Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Руска басма казваха на вискозата.

Вискозата не се ли мачкаше и по-твърда?
 Може и да съм в грешка с наименованието на въпросната басма.

Вискозата се мачка. Иначе е по-мека и по-пластична от памучните тъкани. Казваха й руска басма заради десена, обикновено беше на разни ситни цветчета.

Е, аз имам предвид много мека и фина памучна материя на цветчета, не се
мачкаше и беше много удобно. Жалко, всичко съм изхвърлила вече.

Обикновено немачкаема е синтетиката. Всички естествени тъкани много или малко се мачкат. Някои имат обработка. Когато у нас все още нямаше ленени ризи, съм купувала от втората употреба. Не знам как бяха обработени, но се гладеха много лесно, буквално с едно допиране на ютията. Мъжът ми имаше две български памучни ризи, които все гледах да забутам някъде, за да не ги носи, нямаха изглаждане.

Не знам  откъде е била коприната, от която бяха на мама част от дрехите, а и на мен от същия плат уши после блузи, за които казах, че още си стоят и са като нови, но не ставаше на петна - едната е едноцветна, другата е златистожълта на полка точки, не се и мачкаха толкова, но стояха прекрасно.  Може би е зависело от обработката. Платовете са наистина много стари, може би от 60-те.
Тези, които ти си ползвала в по-ново време, може и да са били без такава обработка. През 80-те от по-съвременна коприна имах разни тоалети /един от "Валентина" и останалите - ушити/, на някои от едноцветните наистина личеше капка вода, а и се мачкаха повече. Някои пионерски връзки от една по-светла коприна също се мачкаха повече, други не. 
Аз заради трудната поддръжка в динамичния си живот на недомакиня се въздържам сега да купувам спално бельо от естествена коприна например, но от дребни неща не бих се отказала. Имам такива шалове и сега.
Ако и когато се пенсионирам обаче, непременно ще се поглезя и като трябва, ще му слугувам, че и ще го суша извън сушилня
За абитуриентския бал, който беше през далечната 1984 г, си взех рокля на "Арда" - Русе, отидохме просто във фирмения магазин и я купихме, бяха единични бройки от модел.
Не помня въобще да съм си купувала дрехи с връзки.
Ще се опитам да снимам по-късно, но забелязвам, че снимките ми излизат с голям формат и форумът не ги приема. Ще съм благодарна за съвет. Опитвам се да ги намаля, но не успявам.

Имам странното чувство, че преди 1989 година сме живеели в някакви различни Българии, хем съм живяла в София, не в провинцията. Изобщо нямам спомен за тези супер хубави и качествени дрехи и обувки, за които пишат някои хора тук. Обувките бяха от кожа, така е, но се изкривяваха навътре за месец или два и започваха да изглежда отвратително. Вярно, че аз така си стъпвам, но защо с днешните качествени обувки не ми се случва вече? Онези се и вмирисваха, боята им се очукваше на пръстите... И как върхът на спортната обувка на българската промишленост бяха гуменките? За първи път си купих родни маратонки с що-годе приличен вид някъде около 80-а година и подметката се разлепи за две седмици. За планинските обувки същата работа - едни корави пионерки и това е, ако искаш. За роклите - най-вече басми разни в нормалните магазини. Иначе модата по онова време (доколкото можеше да се намери без връзки) наистина беше по-женствена, но това си е въпрос на мода. Днешната пък е по-удобна и практична.
Ама то и днес май живеем в различни Българии, но странното е, че които мрънкат сега въздиша по соца.

Ромика ли бяха, май "пускаха" и адидас във фирмения магазин, но опашките бяха огромни. Цените им също не бяха народни, както и тези във Валентина и ЦНСМ.  От там така исках кожена чанта, но бяха повече от заплата.

Те едни дънки и джинси не можаха да ушият, дето по-лесно от това няма, ние си говорим за истинска мода...
Иначе  Ромика не бяха лоши, ама немски. И само в Кореком за над 20 долара, не помня вече. Или даже 40?
А за едни ADIDAS LA Trainer трябваха 200 кинта и щях да ги дам, ама нямаше кой да ми продаде...

Дънки Панака 🤣. Виж, джинси съм имала хубави, но през 90те. Да не говорим и, че понятията джинси/дънки бяха измислени.

И аз имам това чувство. То бива, бива, ама посмали Манго... Един тука ни убеждаваше, че едва ли не, всички в голямото междучасие сме тичали да си купуваме неща от кореком, нормално било🙂. И други такива небивалици. То не стига, че нямаше избор по магазините, ами и цените на елементарни неща, бяха супер високи спрямо заплатите. Кой до каквото можеже да се докопа се запасяваше яко. Защото не се знае кога пак ще "пуснат" въпросното нещо. Който се съмнява, нека погледа малко бг филми от едно време. Там всичко става ясно...

Определено дрехите издържаха повече от колкото сега.
Ето една блуза. Майка ми я е носела края на 60-те. Аз съм на 53. Последните 30 години я нося доста.

Прана е къде ли не и с какво ли не. Не е мръднала.
Имам и едни тениски с футболисти- аз ги носех, брат ми ги носеше. След нас и децата ни….. дори не поддадоха шевовете им.
Но да, чакаше се за всичко. Знам, че не ходих на училище заради един козунак ( била съм 5 клас). А после заради  плочки за баня.

А трябва ли ти блуза с трайност 30 години? Когато в същото време неща, за които такава трайност е плюс, не издържаха толкова?

Ние в провинцията, близо до две граници не сме имали проблем нито със стоки, нито с пари, нито с хранителни продукти.Много съграждани забогатяха от продажбата на тенекии сирене и пити кашкавал на чужденци, на магистралата имаше едно заведение с паркинг ,,5ти километър".
И храна не ни е липсвала, по едно време имаше едни лилави купони за хранителни продукти, никой не ги ползваше, освен пенсионерите.И студенти като бяхме софиянци чакаха да ни пратят колетите по влака и идваха на гости да ядат.
Може да са ни пущали повече зареждане, за да не правим спекула.

Защо пък от "Кореком"?
Действително не помня да са ми липсвали ежедневни неща или продукти, родителите ми бяха просто работещи хора, не са имали заеми, построили са къща, купили са апартамент, отгледали са ме и са ме образовали с двете си заплати,  всяко лято съм ходила на почивка поне 2 седмици /и не с карта от предприятие/,  при това не съм била единствена, нито съм виждала около себе си някакви драстични разлики в доходите или начина на живот на съученици и роднини. Не знам кои цени са били супер високи за доходите и за кой период става дума, но аз бедни, хора без покрив и храна и просяци около контейнерите не бях виждала до 90-те години. Даже в детските си /ученическите/ години си мислех, че това е отживелица и минало за целия свят. Била съм наивна.
Сега, ако някой е искал само от Кореком да си купува вещи, е отделен въпрос. 
По филмите може наистина да се ориентира човек за някои неща, но с едно наум - хиперболата е художествен похват и затова и така са правени, за да наблегнат на недостатъци било в социален, било в икономически план.
Но такова повсеместно нямане и драми в реалния живот, каквито някои тук описват, аз не съм виждала до края на 80-те години. Тогава вече наистина се усещаше криза.
И не, не тъгувам по онова време, не се оплаквам от сегашния си начин на живот, просто ми е странно как пък така на някои всичко им липсвало, ученето все било с връзки, продуктите по опашки, всичко било грозно, че дори сме нямали "класическите" илюстрации на Уолт Дисни. Последното направо ме накара да онемея. Къде е класиката, включително в илюстрациите, къде е Уолт Дисни?! Когато се е зараждала класиката, дори държавата на Уолт Дисни не е съществувала.