Ревността...

  • 9 752
  • 249
# 15
Аз като доста ревнив човек .. да ти кажа няма как да го убедиш, каквото и да му кажеш, няма да вярва, ще се успокои за кратко и пак ще има съмнения. Недей да влизаш в дълъг обяснителен режим, защото той ще почне да иска все по- и по-подробни обяснения. Ноо ако все пак искаш да си с този човек, на ревниви въпроси отговаряй, но все пак кратко - миришеш ми на друг - кажи не е възможно, никой не ме е доближавал; идвал е някой вкъщи, когато ме няма - не е вярно не е идвал друг мъж тук, няма друг - обичамт те и искам да съм с теб - но с тези подозрения ме обиждаш. Може да пробваш директно да му кажеш - обещавам ти - ако се появи нов човек в живота ми, не бих те лъгала и бих ти казала, сега няма друг.
Виж целия пост
# 16
Има ли вариант да лекува твоята ревност, ти си ревнувала и той ти показва какво му  е? Ако няма такъв си е   гадна работа. Казали са ти другото.
Аз влязох в тази връзка без съмнения, защото той не е виновен за нещата, които съм преживяла. Неговата ревност започна първа, което провокира мен да се съмнявам. Преди съм била от другата страна на ревнуващата и въпреки това ме изумява какви неща му минават през акъла.
Честно да призная, имала съм нужда от време,за да се успокоя и да се доверя на човека до себе си, затова му давам шанс да види, че няма за какво да се притеснява.
Но шансовете ми няма да са безкрайни, ще дам шанс с разговори и малко време. Ако не се получи, ще си тръгна. Ако трябва да съм откровена, надеждата ми е малка.
Виж целия пост
# 17
Такива ревнивци са болни мозъци.
Чела съм, че ревността доказано е мозъчно заболяване. Ама и логика да търсиш, пък съвсем изкуфяла работа.
Виж целия пост
# 18
Да ходи да си лекува параноята и тогава да търси връзки! Сигурно изневярата в миналото му е, че жената до него е казала добър ден на някой съсед. Аз не бих се занимавала с това да го лекувам. Представям си колко зле ще стане, ако се ожените или родиш.
Виж целия пост
# 19
Ми говори с него.
Това поведение е отровно.
Аз ако с говорене не става, трябва да прекратиш.
Някой да ме следи с кой си пиша или какво ровя, че и на работа да ме тормози е нещо не бих изтърпяла.
Бих говорила веднъж и то сериозно, ако няма реакция и промяна, ми чао.
Абе такива хора са болни и имат нужда от лечение.
Кажи му да се лекува.
Виж целия пост
# 20
И като говори какво? Онзи ще стиска зъби докато я забремени. Или за известно време и после пак, но ще е изгубила години.
Виж целия пост
# 21
Спри да се оправдаваш, показваш, доказваш.
Ти го спри, ако можеш, покажи му категоричност. Но не му падай жертва, защото ще те схруска.

Ако не се овладее - знаеш.
Виж целия пост
# 22
Ревнуващият болестно не го приема за болест. Това е част от него и от обслужване на собствените му страхове и нужди емоционални.

Има различни степени на ревност. За мен здравословната ревност е задължителна. Няма как да гориш по един човек и грам да не ти пука. Обсебването и параноята вече са друго нещо и изискват специално поведение. Някои хора се повлияват от разговори, други не.
Виж целия пост
# 23
Много е вероятно този кукундел да откачи напълно, когато го напуснеш, и да ти посегне.
Виж целия пост
# 24
Абсолютно съм на мнението на Черна станция. Като нищо ще се прикрива известно време, докато й приспи подозренията и я навие за дете. После стой та гледай какво ще стане.
Виж целия пост
# 25
Патологичната ревност е психично заболяване и не се лекува. Спасявай се докато е време.
Виж целия пост
# 26
Започвам направо:
С приятеля ми заживяхме заедно наскоро, преди 3-4 месеца. И двамата сме на по 30 години. В началото беше прекрасно, чак не можех да повярвам,че може да сме толкова влюбени и сега сме, но ... Истината е, че започна адски много да ме ревнува. И аз съм ревнива, затова отчасти го разбирам, но започна да прекалява на моменти и това нещо адски много ми тежи. Не съм му дала нито един повод, за да се съмнява в мен. Ходя на работа, прибирам се вкъщи и прекарваме времето си заедно. Обичам да сме заедно, но започна да прекалява.
Ревнува ме и когато съм на работа, ревнува ме от телефона ми, мисли си,че някой ми пише,а аз крия. Никога не съм крила нищо от него. Обвинява ме, че излизам по време на работа и се виждам с някой, обвинява ме,че мириша на мъжки парфюм, че някой е идвал вкъщи, докато него го няма. Идея нямам как да го успокоя. Самата аз съм се съмнявала в предишни връзки, но си обещах в тази да не нося багаж от миналото. С това си поведение ме провокира да си мисля,че той съди по себе си и затова ревнува толкова. Макар че ми е споделял, че бивши са му изневерявали и затова е толкова недоверчив. А аз съм душа човек, не съм изневерявала никога,не одобрявам тези неща и не бих ги причинила на никого. Всички ме познават като добра и позитивна, но напоследък изглеждам вяла и унила. Смея да твърдя,че съм привлекателна жена, но никога не давам поводи на мъжете да ме закачат.
Не знам как да подходя и как да разбере,че така до никъде няма да стигнем. Моля за съвет
Не знам тоя форум ли ме промени нещо друго ли, защото винаги преди съм давал съвети за запазване на връзките, но в случая ти казвам в прав текст БЯГАЙ НАДАЛЕЧЕ, положението ще става все по-зле и по-зле, докато накрая, като ти се обадят и кажеш, че ще звъннеш след 10-15 минути като слезеш на спирката защото пътуваш и просто не чуваш нищо ще ти вдигат скандали дали не си бил с една бивша обща колежка примерно. Smirk
Виж целия пост
# 27
Това поведение прилича на параноидно личностно разстройство. Каквото и да кажеш и направиш, няма да го успокоиш, просто защото причината не е в теб, а в неговата глава. Това е лошото - не си ти човекът, който може да оправи нещата. От друга страна, за него това състояние е много мъчително и той със сигурност се чувства много зле.

Съмнявам се обаче да вижда проблем в себе си и да пожелае да се лекува при психотерапевт. Мисля, че добре си решила - казвай му как те кара да се чувстваш заради неговите подозрения, дай му, колкото време си решила и... каквото стане. Май всички знаем какво ще е.
Виж целия пост
# 28
Мисля,че човек започвайки да мисли в тази насока спира да разграничава реалното от въображаемото и дори да се случи нещо съмнително, той няма да знае дали преценката му е реална или отново е плод на страха. Напълно откровено ме съмнява това нещо да отшуми с разговор. По време на разговора ще е спокоен, но точно след час ще започне с "Ами ако тя ме манипулира, ако съм прав". Аз няма как да водя този разговор всеки ден. Много добре ми беше казано, няма как да докажа,че не съм направила нещо. Целият ни живот е една голяма несигурност, човек може да си отиде от този свят във всеки един момент, но ако мислим за това постоянно, ние няма да живеем.
Ще опитам да говоря, ще му "разчопля" раните, пък ако стане нещо-стане.
Не съм малка, губила съм не малко време, вече мисля че умея да усещам и виждам кога нещо си струва и кога е загубена кауза.
Много ми помагате с вашите отговори, липсва ми самоувереност понякога и мисля че точно от това имах нужда. 🙏
Виж целия пост
# 29
Такива ги церя с директна конфронтация - какво искаш, какъв ти е проблемът, докажи го. Ако наистина са прекалили, вкарвам с бутонките детайли от тяхното минало, за да покажа, че грешат (пример - имал връзка с омъжена, много влюбен, ала-бала. Почне ли да ми прави сцени - а като пукаше Мими, докато мъжът ù е в командировка, не си ревнувал, нали? Не си го изкарвай на мен).
Само че аз съм много серт и стигна ли до такива цигании, първо мъжът вече ми е паднал в очите, от което следва второ - връзката е пред разпад. Това не са разговори, които се водят всеки ден, а удряне на кепенците и се приключват с някакъв вариант или влизаш в правия път и се държиш нормално, или изчезваш. Та така - или ще се оправи, или се разделяте до дни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия