Второ дете

Привет!
Въпросите ти ги мисля и аз от едно известно време.
За себе си - не съм се решила още.
Малката е на 5 години и половина.
Спират ме много неща.
Жилище имаме. Даже две. Помощ имаме, голяма от баби и дядовци.
Но аз нямам постоянна работа.
Това е първото, което ме спира - финансовата част.
Втори фактор-емоционално и психическо състояние-ще рече не зная дали емоционално, психически и физически съм подготвена за втора бременност и още едно дете предвид лабилната ми психика и тежките моменти, които имах през последните две години.
Още едно дете е голяма отговорност.
И за мен това решение трябва да е серозоно обмислено и трезво взето, без да имаш колебания. А аз имам такива.
Не съм от хората разсъждаващи, че където има за едно, там има и за две.  
Трети фактор(който е може би най-важен и рещаващ и спиращ ме най-много в момента) е, че мъжът ми не иска друго дете.
Не е категоричен, ако много настоявам ще се съгласи заради мен. Даже по едно време се беше почти навил.
За мен обаче не е ок да го искам само аз, искам и мисля, че е важно и той да го иска истински. Това не е решение, което мога да взема сама.
Но той е по-скоро 70%( не, 30%-да.
Та, с една дума изглежда не сме готови.
Ако трябва да съм честна колебая се, защото времената са трудни, защото може би е по-добре да останем с едно дете, защото предпочитам да имам по-спокоен живот, по-лежерен дори, с повече време за себе си, колкото и егоистично да звучи.
Също така да отгледам едно дете, но качествено и посрещайки всичките му нужди.
За момента изобщо не мога да се лъжа, че можем да си позволим второ дете.
Най-вече защото все по-често си мисля, че нямам нито физически, нито емоционален ресурс за още едно дете.
Нямам капацитета.
Трудно се справям и с едно.
Дъщеря ми е много чувствително и емоционално дете.
В момента ми е много трудно с нея.
Раждането ме притеснява също, бременността ме притеснява, въпреки, че родих много лесно.
Изпитвам страх, защото вече знам какво е.
Понякога чувствам силна потребност да стана отново майка.
От време-навреме повдигам въпроса, но ММ ме отрязва почти категорично, че сега не е моментът.
А аз съм на 34 навършени години и няма много закъде да чакам.
Всички ежедневно ме подпитват кога ще имаме второ, и всички около мен раждат второ дете.
Постоянно ми повтарят и близки и нетолкова хора, че не трябва да оставаме с едно дете. Нямала съм време, да не чакам.
Тези приказки зная, че са добронамерени, но ми идват в повече, най-вече, защото вътрешно у мен има такова желание, но си знам, че може би не съм способна и толкова силна.
И ми става тежко и започвам да се дразня.
Знам си слабостите, силите и възможностите.
И честно казано се страхувам.
Не знам дали ще се справя.

В твоят случай - може би бих изчакала.
За мен собствено жилище е базово и задължително условие.
Такива са ми нагласите.
Не бих отишла и в чужбина. Не е моето.
Но ако вие имате желание да заминете, опитайте.
Изчакайте да се установите и тогава работете за бебе.
Това е разумното и рационално решение.
Ако обаче много го искате и двамата не се отказвай.
Аз бих си сляла двете майчинства и бих си изгледала спокойно децата до 3 годишна възраст и после бих се върнала на работа. Опитът ми показва, че това е по-добрият вариант.
Щом така или иначе вие мислите за второ дете в скоро време няма смисъл да се връщаш на работа.
Поне това са моите виждания.
Така само се разпокъсваш, връщаш се за година, две, тъкмо влезеш пак в час, и после хайде пак бременна.
Сега, аз казвам мен какво ме спира за второ .
А вече ти си преценяваш вашите възможности, какви са ви желанията.
И действате според тях.
Вие поне и двамата сте сигурни, че искате.
Аз още не мога да го реша. Имам две години да се реша. Поставила съм си този срок.
Ако дотогава не го измисля, най-вероятно ще се откажа.
Бих казала иначе, че щом желанието го има с всичко друго ще се справите.
Успех!

При различните хора е индивидуално.Зависи от много фактори.За мен лично живеене под покрива на свекървата ,дори отношенията да са отлични не е опция.

При всеки е различно. Не бих пратила мъжа си сам на гурбет, докато аз и детето сме тук. Ако ще емигрираме, отиваме всички. Дори да е за временно - 3-4-5 години, няма значение.

Не пречи да си намериш работа след майчинството и да спестявате, да теглите кредит. Така поне няма да се разделя семейството. Второ можете да направите и след 3-4 години като си стъпите на краката.

Оо да, определено е нужна готовност - не само финансово, но също; физически да се чувстваш силен и готов за бременност и раждане, а и безсънни нощи след това. Според мен тялото го усеща и когато ное жените сме истински готови го желаем и си го представяме като нещо приятно и много желано. Усеща се мисля.
А и все пак наличието на първото дете изисква съобразяване с него: трябва да имаме сили, време и финанси и за него/нея.
С две думи, ако се чувствате готови и имате яснота как ще се организирате времево и финансово, бих посъветвал да давате напред. Ако обаче мъжа ти може да е в чужбина, а ти сама с две деца, едно от които бебе; нямате сигурност с жилището и финансова стабилност, аз лично бих или изчакала по-благоприятен момент или бих опитала да променя ситуацията. Успех в което и решение да вземеш.

Как решихме- ми без много да му мислим, като първото беше на 3 месеца. Даже можеха да са родени в една година, добре че не стана веднага. Както и не си давахме сметка какво ще е, но се справихме. Сега имаме деца на почти една възраст, предполагам е по трудно да се занимаваш с ученик и бебе, защото са необходими твърде различни неща.

"...Също така да отгледам едно дете, но качествено и посрещайки всичките му нужди..."
----------------
Да отгледаш качествено едно дете означава да го обичаш много. И майката да е щастлива от избора си. Едно бебе въобще не иска чудната си стая с мебели последен модел, иска топлинка. Българите имаме такава психология да задоволим детето отвсякъде.  Ако не е с маркови дрехи детето, не може ли да бъде отгледано?

За някои може, за други не може (без маркови дрехи). Но оставяйки на страна глезотиите от рода на скъпи дрехи, почивки и като цяло такъв начин на живот, има базови неща, които за съжаление няма как да се компенсират от майчината обич и загриженост - например разнообразната и здравословна храна, уроци/извънкласни дейности, ако се наложи. Прилични дрехи, екскурзии, когато целия клас отива и така.

Честно казано, аз не бях съвсем готова. Някак си ме беше увлякло ежедневието, и все имаше по-спешни неща - да построят апартамента, да се ремонтираме, да се нанесем, после друго, и разликата им стана 4,5 години. Ако ММ не беше повдигнал въпроса, сигурно и повече можеше да е.
Битовизмите много увличат, едно, друго и не остава време за важни неща.

На квартира сме и чакаме второ дете, никога не ме е притеснявал факта, че нямаме собствено жилище. Винаги сме искали поне две деца, така че беше въпрос на време при нас. Бъдещият батко е на 4 и половина, за мен е добра разлика, нито голяма, нито малка. Синът ми вече е осъзнат, горе долу кален към градински вируси и всякакви други прелести, сравнително самостоятелен в игрите и заниманията. Мисля, че уцелихме времето.

На мен ми се струва, че и с едно дете да се окажете на улицата, пак е проблем, второто дете не го променя особено.
Ние много не сме му мислили и се случиха с разлика две години. Ако трябваше да чакаме да имаме големи доходи, аз щях да съм изляззла от детероднаата възраст.
Успех и късмет, каквото и да решите.

И като не сте добре финансово и нямате жилище, защо изобщо мислите за второ дете? Имането на дете не бива да е в едно изречение с "ама не знам как ще се оправяме", т е. давай да го правим без да мислим, пък после ще видим и ще мислим... Аз бих първо си уредила жилищния и финансовия въпрос, пък после да мисля за деца. Ама това съм аз, де, на някои хора не им пука и не мислят.

Мисля хич не сте готови за второ дете, но все пак си е ваша работа.
Това, което би ме спряло е липсата на пари и мъглявото необмислено бъдеще.

Децата са брутален разход, не ядат любов.

Май изобщо не си ме разбрала.
Не иде реч за последен модел мебели и маркови дрехи да поясня.
Говоря не за глезатоии, а качествено отглеждане на всякакво ниво-и финасово и емоционално и физически.
За мен това не значи маркови дрехи и стая пълна с играчки.
Нито задоволяването на всякакви глезотии.
А добро образование, курсове, забавления, показване на света, качествено време с детето, добър старт за в бъдеще.
Че ще ги отгледаме базово е ясно, все някак. Въпроса е, че моите представи не се свеждат само до още една паница на масата. А много отвъд това.
 Сега достатъчно ясно ли е?
Ако преценявам към момента, че в нито едно отношение не съм готова значи не съм, според мен си.
Отделно, че и не всичко винаги се свежда и само до финанси.
Но те са много важни. Дайте да не се заблуждаваме и да залитаме в романтизъм.
Има я нагласата, вътрешните страхове от бременност, още едно раждане, чисто на психическо ниво, емоционално състояние, колебания, всякакви фактори.
Аз говоря лично за себе си.
Не обобщавам.
Иначе Пепина много си права, че народната психология у нас е дондуркане на дете до 50 години.
И ако може всичко да има осигурено. Хем не е добре, хем от друга страна не мога и съвсем да го съдя българския родител.
Ами лошо ли е например детето ти да е обезпечено откъм жилище и да не се налага да мисли затова?
Не мисля. С каквото мога ще помагам на детето си. Това е.
 Има обаче една тънка граница между това да задоволяваш прищевки и да научиш детето ти, че нищо не идва на готово.
Нека се съгласим, че тези възгледи са с поколения насаждани у нас и е трудно да бъдат изкоренени.
Аз съм крайно против това неглижиране на всички реални трудности, които ги има. И давай щото нали да не е само(довод, който аз чувам почти ежедневно).
Първо едно дете се ражда поради емоционални причини и твоя вътрешна и лична потребност, желание да имаш още едно дете.
Не се ражда второ дете за да е другарче на първото.
Не съм сигурна, че ще мога да ги посрещна всички трудности и предизвокателства.
Затова съм решила да си дам още малко време. Притеснявам се, защото не  съм първа младост и времето ме притиска.
Аз като човек не знам дали ще се справя и изглежда не съм съвсем готова.
Тъй, че нещата не се свеждат и само до материалното.
Но две се гледат трудно в днешно време. Това са фактите.
Ако искаш да ги отгледаш качествено, а не междудругото.
Финансите са важни каквото и да си говорим.
Да, любовта е на първо място. Тя ще бъде и основен довод да решиш да родиш още едно детенце.
Това смятам е ясно за всеки.
Времевия ресурс, емоционалният също е важен.
Още едно дете значи още 3 години у дома и всичко отначало.
Мен това не ме плаши. Не ме плашат колики, зъби и недоспиване.
Други неща ме притесняват.

Определено не бих гледала две деца сама, без мъж.
Не бих се съгласила мъжа ми да абдикира от ролята си на баща пък макар и с идеята да изкарва повече пари.
Ако ще се заминава отиваме заедно.
Затова сме семейство.
Едни деца без бащина фигура да растат не е добра идея, особено с оглед на предстоящ пубертет(особено за момичетата).
Жена без мъж да стои също за мен е немислимо. Във всяко едно отношение.
Не създаваме семейства за да живеем разделени един от друг и да страдаме.
Ако е временно, това вече е друго.

И какво, като сте на квартира? Правете си деца докато сте по-млади, здрави и работещи. Кой казва, че е лесно? Не е. Ако чакате да си купите жилище, да имате пари за всичко и всичко да ви осигурено, няма как да стане. Едни си гледат децата с 500 лева, на други не им стигат и 2500. Важното е да се разбирате, обичате и да сте здрави. И да търсите решения. Останалото се намества...
Давайте смело с второто дете. Пожелавам ви успех!