Всеки ъгъл й е къща и тя се заключва там. Това важи и за леглото й сутрин, когато я будя за градина
Куклите се напишкват и им се мият дупетата, плачат и се целуват. Отказват да я слушат и тя им се кара...
Ядем /аз и баща й, не тя/ въображаеми бонбони/различни цветове/, супа, филийки, пием сокче /Откази не приема/
Вали въображаем сняг цял ден днес у дома /болна е и сме вкъщи/...
Тази вечер обаче беше върха като се оказа, че Питър Пан е с нея под душа и като я изнесох от банята забравихме да го вземем, та трябваше да се връщам да го прибера, защото настана велико мрънкане.
Какво е това сега? Колко ще продължи? Да се включвам ли във фантазиите й или не?
Тя почти непрекъснато фантазира за нещо и го разказва - започвам да се чудя да се радвам ли на въображението й или да се опитвам да го ограничавам малко? А и ми писна да ям въображаеми бонбони и супа