Ще се радвам тук да споделяме лично творчество, най- вече проза, и да получаваме обективно мнение от решилите се да ни прочетат. Вдъхновение на пишещите и приятно четене на всички! ❤😊
Давам тон с едно предизвикателство, което си отправих сама - много кратки разкази. Споделям, за начало, първата историйка:
155 ДУМИ: ПЕТЕЛЪТ
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. Стриктно и с любов си изпълняваше задълженията най-красивият петел с най-мощен глас.
Есенните сутрини на топлия остров бяха студени, но това не спираше петелът да се качи на покрива и да огласи цялото село, приканвайки хората му да отметнат топлите завивки и да станат от удобните си легла. Дори в неделя.
Кукуригането спря по средата, защото петелът чу силен тътен. Последваха го взрив и земетресение. Хора и кокошки се разтичаха паникьосани навсякъде, но единственият им изход беше океана. Огнената и бърза лава се стече като постеля от върха на вулкана и обгърна острова. Вече не се усещаше сутрешният студ. Петелът остана сам, опърпан и нещастен. Нямаше за кого да кукурига сутрин.