Възможно ли е майка да възприема дъщеря си като конкуренция?

Не, не мисля че е конкуренция. По-скоро е страх да признае, че остарява. Не виждам как по друг начин ще оправдае "на всяка маджа мерудия" и желанието за пълен контрол.
При мен е същото.
Допускам, че това, че се реализираме като жени и майки, при това успешно ги притиска да осъзнаят, че всъщност вече не са в "активната" възраст, че вече друг ги е сменил.
Каква конкуренция - та те не са били единствените и когато са били млади, но са се примирявали с това. Кое ги кара сега да ни вадят душите с техните неизживяни мечти? Не мисля че е конкуренцията.
На тази възраст като тяхната не можеш да ги накараш да се примирят, защото възрастта оказва влияние и те повече забравят отколкото възприемат. А възприемането, че живота ти е отминал е неприятно.

Знаеш ли при мен кое ми се струва нелепо - знаят че не са прави, но отказват да променят поведението си с претекста "на нашата възраст не можем тепърва да се променяме". А аз няма да направя компромис за сметка на семейството ми - нещо, което те отказват да приемат. Тях ги боли, че мъжа ми и децата са ми по-важни от тях, но въпреки това няма да отстъпят. Това е живота и аз живея с тази конфронтация, надявайки се на чудо, както и те. Аз знам обаче че това е невъзвратно, но няма да жертвам семейството си, на което тепърва предстои да се среща живота само заради това те да се чувстват добре.

Както се казва "дано да имам сили да оставя птичето да излети от клетката". В крайна сметка смятам, че децата се създават да имат СВОЙ живот, а не живота, за който ние мечтаем. Това е много важно да се осъзнае - рядко децата искат това, което искат и техните родители. Няма прав в ситуацията, важното е бъдещето, а това са децата.