Започвам направо:
С приятеля ми заживяхме заедно наскоро, преди 3-4 месеца. И двамата сме на по 30 години. В началото беше прекрасно, чак не можех да повярвам,че може да сме толкова влюбени и сега сме, но ... Истината е, че започна адски много да ме ревнува. И аз съм ревнива, затова отчасти го разбирам, но започна да прекалява на моменти и това нещо адски много ми тежи. Не съм му дала нито един повод, за да се съмнява в мен. Ходя на работа, прибирам се вкъщи и прекарваме времето си заедно. Обичам да сме заедно, но започна да прекалява.
Ревнува ме и когато съм на работа, ревнува ме от телефона ми, мисли си,че някой ми пише,а аз крия. Никога не съм крила нищо от него. Обвинява ме, че излизам по време на работа и се виждам с някой, обвинява ме,че мириша на мъжки парфюм, че някой е идвал вкъщи, докато него го няма. Идея нямам как да го успокоя. Самата аз съм се съмнявала в предишни връзки, но си обещах в тази да не нося багаж от миналото. С това си поведение ме провокира да си мисля,че той съди по себе си и затова ревнува толкова. Макар че ми е споделял, че бивши са му изневерявали и затова е толкова недоверчив. А аз съм душа човек, не съм изневерявала никога,не одобрявам тези неща и не бих ги причинила на никого. Всички ме познават като добра и позитивна, но напоследък изглеждам вяла и унила. Смея да твърдя,че съм привлекателна жена, но никога не давам поводи на мъжете да ме закачат.
Не знам как да подходя и как да разбере,че така до никъде няма да стигнем. Моля за съвет
Виж целия пост
С приятеля ми заживяхме заедно наскоро, преди 3-4 месеца. И двамата сме на по 30 години. В началото беше прекрасно, чак не можех да повярвам,че може да сме толкова влюбени и сега сме, но ... Истината е, че започна адски много да ме ревнува. И аз съм ревнива, затова отчасти го разбирам, но започна да прекалява на моменти и това нещо адски много ми тежи. Не съм му дала нито един повод, за да се съмнява в мен. Ходя на работа, прибирам се вкъщи и прекарваме времето си заедно. Обичам да сме заедно, но започна да прекалява.
Ревнува ме и когато съм на работа, ревнува ме от телефона ми, мисли си,че някой ми пише,а аз крия. Никога не съм крила нищо от него. Обвинява ме, че излизам по време на работа и се виждам с някой, обвинява ме,че мириша на мъжки парфюм, че някой е идвал вкъщи, докато него го няма. Идея нямам как да го успокоя. Самата аз съм се съмнявала в предишни връзки, но си обещах в тази да не нося багаж от миналото. С това си поведение ме провокира да си мисля,че той съди по себе си и затова ревнува толкова. Макар че ми е споделял, че бивши са му изневерявали и затова е толкова недоверчив. А аз съм душа човек, не съм изневерявала никога,не одобрявам тези неща и не бих ги причинила на никого. Всички ме познават като добра и позитивна, но напоследък изглеждам вяла и унила. Смея да твърдя,че съм привлекателна жена, но никога не давам поводи на мъжете да ме закачат.
Не знам как да подходя и как да разбере,че така до никъде няма да стигнем. Моля за съвет
