Здравейте на всички, в момента аз изживявам най-трудният си период в живота. Извинявам се предварително за правописните си грешки, не ми е приоритет в момента да пиша правилно...
Така аз имах 10 годишна връзка с мъжът си (на 28 съм), като 7 години бяхме гаджета, от 3 години сме женени и много искахме дете след сватбата . Дали заради натиска на близките ни, или поради това, че така го чувствахме нямам представа... И така от ученици сме заедно, минали сме през много неща заедно... В един момент докато бяхме гаджета заживяхме заедно вкъщи, (сами без родители), в последствие си направихме ремонти и мислехме и за сватби и деца но отлагахме, за да завършим ремонтите и да си стъпим на краката. През цялото време ние сме се обичали и сме се разбирали. Той първо започна работа във фирма, която не взимаше толкова пари, колкото взимах аз, но никога не съм му казвала, да смени работата си, защото на него му беше комфортно там. Той се подтискаше, от тази ситуация и още, че живее в домът на приятелката си. След време се оженихме и решихме, че ще правим опити за бебе, обаче аз имам поликистози, а при направена спермограма се оказа, че и той има малък проблем. Аз се депресирах от това, че той се ядоса, че трябва да ходи на лекар и каза, че това са били пари на вятъра, което мен ме обиди.. И така той преди 6 месеца си смени работата, такава в която започна да получава повече пари, командировки и повече внимание от колеги и колежки... Започна да си купува по-скъпи дрехи и да тренира. Аз се радвах, че вече има самочувствие и ще сме и двамата на едно ниво, въпреки че аз никога не съм се възгордявала по някакъв начин. Не си мислете че съм материалистка, просто знам, че това го мъчеше. И вече ще можем спокойно да си действаме за дете, без значение дали щеше да е със стимулаций или инвитро.. Един ден той се прибра след работа и ние се скарахме, като той ми каза, че не се чувства щастлив с мен, понеже и аз бях изпаднала в депресия заради това, че лекарите казваха, че и мажът ми трябва да пие лекарства, за да си имаме дете и по край работата ни и близки ... Аз през всичките тези 10 години съм го обичала и изобщо не ми е пукало от нищо, дали ще ми купи нещо, дали ще ме заведе в скъп ресторант- не, аз просто съм искала разбиране и любов от негова страна, която ми е давал но дали поради факта че сме отдавна заедно нямам идея.. И така той замина на командировка 5 дни, като през това време не ми звъня, а само си писахме и то от няма как. Аз през това време говорих и с майка му, затова какво се случва с нейният син, защото според него моите родители се мешели, а това няма как да стане, живеем сами!... Прибра се, почна да ми обяснява за някакви битовизми и че се чувства притиснат от това, че сме живеели в моят дом, него не го били УЖ интересували и вещите му вкъщи, можел и без тях, искал просто да бъде щастлив, и прогледнал че ние не сме щастливи. Каза че мисли че е по-добре да се разделим за сега, щял да живее под наем, щяло да му бъде много трудно в началото защото искал да е щастлив и че сигурно щял да съжелява, понеже ме обичал, но между нас имало студенина, защото аз се бях депресирала и не му пусках често, и това което не намирал вкъщи го търсел навън. Не виждал как ще се оправят нещата, по тази причина се бил загледал по колежка.... Кажете ми аз какво да направя в тази ситуация, аз все още го обичам и не вярвам, че това се случва на мен... Той не ме иска, твърди че ме обича, и сигурно ще съжелява, но иска да си тръгне от мен, така било и по-добре за мен, като каза, че не е гледал още за това как ще се разведем, и че щял да страда, но щяло да му мине. През всичките тези години е имало неща, които са ме дразнели в него, че за всичко трябва да му се дава зор, обаче не съм му казвала и съм си го преживявала в себе си, с цел да не го обидя. Как да постъпя, аз съм жестоко наранена и не виждам как бих могла да се справя с това, мен все още ме е грижа и знам, че ще сгреши. Възможно ли човек толкова много да се промени....
Виж целия пост
Така аз имах 10 годишна връзка с мъжът си (на 28 съм), като 7 години бяхме гаджета, от 3 години сме женени и много искахме дете след сватбата . Дали заради натиска на близките ни, или поради това, че така го чувствахме нямам представа... И така от ученици сме заедно, минали сме през много неща заедно... В един момент докато бяхме гаджета заживяхме заедно вкъщи, (сами без родители), в последствие си направихме ремонти и мислехме и за сватби и деца но отлагахме, за да завършим ремонтите и да си стъпим на краката. През цялото време ние сме се обичали и сме се разбирали. Той първо започна работа във фирма, която не взимаше толкова пари, колкото взимах аз, но никога не съм му казвала, да смени работата си, защото на него му беше комфортно там. Той се подтискаше, от тази ситуация и още, че живее в домът на приятелката си. След време се оженихме и решихме, че ще правим опити за бебе, обаче аз имам поликистози, а при направена спермограма се оказа, че и той има малък проблем. Аз се депресирах от това, че той се ядоса, че трябва да ходи на лекар и каза, че това са били пари на вятъра, което мен ме обиди.. И така той преди 6 месеца си смени работата, такава в която започна да получава повече пари, командировки и повече внимание от колеги и колежки... Започна да си купува по-скъпи дрехи и да тренира. Аз се радвах, че вече има самочувствие и ще сме и двамата на едно ниво, въпреки че аз никога не съм се възгордявала по някакъв начин. Не си мислете че съм материалистка, просто знам, че това го мъчеше. И вече ще можем спокойно да си действаме за дете, без значение дали щеше да е със стимулаций или инвитро.. Един ден той се прибра след работа и ние се скарахме, като той ми каза, че не се чувства щастлив с мен, понеже и аз бях изпаднала в депресия заради това, че лекарите казваха, че и мажът ми трябва да пие лекарства, за да си имаме дете и по край работата ни и близки ... Аз през всичките тези 10 години съм го обичала и изобщо не ми е пукало от нищо, дали ще ми купи нещо, дали ще ме заведе в скъп ресторант- не, аз просто съм искала разбиране и любов от негова страна, която ми е давал но дали поради факта че сме отдавна заедно нямам идея.. И така той замина на командировка 5 дни, като през това време не ми звъня, а само си писахме и то от няма как. Аз през това време говорих и с майка му, затова какво се случва с нейният син, защото според него моите родители се мешели, а това няма как да стане, живеем сами!... Прибра се, почна да ми обяснява за някакви битовизми и че се чувства притиснат от това, че сме живеели в моят дом, него не го били УЖ интересували и вещите му вкъщи, можел и без тях, искал просто да бъде щастлив, и прогледнал че ние не сме щастливи. Каза че мисли че е по-добре да се разделим за сега, щял да живее под наем, щяло да му бъде много трудно в началото защото искал да е щастлив и че сигурно щял да съжелява, понеже ме обичал, но между нас имало студенина, защото аз се бях депресирала и не му пусках често, и това което не намирал вкъщи го търсел навън. Не виждал как ще се оправят нещата, по тази причина се бил загледал по колежка.... Кажете ми аз какво да направя в тази ситуация, аз все още го обичам и не вярвам, че това се случва на мен... Той не ме иска, твърди че ме обича, и сигурно ще съжелява, но иска да си тръгне от мен, така било и по-добре за мен, като каза, че не е гледал още за това как ще се разведем, и че щял да страда, но щяло да му мине. През всичките тези години е имало неща, които са ме дразнели в него, че за всичко трябва да му се дава зор, обаче не съм му казвала и съм си го преживявала в себе си, с цел да не го обидя. Как да постъпя, аз съм жестоко наранена и не виждам как бих могла да се справя с това, мен все още ме е грижа и знам, че ще сгреши. Възможно ли човек толкова много да се промени....
