва да си работи по специалността. Хайде, 1-2-3 години да е на обикновена работа, ама после? Явно толкова му е била амбицията, няма лошо, ама пак да питам, защо тогава е трошил пари? Хората още си въобразяват, че като вземат дипломата, на другия ден отиват на сгодна служба. Ама не е така.
Общата работа затова е обща, защото и аз мога да я свърша, и Айшето от Факултето може. Ама ако за общата работа трябват висшисти, изобщо не виждам какво ще правят другите, дето нямат някакво особено образование.
Виж целия пост
# 244
Джерами - да, "щото нямаше кой" е съвсем същото като "опитвам се да намеря работа по професията, ама явно не става". Wink
Мне, под " щото нямаше кой" имах предвид буквално това Smiley , защото си работех там като барман, ама като персонала намаля и по молба почнах в почивките си да вземам и сервитьорски смяни (което изобщо не е моето нещо, то не че барманството беше ама това па ептен). Вече за това доколко българското образование дава професия (в смисъла в който се има предвид), това е друга мноого дълга и обширна тема, защото не мога да си представя някога в живота ми да имам нужда от използване на интеграли и матрици да речем. Smile
Но в общи линии най-щастливи са тези хора, които харесват това което правят, а не тези които изкарват най-много пари (мое мнение Simple Smile ).
Виж целия пост
# 245
Като студентка работех във видеотека. Освен касети под наем, имахме и 2 щендера. Един с разни солети, семки, чипсове и един със сладки неща, каквито хората взимат да похапват, гледайки филм. Беше ми приятна работата.
Още повече, че видеотеката беше през 2 блока от нас и дори за нощни смени не се притеснявах. Винаги минаваха приятели, познати, а баща ми беше обещал да дойде до 5 Мин. Само да му клипна на пейджъра (от стационарния телефон във видеотеката). И кварталната патрулка минаваше по 3-4 пъти да наглежда положението.
Виж целия пост
# 246
Викаш срамно било, че навремето не отидох да работа за 300 лв по специалността си, а в бизнеса на баща ми, където тия пари бяха джобни?
Аз пък съм привърженик на образованието, дори да не се реализираш после по специалността си. Тия 4-5 години се отразяват по съвсем друг начин на личностното развитие и общата култура, от колкото да се забиеш в ква да е работа на 19 или в армията както можеше да бъде моя случай.

На теб ти е било изгодно да отидеш в бизнеса на баща си. Хем не си бил длъжен да блъскаш от нулата да се доказваш, а си имат осигурено работно място, хем въпросните пари са били джобни.
Ако имаше други планове за себе си или не искаше да работиш в бизнеса на баща си, а да се доказваш извън него, щеше да отидеш за триста лева, за да започнеш отнякъде.
Виж целия пост
# 247
Джерами, ами това казвам, нямат общо ситуациите, оттам - и поводът за срам.
Виж целия пост
# 248
“Кофти” ученици и пациенти - на мене, на мене. Много обичам лепачите на етикети.
Онзи ден ми предадоха поредната групичка “безперспективна” младеж. Пак вдигнали ръце. Ми като ще стоите с вдигнати ръце, откажете се.
Simple Smile
Виж целия пост
# 249
Дренка, не мога да кажа дали лекар има право да се откаже от пациент, ама учител от ученик няма как да се откаже. Та се мъчим колкото можем да налеем нещо в главата на незаинтересованата младеж, дето после ще отиде на частни уроци или дори няма да се яви на ДЗИ, ама нали го задължават да седи в училище и седи, но без полза. И когато имаш 45 минути с 26 души клас и влизаш в 10 класа различни, малко в един момент си казваш "да си троши главата, стига да не ми пречи да си свэрша моята работа с останалите". До не мислиш, че няма разговори и педагогическа работа? Че не се викат родители? Ако дойдат де, щото някои са извън страната или на 50-100 км. Пък колко от тях са вдигнали ръце от безсилие, знаеш ли? Учителят може да научи този, който иска да бъде научен. За възпитание на 14+ е трудно да се говори, не че не се провежда и такава дейност, ама ефектът е минимален, защото той ученикът, ако няма респект пред институцията училище, ако учителят за него не е авторитет дали ще го чуе?
Виж целия пост
# 250
Няма срамна работа, а е срамота човек да е учил и да не работи по специалността си заради ниското заплащане, а работи по-нискоквалифицирана работа заради пари. Това означава, че нито той, нито другите ценят образованието и знанията и уменията към него.
Също смятам, че този, който търси по специалността постъпва правилно. После трябва именно стаж по специалността, отколкото пълно СВ с нискоквалифицирани длъжности.
Познавам човек, нагърбил се с тежка инженерна специалност, защото е смятал, че ще му хареса да работи това.
Поработвал е нещо подобно като младеж, преди да следва, така че е имал идея.
Още във втори курс обаче разбира, че не, няма да го работи. Иска друго.
И какво прави?
Завършва си обучението. Издържа се сам - има само майка и тя няма никаква възможност да помага.
След като "си взима хляба в ръцете", отива на следдипломна квалификация за нещото, коренно различно, ама нищо общо, което е осъзнал, че е мечтата му.
Не е заради заплащането. Понякога човек си сменя попрището.
Мен ме изумява това, че като е започнал, държи да го завърши. Това е... не знам и аз какъв характер. Наистина не знам.
Другото сега си го работи с кеф.
Виж целия пост
# 251
Смяната на попрището, защото установява, че учената специалност или работа не са за него, налага му се да влага твърде много усилия за единица резултат и не чувстват удовлетворение от самата специалност, е различно нещо от това да смени работа заради пари. Затова хората казват, че работят нещо за пари, а останалото им е хоби и повече обичат хобито си, а не работата, която работят за пари.
Виж целия пост
# 252
Uncommon, разбирам го твоя познат. Аз ненавиждам до степен на ОКР недовършени работи. Сигурно и той е подобна птица.
Виж целия пост
# 253
Ако любимата ти работа обаче не може да ти изхрани семейството или дори само теб ще смениш и още как. Само някой, който не се издържа сам, има лукса да игнорира парите като фактор. Срам, не срам, трябва да се яде и да се плащат сметки.
Виж целия пост
# 254
Да не сравнвяме лекар с учител, макар да работя и в системата на образованието стс същия човекоматериал, от който се оплаквате в училище.
😊
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия