Гола чутуро

Момент, защо не идеш в Германия да гледаш някоя баба?

Значи има баща, какво тръгваш сега да изкривяваш как ама то само през уикенда било?? Много взеха да се множат твърденията ти, дето не са били точно така преди месец-два-година!

Добре, но синът ти какво мисли за това, съгласен ли е с баща си? Одобрява ли изоставянето на болен човек?

Мария, зъбите са важни не само за визията и говора, но и за здравето на стомаха. Ако не можеш да дъвчеш добре храната си, затрудняваш работата на стомаха и от там се отключват и подхранват проблемите с храносмилателния тракт. Ако имаш удобна протеза и дъвчеш добре храната, ще успокоиш и част от стомашно-чревни проблеми, което ще се отрази добре на общото ти здраве.

Андриел и да я уволнят ще взима всички възможни помощи, точно защото е с куп заболявания и Телк може да получи. От там по програма може и немски на украинци да преподава. В моя район се търсиха точно такива хора като нея.
Проблема, че не й стиска. Свикнала си е в кончината и това е.
Вероятно ще седи в блатото докато техните не я изгонят с един куфар на улицата. И после пак всички ще са й криви и черни.

Нарциса...
Къде е този баща?
На хартия.
Но синът ми е израснал без него.
И смята,ще няма баща.Иска когато се прибира, вкъщи,там  да  са майка му и баща му.

Ще те помоля наистина малко да смекчиш тона.Моля те най-човешки.

Как успяваш да се мобилизираш да си вършиш работата?

Ами успявам.
В какъв смисъл как?
Ставам,приготвям се и я върша.
Това е.

О, вярвай ми, тонът ми е изключително мек. Значи идва бащата, взима сина, прекарват си някакво време и после синът ти смята, че човекът, с когото се вижда регулярно, го няма? Това няма как да стане, освен ако ти не си обяснила услужливо на синчето, че този чичко тука го е изоставил и сега само се прави на забавен уикенд -татко. Явно постовете ти силно зависят от настроението, защото имаш и такива, според които бащата и синът поддържат добра връзка. Мненията ти седят, не може всеки път като ти напомнят какво си писала преди, да подскачаш.

Браво, виждаш ли, че нещата не са толкова зле, колкото бяха в други постове! Дори нямаш дългове, имаш приличен доход, три работи. Справяш се доста по-добре от доста хора тук. Другите не могат да мръднат вързани за работа, а ту си на почасови и то интелектуален труд.

Андариел, не го осъзнава, защото у дома чува другото - как не е достатъчно, как на Пена детето...
Мария, когато дъщеря ми плаче и пита "защо трябва да ми е трудно, защо трябва да имам дислексия", то да беше чиста дислексия ама не е само това, й казвам, че тя трябва да се гордее с постигнатото и че човек трябва да се научи да се приема и обича такъв, какъвто е, а не да иска да угоди на другите. Приеми се, обичай се, такава каквато си.

Всяко дете иска и двамата си родители, заедно. Обаче понякога това не е най-добрият вариант за самото дете. Мисля, че синът ти е достатъчно голям, за да разбере нещо подобно. Опитвала ли си да му обясниш? И отново, за последен път, ще попитам какво мисли синът ти за това, че баща му те е изоставил, защото си се разболяла? Не питам просто така, от някакво нездраво любопитство. Разбира се, не си длъжна да отговориш.

bell_87,синът ми мисли,че той ме е разболял.
Чувал е неведнъж,че след раждането се е случило.
Винаги съм му казвал,че той е моето чудо.
Не знам какво мисли за баща си.Питала съм,но мълчи.И за това,че ви е тръгнал мълчи.Но го е молил в мое присъствие да сме като семейство заедно.Баща му просто е казвал "не".

Нарциса,има една тема за издръжката на дете при разведени родители.
Виж ако искаш и в нея.
Нито веднъж синът ми не е пренощувал при баща си.Баща е само на хартия и с някаква дребна сума преди,сега уж дава повече.

Лъвица преди няколко страници написа, че е доста провокативно поставена темата, включая показния елемент със снимката.
Аз тази снимка я разпознавам от една тема в КМ от миналата година - за небоядисваните бели коси. Там потребителката се включи със същата снимка и последваха сходни реакции - много съфорумки я увериха, че гледката не е фрапантна и с определени стъпки може да бъде подобрена. Авторката обясни - подробно - за своите болести, пречки, невъзможности итн.

Изначално авторката показва, че не разбира разликата между основа и надграждане. Няма възможност за самостоятелен покрив, но уж отделя пари за евентуално бъдещо следване на сина, не му плаща тя храната, но му купувала геймърски джаджи. За външния вид аналогично - не си носи протезата, но пръска парфюми. За жилището тоже - не е съгласна да направи стъпката сама, трябвало с котката. В главата и са смесени и объркани понятията какво е необходимо и какво е пожелателно, от къде трябва да се тръгне и кое е въпрос на възможности и обстоятелства. От това неразбиране следва, че авторката третира заплатата си като джобни - поема своите разходи за храна, дрехи, подаръци, докато основните неща като режийни се покриват от родителите.

Реално, адекватни съвети се дават за нова работа, самостоятелно жилище, аз бих добавила и отделяне на сума, която да се дава на родителите за покриване на поне част от храната и режийните на детето, дрехи и учебници заедно с бащата, итн. Но не виждам готовност за такива стъпки на този етап. Това, което би благоприятствало една промяна у авторката е съзнателното загрижено отношение към хората около нея. Нека им готви това, което им е вкусно, дори когато тя не може да го яде - да го направи с мисъл за тях. Нека се включва в поддръжката на жилището, спазвайки стандартите на майка си - за да я облекчи и да покаже с отношение, че не е на хотел. Нека поговори със сина си сериозно за реалните варианти, които стоят пред него след завършването му, максимално конкретно какво и как може да направи за него. Нека някаква част от парите и влизат в този дом, малкото е повече от нищо.
Също така - всеки домашен любимец е освен радост, и разход и ангажимент. Ако издръжката на котката излиза от прихода на авторката, а храната на сина и от пенсията на родителите и, има нещо сгрешено в приоритетите.

Оф. Аз лично, от моята гледна точка, виждам само предимства в дадената ситуация. Ако бях аз, да съм се изнесла на квартира 10 пъти.
Впрочем, и моя колит се обади...