Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Искам бебе, НО

  • 6 666
  • 159
Здравейте на 26 съм, а гаджето ми е на 24, заедно сме трета година, напоследък постоянно мисля за бебе 😇 притеснява ме колкото и грозно да звучи, че финансово не сме готови. И двамата сме студенти, той завършва бакалавър догодина, а аз закъсняла студентка - започвам втора година. Проблемът е, че аз работя за 1400 лв. на месец, приятелят ми не работи. Живеем в апартамент, който техните до преди това даваха под наем, баща му му помага, ходят заедно на пазар и пазаруват за нас основните неща - сирене, месо, кафе и тнт. Чувала съм ги да си говорят, че приятеля ми сега трябва да учи (той е редовна форма, аз задочна) и след като завърши да започне работа. Баща му е добър човек, работлив и умен. Приятеля ми също е умно и добро момче, в началото той се шегуваше за бебче, после спря, но сега аз мисля за това. Та притеснението ми е откъм финансовата част...всъщност ние не сме го обсъдили, но ако стане..дали той ще започне работа, дали ще се справяме...как, какво..може би пиша доста несвързано, но се вълнувам много. Как да говоря с него на тази тема? Колко добре финансово трябва да сме, за да осигурим всичко нужно на бебче? Няма точен момент за това, но все пак...отворена съм за всякакви съвети, истории и насоки.
Виж целия пост
# 1
Най-малко двамата трябва да се издържате сами, преди да поемате отговорност и за трети.
Виж целия пост
# 2
С тези пари няма да можете да се оправите. Според мен трябва и приятелят ти да си намери работа поне за 1000 лв. и чак тогава да имате бебе, защото ще имате много разходи. Дете не се гледа само с желание, а и с пари. Това обаче вероятно може да стане чак когато той завърши, защото е редовна форма на обучение и едва ли ще може да отсъства всеки ден от лекции, за да ходи на работа. Сега може да си намери някаква работа след лекциите или в почивните дни - така ще има някакви доходи и няма да разчита на баща си.
Хубавото е, че имате къде да живеете и няма да ви се налага да плащате квартира, но все пак само с една заплата и с бебе ще ви е трудно.
Виж целия пост
# 3
Остави го да завърши, да си стъпи на краката и тогава мислете за бебета. Не е редно баща му да издържа вас и бебето ви.
Виж целия пост
# 4
Вас още ви отглеждат. Трябва да пораснете още малко (доста) и сами да си пазарувате сирене, месо, кафе и т. н. преди да създавате бебче.
Виж целия пост
# 5
Хубаво е, че мислиш за дете, но още по-хубаво е, че осъзнаваш, че ще трябват финанси за него.
Наистина уверявам те, нужно е да сте финансово независими, всичко се случва, трябва да работите и в най-добрия случай и да имате спестени пари, дето се вика за черни дни.
Разходите с дете определено се увеличават.. не можете да разчитате на родителите му цял живот. Поне аз така мисля.
Щом той завършва скоро, може би изчакайте, нека си намери работа, защото не се знае каква бременност ще имаш. Аз първите три месеца не можех да си стоя на краката, като минаха те си работих до деветия месец в офиса.Но има жени, които имат проблемни бременности, нужно е само да лежат и да почиват. Тоест можете да останете и без твоята заплата…. Ще започнат нервите, конфликтите, проблемите.. Отделно ти ще трябва да плащаш и обучението си, щом си 2ра година.
Стъпете си на краката, спестете някой лев и нещата ще се случат от само себе си.
Успех!
Виж целия пост
# 6
Също така те съветвам първо да видиш дали твоят приятел наистина иска да работи или ученето е оправдание и всъщност му е добре да го издържат родителите му, както и ти, защото аз имам няколко такива примера около себе си. Мои приятелки направиха грешката да забременеят набързо и сега едната е принудена да работи вместо да е по майчинство и да си гледа детето, защото мъжът й не иска да работи и нямат пари дори за храна. Другата е принудена да търпи много неща и да мълчи, защото живее с родителите на приятеля си, които ги издържат, защото той също не иска да си намери работа..
Обмисли добре нещата, но според мен по-добре  изчакай, докато приятелят ти почне работа, имате по-стабилни доходи и можете да се оправяте сами, за да не се окажеш и ти в такава ситуация и да трябва да издържаш и него, и бебето..
Виж целия пост
# 7
Физически, сега му е времето, ама ще трябва да ги изговорите нещата сериозно - ще градите ли семейство, ако да, кой какви стъпки/отстъпки ще направи. След завършването, какви са перспективите пред младежа? Не винаги човек веднага намира желаната И платена работа - колко време си/сте склонна да изчакаш. Имате възрастова разлика, която точно в този период дава отражение в приоритетите... Ти си познаваш човека и можеш да прецениш ще стои ли зад думата си, като го проведете този Разговор.
Виж целия пост
# 8
Ние бяхме редовни студенти, когато се роди първото ни дете, но имахме як гръб и от двете страни и за гледане на бебето и за пари и не ни се наложи да прекъсваме или да започваме работа.Говорете с родителите си дали ще помагат и с какво и си направете сметката.Дете се гледа освен с желание и любов и с пари и време.При нас двете баби напуснаха работа, за да се редуват при гледането.
Виж целия пост
# 9
...притеснява ме колкото и грозно да звучи, че финансово не сме готови...
Не е грозно, а разумно. Децата не са играчки. Завършете си образованието, стъпете си на краката и тогава планирайте деца.

Скрит текст:
Като заживях се с мъжа ми бях на 19 г., той на 22 г.
4 г. по-късно, като завършихме и двамата, сключихме брак.
2 г. след това, когато вече имахме финансова независмост, решихме да правим бебе.
Нищо не бих променила. Насладихме си се максимално на студентските години, а после спокойно си се радвахме на детето, без да се чудим кой да му плати памперсите.
Виж целия пост
# 10
В момента зависиш изцяло от чужди хора, този младеж все още прави каквото му кажат родителите, в един момент родителите могат да решат, че ти му пречиш. Ако младежът в един друг момент реши, че не му харесва обстановката с бебе и се разделите, ти оставаш сама,  без жилище, само на майчински, рискуваш си и обучението. Въобще не ми изглежда подходящо време за бебе докато нямаш осигурена повече стабилност в живота.
Виж целия пост
# 11
Аз редактирах предния си пост - нещо се присетих, че авторката скоро писа. Майката на момчето съвсем наскоро е починала, май точно сега не е моментът за големия разговор. А и задължения към бивш работодател висяха, работата малко мазало, та май е по-добре да се изчака, (Аз лично не съм привърженик на тезата, че си всичко трябва да е постлано, за да се раждат деца, но в този случай май да не се бърза)
Виж целия пост
# 12
Аз редактирах предния си пост - нещо се присетих, че авторката скоро писа. Майката на момчето съвсем наскоро е починала, май точно сега не е моментът за големия разговор. А и задължения към бивш работодател висяха, работата малко мазало, та май е по-добре да се изчака, (Аз лично не съм привърженик на тезата, че си всичко трябва да е постлано, за да се раждат деца, но в този случай май да не се бърза)
Аз пък съм привърженик точно на тази теза, защото виждам какви трудности имат мои приятели и познати, които са взели импулсивно това решение и не са помислили как ще гледат това дете. Това е много важна стъпка в живота на всеки един човек и е добре да се помисли за всичко предварително, за да не си блъскаш главата в стената след това и да се чудиш какво да правиш.
Виж целия пост
# 13
И аз не бих чакала "идеалния" момент -  собствено жилище, професии с огромни заплати и пари в банката за университет на нероден Петко... Но все пак има някакъв минимум. В техния случай той не работи, тя е на крачка от уволнение и заплахи за съд. Дори (дано) да се размине, пак ще спре като дойде бебето, а отгоре на това са студенти.

Ако не внимават и се случи непланирана бременност е едно. Ще се мобилизират, ще прекъснат вероятно и ще се справят някак. Но умишлено да го планират е излишно. На по 20+ са, 2-3 г. не са фатални.
Виж целия пост
# 14
Не съм фен да се разчита на родата, ако се планира бременност. Това е огромна отговорност по всички направления. Не чак да се чака до абсолютно перфектни условия, каквито реално не съществуват, но бих си спестила стреса на живеенето от заплата на заплата, ако мога.

Ще споделя нещо друго, което при мен е частен случай, но не бях предвидила. Даже не се бях замислила колко скъпо е да си бременен.
Скрит текст:
Оставяме настрана парите докато забременея. Наложи се да сменя работата с по-перспективна, но по-ниско платена за начало точно преди двете чертички. Ок, не е проблем, ММ изкарва достатъчно, а аз съм доста пестелива. Поне по време на бременността ще успея да спестя някое левче. Трънки.
- прегледи на частно (никой не ме кара, де, но АГто ми не следи по каса) - 50лв на месец, през месец по още 20 за МБ
- всеки месец по 70лв за изследвания, през месец по още 30 за витамините
- всеки месец по 30 лв за витамини
- всеки месец по 200 лв за инжекции
- три месеца по 190 лв за прегледи и изследвания заради мутации
- три фетални морфологии и една ехокардиография - около 600лв
- утрогестан първите два месеца - 300 лв
- лосиони против стрии, но-шпа, нещичко за киселини, някоя-друга добавка като б12, желязо, ако се наложи, някоя нова дрешка или поне бельо, което да е по мярка...
- хубава храна (трябваше да изям доста месце, а не е евтино)
Да, не всичко е валидно за всички. И има и по-скъпо-излизащи бременности. Някак за бебето бях готова и предвидила едни пари, но за бременността беше малко неочаквано. Та почти винаги ще са нужни повече, от колкото очакваш. Много неща могат да се вземат от познати и да не се купуват, но консумативите са си консумативи. А те, уви, хич не са евтини дори да дебнеш промоции и оферти Simple Smile

Може коментарът ми да е по-встрани от темата, но смятам, че е важен аспект.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия