Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 256
  • 7 493
# 7 050
Никакъв шанс не бих имала майка ми да изплете или ушие нещо. Щяхме да търчим из родата.
Виж целия пост
# 7 051
Татко почти всяка година правеше дълга дървена показалка на класната 😄
Все изчезваха...може да са ги ползвали за точилки 🤔
Виж целия пост
# 7 052
В моята детска градина един ден връчиха на всяко дете по една кукла - с поръчение родителите да ушият/изплетат нови дрешки за мърлявите и стари кукли. Що за икономия - от едни кукли...
НЕ станаха по-красиви, но бяхме горди, че милите ни майки са ушили дрешките...
Майка ми изплете много шик рокля. 😍
Интересно съвпадение, и моята майка изплете на една кука от червена прежда /май беше тънък мохер, поне след време така го преценявам/ ансамбъл от рокля, манто и барета, както и ботушки с връзки. Бях взела най-голямата кукла и тя плете през нощта.
Според мен не е било от икономия. По-скоро е бил някакъв общ подход за включване на семейството в живота на градината. Нашите кукли не бяха нито мърляви, нито стари. Просто станаха по-различни и интересни. При това наистина се чувствахме горди от участието на майките.
Виж целия пост
# 7 053
В моята детска градина един ден връчиха на всяко дете по една кукла - с поръчение родителите да ушият/изплетат нови дрешки за мърлявите и стари кукли. Що за икономия - от едни кукли...
НЕ станаха по-красиви, но бяхме горди, че милите ни майки са ушили дрешките...
Майка ми изплете много шик рокля. 😍
Интересно съвпадение, и моята майка изплете на една кука от червена прежда /май беше тънък мохер, поне след време така го преценявам/ ансамбъл от рокля, манто и барета, както и ботушки с връзки. Бях взела най-голямата кукла и тя плете през нощта.
Според мен не е било от икономия. По-скоро е бил някакъв общ подход за включване на семейството в живота на градината. Нашите кукли не бяха нито мърляви, нито стари. Просто станаха по-различни и интересни. При това наистина се чувствахме горди от участието на майките.
Да, и защото децата приемат куклата като приятел, когото да обичаш, да се грижиш за него. Да си "майка" на бебето - кукла. Децата имитират родителите си спрямо куклата. Дете изхвърля ли се? Тук не става въпрос за материалното - просто да се купят нови кукли.
Виж целия пост
# 7 054
Не е било икономия, по скоро ангажираност на детето и семейството в частност. Помня как  в детската градина бършехме листата на фикуса, помагахме за почистването на двора, събирахме листата на купчини, правехме оборка и други подобни неща. Никой не е протестирал, нито да се е чувствал използван или малтретиран. Напротив, гордеехме се, че помагаме и сме полезни.
Виж целия пост
# 7 055
Листата на фикуса ме подсетиха, как носехме луковици на лалета, зюмбюли .... и ги садяхме в саксии в кл.стая. Грижехме се за тях да цъфнат по рано.
Имахме и "опитно поле", "произвеждахме" картофи, царевица, цвекло ...... Simple Smile
Учеха ни на практични неща и навици.
Виж целия пост
# 7 056
Именно, учеха ни на практични неща.
Водехме си метеорологичен дневник - всеки ден описвахме какво е било времето със съответните графики и рисунки Simple Smile
Сега повечето тийнейджъри биха се затруднили да посочат къде е изток и къде е запад. Да  не споменаваме планини и реки.
Виж целия пост
# 7 057
През ваканциите ни раздаваха саксиите с цветя,за да се грижим за тях.
Виж целия пост
# 7 058
Тези неща се случват и сега, в началното училище (засаждане на цветя или зеленчуци и наблюдаване на развитието).
Виж целия пост
# 7 059
Гледахме бобчета върху мокър памук как пониква.
По трудово обучение любимо ми беше да шием торбички от плат и да видим кой най-много е ушил.
Металообработването не го харесвах - беше ме страх от струга.
Но най-хубаво беше по готварство - правиш супа и после ядеш !
Виж целия пост
# 7 060
Едно е да учиш детето на труд, друго е да принуждаваш заетата му майка да шие дрехи за кукли. Нямат общо двете.
Точно така ме изненадваше синът ми с едни тъпи "проекти" в началното училище. Но тях поне може и само дете да ги направи, макар и не много красиво, докато не знам някое дете в детската градина да умее да шие и плете.
Виж целия пост
# 7 061
Едно е да учиш детето на труд, друго е да принуждаваш заетата му майка да шие дрехи за кукли. Нямат общо двете.
Точно така ме изненадваше синът ми с едни тъпи "проекти" в началното училище. Но тях поне може и само дете да ги направи, макар и не много красиво, докато не знам някое дете в детската градина да умее да шие и плете.
Нас не са ни принуждавали да вземаме кукли за шиене на дрехи.
 Питаха кой иска да вземе и можеше да си изберем кукли, а аз взех най-голямата Simple Smile
В цял свят родителите с желание и разбиране участват в училищните дейности под всякакви форми, не познавам родител, който да се е чувствал принуден или да му е било неприятно да помага на детето си при изработването на всякакви училищни предмети било за домашно, било за други училищни  цели.  Ако за заниманията и училищните дейности на децата си нямаме време и сме толкова заети, не знам за какво бихме имали.
Виж целия пост
# 7 062
Има големи учителски идиотщини. Един от кошмарите ми беше, когато по пеене ни даваха да учим някакви тъй наречени упражнения наизуст. Бяха ме записали на уроци по пиано и знам нотите и до ден днешен. Но съм отчайващо немузикална и по никакъв начин не мога да свържа нота със звученето й. Т.е. не мога да си изпея упражнението, гледайки нотите. Цял един неделен ден прекарахме, като баща ми свиреше упражнението на устна хармоничка, а майка ми го пееше. До вечерта някак докарвах мелодията на упражнението, а нотите бях научила наизуст след цял ден повтаряне. И това заради идиотията на някаква даскалица по пеене. В по-горе клас пак прекарах цял ден, за да уча "Изворът на белоногата" наизуст. Не знам на кого е нужно да знаеш наизуст поема от няколко страници.
Виж целия пост
# 7 063
Ако за заниманията и училищните дейности на децата си нямаме време и сме толкова заети, не знам за какво бихме имали.
И защо някой друг трябва да решава как да прекарвам време с детето си?
В детската градина имаха обичай всеки месец да правят изложба на неща, уж направени от деца и родители съвместно, но видно от експонатите, само родители се вихреха, и то хора с много умения. Няколко пъти ми направиха забележка, че не участваме, но аз ги отсвирих. Никой в семейството не е творческа натура.
И вместо да се потя над нещо си по принуда (детето ясно, че няма да участва), ходехме на разходки сред природата - нещо, което обожаваме всички.
Виж целия пост
# 7 064
Има големи учителски идиотщини. Един от кошмарите ми беше, когато по пеене ни даваха да учим някакви тъй наречени упражнения наизуст. Бяха ме записали на уроци по пиано и знам нотите и до ден днешен. Но съм отчайващо немузикална и по никакъв начин не мога да свържа нота със звученето й. Т.е. не мога да си изпея упражнението, гледайки нотите. Цял един неделен ден прекарахме, като баща ми свиреше упражнението на устна хармоничка, а майка ми го пееше. До вечерта някак докарвах мелодията на упражнението, а нотите бях научила наизуст след цял ден повтаряне. И това заради идиотията на някаква даскалица по пеене. В по-горе клас пак прекарах цял ден, за да уча "Изворът на белоногата" наизуст. Не знам на кого е нужно да знаеш наизуст поема от няколко страници.
На кандидатстудентските изпити /където се кандидатстваше с български език и литература/ не можеше да се ползват източниците и естествено всичко се знаеше наизуст от поезията.
Мен ме затрудняваха други работи, но колкото - толкова. Не е имало драми, нито някой е изисквал повече отколкото мога. Даже малка топка хвърлях така зле, че преподавателката казваше, че няма и за тройка. Ама не ми е писала двойка Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия