Мотивация и старание на 4 г.

  • 7 159
  • 198
# 135
Какво понятие бе човек, ти чуваш ли се?!
Луна е име, название на спътника. Все едно Земя да е понятие. Земя е наименованието на една от планетите. Нова астрономия ли ще измисляме сега?!
На това ли учиш детето?
Все ми се иска да си някакъв странен провокатор и да нямаш 4-годишно дете...
Виж целия пост
# 136
И си мисли ще отгледа Супер Нова.
Виж целия пост
# 137
Луна е термин. Луната е планетообразният сателит на земята.
Сателит е термин, който може да означава много неща.

Тоест, не може да казваме на Луната сателит, освен в контекст.
На случайно я наричаме естественият спътник на земята, а не естественият сателит.

Луната е по същество, на практика и от всяка гледна точка планета.

Рашението и класификацията от 2006-та още тогава предизвикаха масова критика, че са измислени и изкуствени, писаха по всички вестници и се обсъждаше дълго.

Още 94-та съм писал доклади по Физика за Плутон и Херон на дълго и на широко и конюнктурните измишльотини винаги са ме дразнели.

Ето защо не трябва да приемаме официалната класификация като окончателна или меродавна: https://futurism.com/pluto-reclassified-as-a-major-planet
Аз съм от тези, които никога няма да приемат промяна в статута на нещо по изкуствени критерии и чрез гласуване.

Споровете продължават

"Metzger argues that planetary scientists use the word "planet" in a number of ways because it's a functionally useful term, and that a planet should be defined by its intrinsic properties rather than its orbit, which can change over time."

 Хора, които наистина се интересуват са на такова мнение не само за Плутон, но и за луната. Като за луната практически никой грамотен не спори, че не е планета. - включително учени от НАСА специалисти по луната свободно я наричат планета. Но не и тук, където няколко Неспособни да допринесат за темата са решили да се излагат.

https://phys.org/news/2022-08-pluto-planet-longer.html
Виж целия пост
# 138
Съгласна съм, че "луна" е термин, а "Луна" е собствено име. Плутон и Луна са все още планети, ама в друга наука - астрологията. Така че, спорът се оказва излишен.

Ама да се върнем на темата за мотивацията на 4 годишните. Луната и Слънцето не могат да се пипнат, но до Луната все пак може да се отиде, до Слънцето - не може. Не се отива с кола, това е ясно, отива се с друга машина.

Малко след 4 изскача и въпросът за извънземните. Него как ще обясни Тифи, ми е интересно. Simple Smile Защо има извънземни?
Виж целия пост
# 139
Мне, той коментира Луната.
И освен детето си, се пробва да възпита и форума.
Всички трябва да мислят като него, добреее....
Виж целия пост
# 140
Да ви разнообразя малко, че задълбахте много космически.

На пет години синът ми беше попитал: ‘А ние защо живеем?’ В осем сутринта, докато го водя на училище.
Виж целия пост
# 141
Хубаво, де, прочетох всички коментари по темата досега. Даже разбрах защо авторът е решил да каже, че луната е планета.
 Единствено не разбрах - защо трябва задължително детето да се научи, че когато започне едно нещо, то трябва да го завърши докрай?
Първо вниманието на децата се задържа за изключително кратко време.
Второ дори възрастните не винаги завършват дадено нещо до край и това е напълно нормално. Пробваш, виждаш че не става/разбираш че това не е нещото, което искаш/намираш друг приоритет и толкова. Защо трябва да накараш детето да завърши даденото нещо и да "види плода от труда и дисциплината си", ако то не иска?
Ами ако става въпрос за възрастен, който работи дадена работа, но по някое време реши, че иска да се преквалифицира, защото това не е нещото, което иска за себе си? Да му кажем "я се стегни и работи упорито това, което си започнал"???
Виж целия пост
# 142
Любовче, ако постоянно се отказваш, става навик. Как се гледа на човек сменил 15 работни места за 1 година и човек работил 6 години на едно място?
Виж целия пост
# 143
Ейминка, с този въпрос удари в десятката - аз съм рекрутър. Когато човек се задържи на едно работно място по-малко от година или скача от едно на друго през малки периоди от време е голям red flag. Но в този случай не става въпрос за търсене на това какво ти харесва да работиш, а в повечето случаи е един тип работа в различни компании.

Аз като дете съм тренирала плуване, спортни и народни танци. Губех интерес след известно количество години, караха ме насила да ходя въпреки това и в крайна сметка прекъсвах. Фактът, че като дете съм губила интерес или това, че съм сменила няколко занимания в свободното време единствено резултира в това, че знам да плувам добре и знам да танцувам почти всички български хора. Нито job hopp-вам, нито се отказвам прекалено лесно като възрастен.
Но е напълно нормално да си промениш мнението, желанията и приоритетите. Моето дете не го карам да си завърши кулата от конструктор ако не иска. Да, може да му кажа "Искаш ли да ти помогна и аз, да я направим заедно и да видим колко висока ще стане?", но в случай, че каже "не", е напълно окей.
Виж целия пост
# 144
Любовче, ако постоянно се отказваш, става навик. Как се гледа на човек сменил 15 работни места за 1 година и човек работил 6 години на едно място?

Е да, но това се възпитава постепенно с течение на времето. Примерно, дъщеря ми и нейна приятелка ходят на балет (по тяхно желание). Трудно им е и някъде към втората седмица започват да се оплакват. Другото дете се отказва, защото е трудно, на моето не позволих - разбрахме се, че след месец пак ще разговаряме и ако все още иска, тогава ще се откаже. След две две седмици, моето се оказва още по-влюбено в балета.

Друг пример - детето ми е на пет и тръгва на плуване. Живеем до река и езеро и е жизнено важно да се научи да плува. Детето влиза в басейна и се оказва, че и е много трудно. До края на урока беше разплакана. Следващия път същото. Отказахме се и я записахме отново две години по-късно, в класа и бяха по-малки от нея. Този път бързо се адаптира и много бързо напредна. Извод: понякога детето не е готово и е добре да изчакаме малко, докато то е готово. Хубаво е да се водим по детето, а не само по това, какво искаме ние.

 Не може при първата трудност да се откажеш, но и не бива да насилваме детето. Също така не бива да забравяме, че то е дете и има нужда от игра и свободно време.
Виж целия пост
# 145
Извънземните понеже не знаем дали изобщо съществуват не са тема за малки деца. Обаче са поне няколко отделни реални области, някои от които достъпни за децата.
Например зараждането на живота и еволюцията по Дарвин и естествен подбор. - напълно разбираемо.
За големите разстояния вече си говорим.

За самата тема, като човек занимавал се с какво ли не, много добре знам какво е да започнеш определени занимания и да откриеш, че не са чак толкова интересни. От спортовете съм тренирал плуване, бойни спортове, сърф, ски, със съучениците ми сме едни от първите пуснали Черни връх с колела, ходил съм на фитнес, баскетбол и сигурно пропускам нещо. От всичко изброено се оказа, че плуването и ските са единствените, които са ми достатъчно интересни и приятни за да ги практикувам и сега. Останалите са ми досадни в различна степен. Оказа се, че най-много обичам да ходя сред природата.

В темата все пак имам предвид започване и завършване на дейност, която е безспорно интересна, необходима и желана. Естествено това включва и подбиране на занимания, които си заслужават усилията. Затова трябва хората да имат широка обща култура.
Не харесвам празни хора без дълбочина на познанията, които не навлизат в детайли. Такъв човек нищо не може да направи и да завърши.
В светлината на работната етика, този, който разбира детайлите, обикновено разбира и важността и отговорността. Когато си подплатен с познания и интерес можеш да работиш и 16 и 24 часа ако се налага и разбира се ако тялото ти го позволява. А не да бързаш да си ходиш, пък утре ще го довършиш някак. (на жаргон му казват "да го сговняриме некакси и да си бегаме")
Трябва интереса да те тегли, а желанието да го видиш готово да те мъчи. Да имаш мания по готовите работещи неща.

Както казвате и без друго за хората е присъщо да започват и да не довършват разни неща, защото губят интерес. Само че най-неприятни са ми хората, които се отказват или не довършват.

Как ще си учи уроците ако свикне да прави само най-лесното, да подхваща и да оставя щом срещне трудност или навлезе в по досаден етап от работата? Как ще работи? Как ще участва в колективни занимания? Как ще взаимодейства с други хора? Дори приятелите изискват довършване на съвместните дейности, изпълнение на обещанията, помощ, изслушване, съчувствие. Каква емпатия и уважение ще има към чуждите постижения и труд?
Човек без тези качества е повреден човек.

Пак да повторя, затова трябва да се възпита интерес и влечение към тези неща, а не да се наложат. Темата е за оригинални подходи, как да го направим.
Виж целия пост
# 146
И аз действам, водейки се от детето. Има неща, които са задължителни, например училището. Останалото го оставям да избира, но все пак го насочвам и му обяснявам какво евентуално ще последва от избора му.

От три до шест години синът ми ходеше на тенис. На шест каза, че иска да пробва футбол. Треньорът му по тенис заяви, че не е добра идея, защото от следващата година започваха състезанията и детето имаше всички шансове да бъде сред най-добрите. То обаче каза ‘не’ и го записах на футбол. Към средата на втората година каза, че иска да ходи на хокей на трева. Казах му, че няма проблеми, но ще си довърши още три месеца футбола и от есента ще ходи на хокей, ако все още иска. Вече трета година ходи на хокей с огромно желание, картотекиран играч е, ходи по официални мачове и турнири за деца. На тенис ходи през лятната ваканция, за футбол не иска и да чуе.

На шест години реши, че иска да свири на китара. Голям мерак, голямо чудо. Ходи четири месеца и каза, че не иска повече. Добре, казвам, ама ще си изкараш шестте месеца още, за които съм платила и после пак ще говорим. Детето стоически изтърпя, но не пожела да продължи. От около месец ми говори за някаква китара, но поне за момента време за това няма. Може би догодина, като махнем българското училище.
Виж целия пост
# 147
В темата все пак имам предвид започване и завършване на дейност, която е безспорно интересна, необходима и желана. Естествено това включва и подбиране на занимания, които си заслужават усилията. Затова трябва хората да имат широка обща култура.
Това ти да определяш на детето какво трябва да му е интересно и желано на него не се връзва с развиването на "широка" обща култура, а вместо нея развива тесногръдство, освен че противоречи въобще на определението за "личен интерес и желания" Wink От постовете ти досега се вижда как направо лишаваш детето да има каквато и да било самостоятелност и инициатива и като порасне непрекъснато ще чака някой да му каже какво да прави и какво да мисли, но пък ще е много мотивирано старателно да изпълнява докрай каквото му наредят.
Виж целия пост
# 148
И си мисли ще отгледа Супер Нова.
Хаха ,как се смея. Идвам от страшките. Честно, мислех че е смешка " оня" пост. Сега разбирам повече.
Искам да попитам автора дали наистина умее нещо, на което реално да научи детето или само ще проповядва акъл ? Има такива общества , да . Например амишите и други религиозни. В Америка най- вече. Там бият масло от 4 годишни сугирно. Господина ако иска да образова и научи на нещо детето си може да го заведе при подходящите учители, не да му пълни главата с щуротии. Детето ако има талант, а всеки има,  все някъде ще го прояви ,чрез нужните усилия. Другото е игра , децата учат за света чрез играта.  И една лупа да подари може да отгледа биолог.  Не е нужно да го пресира по своя си метод. Това виждам аз. Погрешен мироглед. Единствен дори, точно като в секта, няма да се учудя. Това обичайно води негативи в подрастването, не позитиви.
Виж целия пост
# 149
Махам около три очевидни изречения от отговора и минаваме на каучинг.

Защо му е на детето обща култура за да може да си намира мотивиращи занимания, които да довършва благодарение на собственият си интерес? - получи се риторичен въпрос.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия