Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 985
  • 7 493
# 6 270
китайски скариден чипс за пържене вкъщи
Виж целия пост
# 6 271
И сега ги има.
Купувала съм различни от китайския магазин в пряката на Пиротска.
Харесвам ги,но много мазни стават.
Виж целия пост
# 6 272
Стават мазни, защото ги пържиш на нисък градус. Температурата на олиото трябва да е 190 грд.
Виж целия пост
# 6 273
Аз си купувам такъв чипс от Метро, но едно време беше по-вкусен, повече отпадъци от ракообразни са слагали в тестото - за аромат, сега е безвкусен.
И се научих да правя домашен, от носталгия🤭 - нишесте от тапиока и скариди на пюре. Но е такава играчка - варене на рулата, замразяване, рязане на тънко, сушене в сушилня,... че предпочитам готовия, нищо че няма оня вкус. Simple Smile



Панорамен поглед към площад "Възраждане, втората половина на 30-те години 🤓

През това десетилетие площадът е основно преустроен, като там е изграден един от важните трамвайна възли в столицата, оформена е градина и е построена съществуващата и днес самостоятелна спирка с бюро за абонаментни карти. На заден план се вижда и новоизграденият еврейски дом.

Снимката е уловила няколко вида транспортни средства, характерни за епохата, сред които и кола за поддръжка на въздушната трамвайна мрежа




И в цвят.



Преди и сега.
Виж целия пост
# 6 274
Страхотни ретро снимки. Каруците си остават вечно транспортно средство в София. Сградата за билети се е разхубавила.
Днес си спомних, че на 16 г. се вадеше паспорт. Сега е съвсем различно. Личната карта за 14г. каква точно роля играе? Разликата с тази на 18г. каква е?
Виж целия пост
# 6 275
Те са в междинна възраст - между малолетни и пълнолетни - непълнолетни, да имат документ за самоличност. Аз видях полза от първата лична карта - че пътува в страните от Евросъюза (вече и в Турция и Сърбия, сигурно и на други места) с лична карта, преди това трябваше международен паспорт. Но, предполагам, по някакъв начин е свързано с това, че някои деца не искат да учат до 12. клас и приключват в 10-ти, не съм сигурна дали е така, де. Simple Smile
Виж целия пост
# 6 276
калени сервизи за кафе, и за греяна ракия имаше
Виж целия пост
# 6 277
От бабата на мъжа ми имам едни точно за греяна ракия - с размер на напръстник, но ми е трудно да ги открия. Ако ги намеря, ще ги снимам, имаше и глинени, изрисувани, и порцеланови - във форма на микро чашка за кафе, много сладко. Някои ги използвах за работа преди години, но съм ги прибрала, т.е. - скрила и от самата себе си. 🤭

П.П. Разрових чекмеджетата, които рядко ползвам, и ги открих, тези са останали, имаше и още модели.




Не съм съвсем сигурна, че тези са за греяна ракия, но така са ми казвали, аз ги приемам като чашки за кафе. Simple Smile

И още една открих, много сладичка:

Сигурно са за някакво специално кафе, табиетлийско, но на мене толкова ми разбира главата. Simple Smile
А имаше и една още по-малка - от тези с дръжка, но сигурно е дала фира през годините.
Виж целия пост
# 6 278
Тези чашки са за еспресо ристрето, много късо кафе, буквално една глътка.
Виж целия пост
# 6 279
детска люлка за двора
Виж целия пост
# 6 280
Греяна ракия не се ли пие в големи чаши? Само веднъж съм пила и мъжа ми ме напи с греяна ракия. Каза ми, че  алкохола изветрява при нагряването и ракийката една сладичка, приятна, по едно време вързах кънките. Това е сигурно единствен път, когато съм пила ракия, не я обичам.
Виж целия пост
# 6 281
Греяна ракия не се ли пие в големи чаши?
Големи не, по-скоро ниски и широки.
Виж целия пост
# 6 282
Греяна ракия не се ли пие в големи чаши?
Големи не, по-скоро ниски и широки.

Както писах, имам само един опит и никакво желание да го повтарям😁😁😁
Виж целия пост
# 6 283
Аз не обичам никакви концентрати по принцип. Веднъж ми сипаха греяна рИкия на село - по Коледа, в снежна зима.
Аз - малка и глупава - помирисах я и скъсах всякакви отношения с нея - преди да съм ги започнала.
Но я сипваха в мънички керамични чаши (от кафява глина - подобни на тези, които снимах преди малко).
Виж целия пост
# 6 284
Аз не обичам вино и бира. Ако пия нещо, предпочитам да е концентрат, но конкретно ракия не обичам. Един от последните спомени с баща ми - беше първи януари, бях правила много хубава торта за нова година. На първи януари я изваждам с кафето, а баща ми предложи да си сипем по малко уиски с тортата. И така - торта с уиски. Може би заради празника, но ми хареса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия