Има ли срамна работа?

  • 21 546
  • 486
# 255
Срамна работа няма. Но мен би ме било срам на мястото на някои, 4 години родители да ме издържат, за да завърша заветното вишУ(повечето им е за купона, не за образованието) и накрая продавачка.
Ми то продавачка да беше се хванала младежта още от самото начало, не да се повърта в нощни клубове в името на вишУ-то в Библиотекарския например.
Виж целия пост
# 256
Срамна работа няма. Но мен би ме било срам на мястото на някои, 4 години родители да ме издържат, за да завърша заветното вишУ(повечето им е за купона, не за образованието) и накрая продавачка.
Ми то продавачка да беше се хванала младежта още от самото начало, не да се повърта в нощни клубове в името на вишУ-то в Библиотекарския например.

Зависи много какво Вишу си изкарал.
Има такива смотани специалности, дето после освен за продавач или някакъв инфлуенсър друга реализация нямаш.
Ако изкараш Вишу за медицина или пък станеш инженер, много ме съмнява, че след такова трудно следване ще станеш продавач... макар, че и това съм виждала.
Компютърен специалист с университетска диплома става продавач, защото това дето го е учил не му е доставяло удоволствие. Никой от нас не можа да разбере логиката му... ама ей на... явно, че щастието не е в парите... ако си мразиш професията, за която очевидно някой друг те е натискал да я следваш.
Виж целия пост
# 257
Срамна работа няма. Но мен би ме било срам на мястото на някои, 4 години родители да ме издържат, за да завърша заветното вишУ(повечето им е за купона, не за образованието) и накрая продавачка.
Ми то продавачка да беше се хванала младежта още от самото начало, не да се повърта в нощни клубове в името на вишУ-то в Библиотекарския например.
Това, някой да не си работи по образованието, изобщо не значи, че го е завършил само заради купона. Аз завърших тежка специалност, с много, много учене. При това във време, когато изпитите не се "даваха", а са ме късали по много пъти на някои от тях. Въпреки, че записах и учих с удоволствие, докато завърших установих, че не е моята професия. Започнах като продавач-консултант в офис на мобилен оператор. После станах управител там, после след майчинствата напуснах и станах директор на ЦНСТ. След бърнаут си седнах на задника и сега работя нещо коренно различно, а захванах да уча още по-различно, защото ми е интересно и искам да се развивам във въпросната област. До тук в живота си (докаго учех) съм била и барманка, и продавачка в нон-стоп, и касиер валута на чейндж бюро, и съм работила към един клуб за екстремни спортове в звеното му за реинтеграция на деца-рецидивисти... Не ме е срам от нито една моя работа. Изкарвала съм си парите с честен труд и съм си разпростирала харчовете според тях.

Личното ми виждане, е че не е срамно да не изкарваш много, но е смешно да парадираш с пари или възможности, които нямаш.
Виж целия пост
# 258
Повечето биха се замислили дали да я карат тази неподходяща за тях пециалност, ако трябваше да се издържат сами обаче.
Виж целия пост
# 259
Аз израснах през соца с напълно грешното убеждение, че парите нямат значение Simple Smile Затова си избрах Българската филология. Не съм кандидатствала Право или Журналистика, защото не исках нито едното, нито другото. Тоест не всички филолози са отпаднали прависти и журналисти. Когато видях, че няма как да се живее без пари, колкото и да се учи, много бързо се пренастроих и започнах работа в ИТ фирма. Филологията ми е полезна, защото и за моя бизнес съм си писала статии в началото, удава ми се и даже ми е интересно. Ако някога се наложи, мога да стана копирайтър, дори да се профилирам в някаква насока. Но да работя филолог, редактор и т.н. - досега не намерих удачна възможност.
Виж целия пост
# 260
Това, някой да не си работи по образованието, изобщо не значи, че го е завършил само заради купона. Аз завърших тежка специалност, с много, много учене. При това във време, когато изпитите не се "даваха", а са ме късали по много пъти на някои от тях. Въпреки, че записах и учих с удоволствие, докато завърших установих, че не е моята професия. Започнах като продавач-консултант в офис на мобилен оператор. После станах управител там, после след майчинствата напуснах и станах директор на ЦНСТ. След бърнаут си седнах на задника и сега работя нещо коренно различно, а захванах да уча още по-различно, защото ми е интересно и искам да се развивам във въпросната област. До тук в живота си (докаго учех) съм била и барманка, и продавачка в нон-стоп, и касиер валута на чейндж бюро, и съм работила към един клуб за екстремни спортове в звеното му за реинтеграция на деца-рецидивисти... Не ме е срам от нито една моя работа. Изкарвала съм си парите с честен труд и съм си разпростирала харчовете според тях.

Личното ми виждане, е че не е срамно да не изкарваш много, но е смешно да парадираш с пари или възможности, които нямаш.
+1000
Ангелче, печелиш моето ГОЛЯМО уважение !
Виж целия пост
# 261
боботоо, ❤️

Повечето биха се замислили дали да я карат тази неподходяща за тях пециалност, ако трябваше да се издържат сами обаче.
Зависи по кое време установиш, че не е подходяща. Аз много си я харесвах почти до последно. После установих, че съм била с розовите очила и наивно съм вярвала в утопични представи за работа, която всъщност е доста... Кална. И не бях единствената. Но ми даде МНОГО - и приятелства, и знания (къде нужни, къде - хич), познанство с уникални хора, които ме научиха на незаменими неща и най-вече - да бъда себе си и да се отстоявам. Не е пропиляно време, не са пропилени пари - инвестиция в израстването и опита е. Влязох като объркано хлапе, а излязох уверен специалист. Работих по специалността си като стаж броени месеци - това също ме срещна с хора и ХОРА. Но не е нещото, с което ще си изкарвам прехраната. Мога го, ако реша ще се реализирам. И няма да е "срамно". Но да кажем, че имам избор и избирам да не го правя.
Виж целия пост
# 262
Аз някога карах стаж в адвокатска кантора и там не ми хареса, затова реших, че няма да съм точно адвокат. Тъй като обаче юристите биват и други видове, колкото и да ги асоциират хората само с адвокатите, просто избрах нещо друго пак по специалността и така ми е ок.
Имам и колеги, които бяха и това, и онова, сменяха поприща от държавната администрация в адвокатски кантори, оттам при ЧСИ-та, т. е. много динамични, но пак в рамките на специалността. Сега на средна възраст вече сме се самоопределили окончателно предполагам.
Виж целия пост
# 263
Повечето биха се замислили дали да я карат тази неподходяща за тях пециалност, ако трябваше да се издържат сами обаче.


За жалост си права - едно студентстване в Германия или Австрия струва маса пари, нищо че следването там е безплатно.
Две мои познати, които завършиха там напълно безполезни специалности сега вършат неквалифициран труд или инфлуенстварт за между другото.
Виж целия пост
# 264
Аз за себе си разбрах, че няма да го бъде с тази специалност чак в 3 курс. И какво да направя, да прекъсна и да запиша нов бакалавър ли? Ами не, довърших си последната година. Работих през това време на пълен работен ден. Ориентирах се професионално. Чак години по-късно уча магистратура в друго направление. Изобщо не съм мислила, че някога ще уча това. На 19 изборът беше много по-емоционален.
Виж целия пост
# 265
Никога не съм искала държавна работа. Не знам защо, но от това съм бягала направо.
Виж целия пост
# 266
Оня ден се запознах с млада американка. Момичето си работило като стюардеса. Разнообразен живот, пътувания... И изведнъж решава, че иска друго и даже не знае какво. И тръгва тя преди 4 месеца от Щатите (US, както им казва тя) ей така да обикаля. Пари си изкарва като влогър. И се носи като листо на вятъра  четири месеца из цяла Европа, остават й още два, за да си завърши пътуването.
Не само, че не знае какво иска да работи, но и къде да живее! Не е сигурна, че US я кефят. Няма нищо предначертано.

Ами, на мен много ми хареса такъв един волен поглед. Не натоварва семейството си да я издържа, животът й е приключение и не, не е решила на 16 какво иска и не следва плана. И не, няма срамна работа. От България заминаваше тъкмо за дом за сираци в Румъния, за да работи там един месец.
Виж целия пост
# 267
Никога не съм искала държавна работа. Не знам защо, но от това съм бягала направо.
Тъкмо вчера служител на една от структорите на МВР, с когото имах служебна работа, ми заяви "Абе по сладко от държавната работа няма!". Сетих се, като прочетох твоето мнение Grinning
Виж целия пост
# 268
Така и не знам какво й е сладкото. Сигурни отпуски може би...? Но това вече го има във всяка нормална фирма. А сега както и по държавните структури въведоха доста процедури и изискват истинска работа? В същото време не може да се надскочиш кой знае колко с доходите, освен ако не си на много видока длъжност. Тя пък е проветрива с тия смени на правителства.. и т.н.
Виж целия пост
# 269
"Абе по сладко от държавната работа няма!". Сетих се, като прочетох твоето мнение Grinning
Да-да... Изключително зависи каква точно ти е "държавната" работа. И категорично не е за всеки. Съвсем отделно, че доста често са с толкова специфични позиции и длъжности, че ако решиш да си сменяш работата не виждам как може да стане. Ако се хванем за примера с продавачката - работейки 20 години като деловодител (примерно) в частен сектор ще работиш какво? Ако си завършил академията на МВР и напуснеш работа в полицията, частния сектор предлага като опция само охрана. Докато започвайки в частен сектор можеш да се издигнеш много. Отнема време, но може. А до къде може да се издигне един деловодител? Или един секретар? Хайде в примера с МВР има някакви опции, но там корупцията и шуробаджанащината са на такова, ниво, че реално няма шанс средностатистически "никой" да израстне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия