Защо детето да ходи на ясла - личен опит?

  • 14 155
  • 288
# 90
За мен яслата беше мястото, където я водя, за да се разболее и да почнат ужасите. В България в яслата няма учебна програма. Сменят гащи, ядат, спят. Около 20-25 деца. Не знам колко се социализират.
Игри, приятели, учебна програма и тържества имаше в градината.
С интерес чета за невероятните ясли по други места.
Виж целия пост
# 91
Няма учебна програма. Има уж някакъв план да ги научат на гърне, на самостоятелно хранене и т.н. Ама не са педагози, а медицински сестри. И бройката деца е надпланова, в София поне. Общо взето - зверилник.
Виж целия пост
# 92
Ясно е че ако в яслата ще ги "пасат", и ще ги оставят на самоотглеждане, по-добре да си стоят вкъщи.
( от едно време, аз съм почнала ясла на 1г и 3м и съм имала най-всеотдайната лелка възможна, която с медицинското си образование се е занимавала да прави парцалени кукли в извън работно време, за да ни прави театър в яслата и други подобни).

В днешно време има възможности да се намери приемлива алтернатива, която да е съобразена с нуждите на детето и спокойствето на майката.

  Ако майката реши да се не занимава с кариери също ми намаляват аргументите.

Радева, разбирам че каква е яслата е много важен фактор. Аз наистина оставям детето си на човек, който знае за деца на 1г повече от мен, което съвсем не означава, че замества майката. Образователната програма в яслата е като в училище.. мислена и премислена, оборудването, заниманията.
Както се спомена по-горе майките нямаме толкова идеи дори, да не говориме за материяли, пространство и прочее.
И все пак ако една жена си стои вкъщи възможно е домакиството и друго бебе да заемат много голяма част от деня и за "голямото дете" на 2-3г, наистина времето за внимание намалява.
Виж целия пост
# 93
Когато голямата ми дъщеря беше в яслена възраст, посетихме наши приятели в Германия. Видяхме тамошния модел ясла. Е, у нас такова животно няма.
Пространства, различни стаи, за игра, за свирене на пиано за тихи игри, за танци, за рисуване, детето има свобода, която тук липсва.
При все това я пратих с голямо желание и очаквания. Макар и само с мама и тате 2 години, беше общителна, добре говореща, не ползваща пелени, хранеща се самостоятелно. Затова не съм съгласна, че детето е в регрес, ако е било с родителите си. После паднах от облака на който се носех в представите си за ясла.
Наистина бих искала да имам лукса да пратя малката си дъщеря в една добра ясла, като тези, които описвате. Но засега проучванията ми не откриват такава. Мисля за детегледачка. Чета тук, защото темата е отново на дневен ред у нас.
Виж целия пост
# 94
Нарочно изчаках с отговора в тази тема, тъй като исках да пусна и второто дете на ясла, за да мога да съм максимално обективна, доколкото е възможно.
И двете ми деца тръгнаха на ясла на 1 г. точно. Големият беше в частна, малкият сега тръгна в държавна. За боледуването лично аз смятам, че е до дете и просто има деца, които боледуват по-често. Аз засега съм от късметлиите, ще видим занапред как ще е. Не смятам, че средата има толкова значение (поне според това, което съм видяла), защото и в частната при голямото дете имаше често и сериозно боледуващи, а моят си беше здрав и вечното присъствие.
Полза за децата не знам дали има. Изчела съм доста детска психология, самата аз съм с педагогическо образование, но не се чувствам компетентна да давам някакви обобщения. Не очаквам нито от яслата, нито от градината да ми учат децата на битови навици или на нещата от живота, смятам, че е моя работа. И двамата имат режим и съм ги завела така в яслата. Много съм се занимавала първата година, докато съм била вкъщи с тях, после всяка минута извън работа и ясла/градина е за нас. Големият е на 4, купувам книжки и учебни материали на 3 езика, много четем, пеем, рисуваме, научих го на азбуката, отскоро иска вече и се учи да пише буквите и да смята. Готвим заедно, излизаме независимо от времето, изобщо може да не е цял ден, но времето с децата ни е пълноценно и се старая да съм присъстващ родител. Не мога лично аз да стоя дълго в майчинство, около 9-я месец вече съм нетърпима, и с двете деца продължавах да работя по малко като консултант, докато спят следобед или вечер, така че не съм се откъсвала напълно. Майка ми е гледала и мен, и брат ми до 2,5 години, но аз после нямам съзнателен спомен някой от тях с баща ми да ни е чел, да е играл с нас или да е прекарвал съзнателно време с нас като деца. Трябваше да се работи/готви/чисти и какъвто там беше още моделът. Аз също работя, все по-често нощем, за да мога да тръгвам малко по-рано от работа и да имам време за децата. Като си легнат, доработвам, наваксвам, както дойде. Така че ангажираността към децата не зависи от това колко си го гледал вкъщи, преди да го пуснеш в институция, според мен важно е да се осигури дългосрочно и устойчиво присъствие и ангажираност на родителите. И да, докато бях по майчинство с второто дете, първото ходеше на градина. За да мога спокойно да обръщам внимание на малкото, както съм го правила за голямото, а не да се чудя къде да огрея.
Виж целия пост
# 95
Темата не е за и против яслите,а за споделяне на личен опит.В Германия приемат на ясла от 6месеца и децата сигурно свикват и там.
Виж целия пост
# 96
Явно много зависи и на каква ясла ще попадне човек. При малкият имат и куклен театър с актьори, различни занимания по тематика, спорт, с който разнообразяват за физическо развитие (да не е само търчене на двора и типичните народни танци), часове с различни музикални инструменти, тържества за празници, чрез които и научават за самите празници.
Аз по време на майчинството не мога да осигурявам всичко това, не ми е капацитет. И колкото и да играе с деца по площадки, не е същото. Не го водя по детски центрове, банки, институции и прочие. За мен е мъка, за детето ще е още повече, едвам изтърпя като му правихме паспорт. Ходи с нас на пазар, пълни количката, готви и помага с домакинските неща, подрежда си играчките и стаята, знае как да поддържа хигиена и как да ползва тоалетна, такива неща мога да го науча. Държанието му вкъщи и в градината е коренно различно. Там зачита, че не е сам, нещата се споделят с повече хора, не прави каквото си иска, а има определени неща за вършене (впечатление от видеата, които ни се пращат постоянно). Когато е с нас или приятелски семейства, някак рязко му убягват тези навици, колкото и да се опитваме да му даваме пример как се случват нещата.
Не разчитам там да научи цифри, букви, животни, цветове или основните неща като благодаря, моля, заповядай и т.н. Тях ги знае от нас. Разчитам, че ще научи как да се справя сам в конфликтни ситуации, ще се научи на съобразяване с хора извън кръга му на комфорт и на правила, наложени отвън.
Аз съм от жените, които освен като майка имам нужда да се развивам и професионално и би ми се отразило смазващо на психиката да съм нон стоп в нас с дете с години и уменията да ми залиняват. А такова състояние е деструктивно за семейната среда. За да са всички щастливи психическото състояние трябва да е стабилно. И не, кариерата не пречи на семейните връзки и тяхната здравина. Едно дете, ако расте в нормална среда, отношенията с родителите също ще са наред.
Виж целия пост
# 97
За всичко си има време. Абсолютно никаква работа няма едно 2-3 годишно дете в банки, фризьорски салони и различни институции. Нищо няма да схване. Ако е на 5-6г съм малко по- съгласна. Тогава вече разбират много повече.
Аз си признавам обаче, че се надявах на яслата да я научат да ползва гърне. В къщи каквото можех направих, всичките ми опити, а те не бяха малко, удряха на камък. В яслата още първата седмица започна да сяда. След един месец някъде, започна да си казва и махнахме памперса. Имаше пак инциденти, сега също се случват една година по- късно, но според мен е в рамките на нормалното.
Виж целия пост
# 98
Горните мнения само потвърждават тезата ми базирана на много наблюдения върху сегмфнта майки с деца в яслена и градинска възраст.

Моето не е посещавало ясла и целодневна градина.
Виж целия пост
# 99
Ама разбира се, вие се справяте най- добре в отглеждането на детето/децата си. Направо трябва да ви се даде медал.
Аз моите 2 деца ги направих само, за да ги пратя на ясла/градина и при баба им. Правя по някоя снимка за Фейсбука с тях и толкова, да не се учат много.
Виж целия пост
# 100
Разбира се, че ако детето ходи на ясла от рано, значи на никой вкъщи не му пука за него. Както и ако родителите се грижат за него, то майката (никой не споменава бащите) е запусната, побъркана, луда, нервачка, със залинели професионални умения и изтрити познания 😃
Виж целия пост
# 101
Т.е. темата беше, за да сочим другите от "сегмента" с пръст ли?
Виж целия пост
# 102
Има професии и сектори, в които дори и 1г отсъствие рязко могат да те смъкнат на ниско ниво и да те направят неконкурентен на пазара на труда. Има такива, които и 10г да те е нямало пак нещата ще са такива, каквито са оставени. А да не говорим, че тези с частния бизнес само могат да бленуват за майчинство.

Майката може да се запусне и без да е в майчинство. Обаче факт е, че повечето майки избират най-удобното в гардероба, за да е бързо и да може да се тича след детето. За грим и прически пък да не говорим колко рядко се случват. Аз първата година бях забравила какво е да сложиш грим, да се облечеш хубаво и да не ти е вързана косата на смотан кок, колкото да не ти влиза в очите. Дори с хоум офис пак е друго усещането да станеш, да изпратиш детето на ясла (в случая при нас таткото го води, защото офиса му е до градината), да се облечеш приятно и да се приведеш в работен вид. А това, че цял ден не се мисли за гърнета, разходки по площадки, какво ще яде детето, игри и прочие, а за други логически мисловни процеси, на мен лично ми е зараждащо, развиващо. Както някоя майка може да си гледа детето до първи клас или предучилищна и да не я натоварва, така аз мога да се възползвам от възможността за ясла и да се наслаждавам на ежедневие, което е подходящо за нашето семейство и да съм спокойна от това, къде се намира детето ми и не го "пасат", а се развива и той по определен положителен (в неговия случай) начин.
Виж целия пост
# 103
JayRay,
всичко това безспорно са валидни аргументи. Само че в другите Ви постове пише, че от месеци боледувате почти непрестанно цялото семейство, воглаве с детето, а сутрин то реве и казва "градина не".

Коя е професията, в която за една година се деквалифицираш необратимо? Сериозно питам, не се заяждам. Аз съм с 27 години трудов стаж, професията и начинът ми на живот са такива, че общувам с хора от доста сектори, и не мога да се сетя.
Виж целия пост
# 104
Имам позната, в IT сектора. Каза, че за година и половина имало много промени във фирмата. Обаче е минала няколко вътрешни обучения за новостите и всичко е било наред. Нямала е проблеми с връщането на работа, въпреки че това е една от най- развиващата се и променяща сфера.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия