Според мен, с възрастта на хората им намаляват силите и за да компенсират това усещане за нарастваща безпомощност, започват да съветват.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
А дали причината не е друга? Докато са били млади, са се сблъсквали с всевъзможни проблеми и са стигнали до определени изводи и работещи решения, които искат да предадат наготово на децата си, за да не се мъчат на свой ред и те. (С тази цел е създаден и този форум, между другото – за споделяне на опит.)
Децата обаче не искат готови решения, искат сами да си трошат главите. И ето ти повод за дразнене – едните знаят, но вече не могат, другите могат, но още не знаят. Но и акъл не искат.
Да взема сега да натрапвам някакви готови схеми на децата си, ми е доста излишно, а и няма да се приеме.
Друго е, ако ме попитат за съвет.
Докато някои свекърви - и конкретно моята, си дава мнението и държи да го наложи без никаква спирка, за всичко, даже и за неща, от които изобщо не разбира.
Само като го пиша, и вече съм бясна. Толкова е безполезно, безсмислено и дразнещо.
) без да се чувстваме длъжни да ги следваме. Не е ли така?