Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 347 743
  • 7 493
# 7 110
С такива кошници ходихме за боровинки, ягоди и малини в гората. Не се мачкаха.
Виж целия пост
# 7 111
С такива кошници ходихме за боровинки, ягоди и малини в гората. Не се мачкаха.
Който имал гора - ходил, който нямал - настанява котета Simple Smile
Ех, момичета, снощи като споменахте тези кошници, че като се присетих за баба, за мама и старите сладкиши /нерде кошници, нерде сладкиши, ама за любителите е така, асоциациите се въртят около тавите/, та по нощите ме накарахте да забърквам едновремешните т.нар. войнишки курабийки Simple Smile
И почти ги изядох /не намерих засрамено емотиконче, ама го считайте за сложено/.
Виж целия пост
# 7 112
Гора може да нямаш, но явно имаш запаси от свинска мас😉 Аз последно когато се бях присетила за тези курабийки се отказах като видях цената и в Кауфланд.
Виж целия пост
# 7 113
Баба слагаше в кошницата вълна и я чепкаше или предеше на хурката с вретеното. Още мисля , че някъде стоят закачени по стените на село. Сега ме размислихте като отида следващият път да я потърся. Есенно време ги ползвахме и за гроздобер. Имаше три размера - малка , средна и голяма - според големината на чавето, бяхме тъкмо четири парчета.
Виж целия пост
# 7 114
Баба събираше яйцата в такава кошница. Имаше мисля, че две кошнички, с тях носехме багаж от село. В рейса, с кошниците, пълни със зеленчуци и други благини от селото.
Виж целия пост
# 7 115
Моята баба ходеше на гробища с такава кошница - в нея слагаше приготвената храна, вино и вода, свещи, цветя.
Виж целия пост
# 7 116
Гора може да нямаш, но явно имаш запаси от свинска мас😉 Аз последно когато се бях присетила за тези курабийки се отказах като видях цената и в Кауфланд.
Запасите от мас са само по мен вече Simple Smile, а курабийките правя с олио - замених маста преди време за проба и се оказа успешно, та ги правя така вече. Днес ще ги довършим с комшийката.
С мас обаче стават едни невероятни кръгли двуцветни масленки - тях знам от свекърва ми, Бог да я прости, не стават така хубави с краве масло. Въобще, много от старите рецепти забравихме, но напразно - повечето са много хубави. Аз пазя на двете майки тетрадки, но на свекърва ми 2-3 се загубиха някъде и ме е яд.
Виж целия пост
# 7 117
Само аз ли не харесвам войнишките курабии? Едно време баба ми правеше и пълнеше една голяма тенджера с такива курабии, но въпреки че много обичам сладко, тия курабии не ме блазнеха.
Виж целия пост
# 7 118
Сега се сетих, че в първи клас като носехме сметала в училище всички имаха стандартните с топчета, а аз едно двойно по-голямо с лястовички, все едно накацали по жиците. Също като това на снимката, но с червени стълбове.

Виж целия пост
# 7 119
Само аз ли не харесвам войнишките курабии? Едно време баба ми правеше и пълнеше една голяма тенджера с такива курабии, но въпреки че много обичам сладко, тия курабии не ме блазнеха.
Като много малка и аз не ги харесвах, но сякаш има разлика в рецептите, в консистенцията и вкуса в крайна сметка. Някои са много сухи и са ми засядали на гърлото, но с домашната ни рецепта не стават такива, пък и е въпрос на усет кога да спреш да сипваш брашно. Бабите и мамите ги умееха тези работи и работеха без везна.
Виж целия пост
# 7 120
Баба ми правеше всичко по усет, не ползваше мерки изобщо. Но тя правеше по-обикновени сладкиши. Майка ми мереше с чаши. Аз имам електронно кантарче и меря до грамче. За някои неща е необходимо, например за френските макарони.
Виж целия пост
# 7 121
Сега се сетих, че в първи клас като носехме сметала в училище всички имаха стандартните с топчета, а аз едно двойно по-голямо с лястовички, все едно накацали по жиците. Също като това на снимката, но с червени стълбове.



И аз това имах, беше от Немския център
Виж целия пост
# 7 122
Баба ми правеше всичко по усет, не ползваше мерки изобщо. Но тя правеше по-обикновени сладкиши. Майка ми мереше с чаши. Аз имам електронно кантарче и меря до грамче. За някои неща е необходимо, например за френските макарони.
Да, зависи си от сладкишите. Някои наистина изискват мерене на везна, но има разлика в хигроскопичността на сухите съставки, макар и да са от една марка и еднакво тегло - не винаги поемат еднакво количество течност, там вече е мястото и на усета, който ние донякъде сме загубили и на мярката "колкото поеме" Simple Smile.
Виж целия пост
# 7 123
Аз също правя тестото по усет. Никога не меря брашното, просто  усещам кога да спра да слагам. Ел.везна имах, но не я използвах и я подарих.
Виж целия пост
# 7 124
Най-много се дразня, когато прочета в рецепта "пече се до готовност". Харесвам рецепти, в които поне приблизително е посочено времето за печене. Като реша да правя нещо и ровя да намеря подобни рецепти, за да се ориентирам. Една година си играх да правя английски коледен кейк по оригинална рецепта. Някъде пишеше, че се пече 3-4 часа, другаде - 1-2.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия