Политиката в България 3

Просто ми се струва странно за човек, който е част от политическия елит на държавата да го хвалим, че претърпял развитие в говоренето на български. Това пък са моите критерии.

по-важно е кой предлага лоши финансово и юридически обосновани закони, които се преразглеждат от следващото събрание. все пак в безбройно създадените комисии представители са ПО-специалистите.

Твоето не са критерии, а отношение. Мен ме радва човек, който е претърпял положително развитие, не само в говоренето на български, защото има много такива, които не го направиха. И беше само пример, сега ще излезе едва ли не, че харесвам много Карадайъ.

В момента имало протест и антипротест пред националното радио ЗА и ПРОТИВ оставането на Петър Волгин в националното радио.

Ето, стига се до абсурда, че некадърни и неграмотни хора (тези в комисиите) предлагат на още по-неграмотни (депутатите в пленарна зала) да приемат закони които са изначално калпави.

Благодаря, че си мислиш, че знаеш  по-добре от мен какво  чувствам....
Мен пък Карадайъ и производните му не ме радват. Нямам наблюдения, че работят в полза на държавата, ако щеш в моя лична такава. На този фон раздъжденията, че се научил да говори вече добре български са ми абсурдни. И много важно, че вече срича по-малко като чете декларации от трибуната. Съвсем друго трябва да търсим у политиците, които издигаме според мен. Ама държал се бил добре. Ми те избирателите му в кърпа вързани, няма нужда от кампании и други напъни, мястото му в парламента се пази, от време на време протяга ръчичка към изпълнителната власт, критикува на воля, какво да му е?

Какво трябва да търсим в политиците?

milittana, ОК, както кажеш, щом това те прави щастлива!
Отпадам от монолога ти, защото това не е разговор.

Като стана въпрос за Карадайъ, та е редно да се отбележи и още нещо, което отличава ДПС от останалите партии.
Карадайъ е аватар или казано по друг начин, само представителна фигура на партията и той не взема решенията, а изпълнява вече спуснати му решения. Зад него има цял щаб, който анализира всеки ход и всяка дума които могат да бъдат изречени в публичното пространство. Там се мисли в перспектива и се гонят поставени стратегически цели, за разлика от останалите партии оглавявани от лидери, които мислят само за собственото си его и политическо оцеляване. В ДПС винаги може да бъде отстранен лидера ако се отклони от предначертаната стратегия и започне собствена игра. Това вече е ставало. Не така стои въпроса с Бойко, Корнелия, Атанас Атанасов, Кирил и Асен. Там са се вкопчили като удавници и повличат всичко след себе си.

ДПС може да прави "волности",защото има твърд електорат. Нали тази е била една от целите на "Възродителния процес"...

Каквото правят старозагорската аниматорка, таксиджията, който щеше да вземе мястото на Гунчева, сервитьорката Звезделина-едва избутала средно образование с тройка(на косъм да влезе)-изобщо елитните кадри на Копейкин. Крайно време е наистина да има някакъв ценз, за да си депутат. За министър се иска виШу, даже за един такъв цял закон промениха навремето, че не отговаряше на условията.

Нинова не трябва ли да сдава поста вече? Имаше някаква мандатност, за лидер ли, за депутати ли?

Още един нагледен пример защо хората не трябва да гласуват по теми, по които си мислят, че са компетентни, защото са прочели нещо си.

Тези 0,2% са точно колкото са. В месеца преди приемането на еврото, инфлацията в Хърватска е отрицателна (дефлация) спрямо предходния (-0,1%). Това говори ли Ви нещо? Ще помогна - прословутата чудовищна спекула, с която тук се правят дъвки от стотици страници, я няма. И не - един пример с една кифличка не променя движението на цените вкупом.

“Преди приемането на еврото инфлацията им е 13%” е нищо повече от актуалния еквивалент на “10 месеца след ваксината Х си счупи ръката”. И двете изречения са нонсенс. Предлозите “преди” и “след” се използват за хронологична ориентация, не за доказване на причинно-следствена връзка.

По същество - инфлацията в Хърватска на годишна база през 2022г започва от 5,5% през януари. За сравнение - в България е 9,2% на същата база и за същия период. Средната за ЕС е 6,2%, тоест Хърватска е ПОД това средно ниво, а България НАД него. Тези високи нива в голямата си част са в резултат на опитите да се ограничат икономическите щети чрез експанзионната монетарна политика по време на пандемията.

През 2022г инфлацията в Хърватска скача от 9,6% през април до (и пикира на) 12,7% през юли - ниво, около което се задържа (+/-0,3%) до ноември, след което започва да спада. За същия период, у нас инфлацията скача от 14,4% през април до 18,7% през ноевмри, където също се задържа и впоследствие започва да спада. Движението в този период е основно заради несигурността с енергийните ресурси поради нахлуването на Русия в Украйна (плюс останките от паричната политика по време на ковид). Неслучайно, страните с най-голяма (към пролет 2022) въглеводородна заивсимост от Москва имат най-големи проблеми с инфлацията (Литва, Латвия, Естония, България и т.н.).

С две думи - до момента няма абсолютно никакви данни в потвърждение на тезата, че приемането на еврото в Хърватска се е отразило инфлационно на цените. Има данни за обратното - че нивата на цените се движат точно както се движат и в други страни в сходни обстоятелства без значение дали са членки на еврозоната или не са.

Толкова от мен по темата, пък който каквото иска да си чете. Неслучайно, като се учат икономика и финанси, се набиват канчета да се внимава за ендогенни, екзогенни и пропуснати фактори/променливи.

В Гърция е открита най-голямата в Европа фабрика за легално производство на медицински канабис. Инвестицията е за $40млн. В България Гешев не дава,щото било опасно...!

За да престанем с безпредметния спор за еврозоната, ще ви припомня, че вече две рейтингови агенции отписват България за влизане през 2024 година и изтъкват като причина следното:
"Средната 12-месечна инфлация по ХИПЦ, която 13% през декември, е доста над темпа на трите най-добре представящи се държави-членки на еврозоната през 2022 г. и се очаква да остане такава потенциално и през 2024 г. За разлика от Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари тази година, България е твърде далеч от целта, за да се възползва от компромис по отношение на критерия."