Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Искам книга "Приключенията на Благуна"

(Което не е чак толкова невъзможно. Ей го Никола Крумов и още куп такива, които така са тръгнали - от споделени онлайн забавни случки)

Другият вариант е, откраднал си на дядо поп яйцата.

По повод мъжа, купил цветята и показан по телевизията. Аз бих казала на жената (ако ми е близка), че съм го видяла по телевизията, еди-кога си. Така няма да може онзи да се измъкне с "не съм би аз". Даже бих го изчакала, в случай, че съм съпругата (без да обяснявам, че е снимано и показвано, просто да видя какво ще ми отговори). Защото има и вариант примерно от работата да са го пратили да купи букети за жените (работя в училище и на дамите се поднасят букети, ама това на 8ми март)...
Ама, ако започне да твърди, че не е бил там, значи откровено лъже...
Аз, обаче съм крайна и съм готова да чуя истината и да го изритам.
По повод кокошите крака - аз нямам проблем каквото и да ми предложат, защото не ям месо и директно ще се измъкна с вегетарианството
Та,  в бъдеще може да използвате, че сте спрели месото за известно време и така излизате съвсем чисти от ситуацията.
 Аз ям МНОГО люто, една приятелка си сложи някакъв лют пипер на върха на лъжичката и щеше да припадне, когато аз си поръсих доволно количество върху яденето.  Обаче, навремето бях в Индонезия и ядох някакви люти зеленчуци - ееее, изгорях!
В Индия казват, че също е много люто.

   Свиква се с лютото. Малката ми дъщеря пък от малка си обича лютичко, шегуваме се, че защото е зачената в Китай .Така й тръгнала приказката с приятеля китаец. Казала му, че той е китаец, мейд ин България, а тя българка, мейд ин Чайна.
   В ресторантите в Европа се съобразяват с лютото, но ако отидете в Китай, колкото и да си мислите, че можете да издържите, най-добре не си поръчвайте нищо "по съчуански". Там са много, много хард нещата...

Аз в Дъблин в един тай ресторант се разплаках...беше към 4 следобед, аз зверски гладна, пропуснала обяда заради много работа, помолих да не е люто, е, дойде такова, че не можах да го ям, и от глад и ужас ми потекоха сълзите. И ми пекоха някакво хлебче, да ме нахранят...

Искам да се гръмна.
Преди няколко месеца купих нови пердета за хола, но чак днес намерих време да ги оправя. В комплекта имаше лента за скъсяване без шиене. Видях упътването, гледах клипчета, викам си, няма как да объркам нещо!
Меренето мина гладко. Продължавам уверено. Взимам една чисто нова бяла покривка, опъвам я на пода, замятам и в/у пердето, за да не е дикректен контакът с ютията. Вмъквам уточнението, че вкъщи само мъжът ми си глади дрехите, за мен и дъщерята този уред е непознат. Той си купил от онези с долната част с вода, които ми изглеждат още по-страшно, но няма как, домъквам я и започвам. По едно време гледам някакви черни следи по покривката, а знам, че много си пази машинката, чисти, абе, грижи се за нея, няма начин да е мръсна. Обръщам се назад и виждам причината. Изгорила съм килима! Движейки се по ръба съм закачила черните му шарки, след което съм плеснала малко и на белите. Слава богу, на живо не личи чак толкова като на снимката:

Продължавам, леко разочарована. Минавам цялата дължина, вече трябва да е готово. Плахо повдигам и с ужас установявам, че лентата се е залепила само за едната страна. Не съм чак толкова тъпа, досещам се, че има предпазна част за отпелване, но гледам пак упътването, не е отбелязано там отлепвам и пак отначало. Този път се фиксира идеално! Остана само да отрежа излишната лента. Гледам, гледам, ами то няма излишна. Разтопила се е и е останала в/у покривката.

Дотук минус една покривка, изгорен килим и ютия за чистене. А ми остават ми още 2 передета...

Можеш да изчоплиш лентата от покривката. Изчакай да изстине хубаво. Може и във фризера да метнеш покривката за по-голям студ и след това с опакото на нож напр., да изстържеш внимателно.

Занеси пердетата на шивач, моля те

Или остави на мъжа ти да свърши тази работа. И без това уреда си е него.

И за следващото използвай хартия за печене отдолу и отгоре на края, който не трябва да се лепи за нищо

А на килима сложи 2-3 долни чаршафа сгънати на няколко слоя, че да не направиш някоя още по-голяма беля! И да е на по-широчко, не съвсем близо до мястото където минаваш...

Ей, колежки, като се познаваме сами, що ли почваме такива творчески проекти!?!

   Наказал те е свети Спиридон, светецът закрилник на шивачите, задето се опитваш да им вземеш хляба. И те са хора, и те деца гледат .

Лятото съсипах едни уж готови пердета от икеа...дъщеря ми ги носи да ги подкъся,подредих ги едно над друго и отмерих  отдолу колко да отрежа...не му мислих много,режа,подгъвам и очаквам поздравления,а то се оказало,че не били с еднаква дължина 😤 ...

Горкичката... неслучайно съм скарана с този уред по идейни съображения. Не го пипвам даже с пръчка!
Пробвала съм, не могат ме излъга пак... нито за гладене, нито за шиене. Не съм толкова вързана в ръцете за други неща, но точно тия дейности ги оставям на който си ги може. По-безопасно е. За всички.

За малко да скарам един невинен мъж с жена му.
Предисторията е, че вчера в офиса дойде един клиент, който ми остави документите си и каза, че е забравил телефона си в колата. Ще отиде да си го вземе, а аз да пиша през това време и той като се върне ще подпише където е нужно. Но така и не се върна, а аз чаках ли чаках до края на работното ми време в 21 ч.
Напред влезнах в магазина до офиса, за да си купя банан. По уредбата бяха пуснали свежа песен, подпявах си, леко се подрусвах в такт и вървях към касата, въртейки в ръка банана, отново в такт с песента. Наредих се на опашката, а пред мен кого да видя - клиентът от снощи в компанията на жена, вероятно половинката му. И както си бях в приповдигнат от песента дух, размахвайки банан в ръката и с чаровна усмивка , "улових" погледа му и изчуруликах:
- Чаках Ви снощи. Аз бях готова, а Вие така и не дойдохте.
Господинът ме погледна , понечи да каже нещо, но в този миг до него жена му издаде някакъв гърлен звук, изопна лице и той сепнато я погледна. Видно беше, че рязко се налага да спасява връзката си , защото явно моите думи в комбинация с размахваният банан  и развеселения тон на гласа ми навяваха на дамата помисли за определен вид вечерни забавления.
В този момент се усетих какво съм сътворила и се препотих към 5738 пъти в рамките на секунда. Обясних за какво става въпрос и той заедно с жена си дойде в офиса, подписа готовите документи и си тръгнаха по живо, по здраво. Посмяхме се даже на ситуацията, която създадох, а човекът излезе пич и каза, че си го е заслужил след начинът, по който снощи не се върна без дори да ми се обади. Спешно му се обадили за друго и той не съобразил, че няма да успее до края на работното ми време да се върне, затова не ми се обадил.

Чета старите теми и умирам от смях. За мен до сега от прочетеното най-яка е случката с мацката, която прибрала умряло врабче в чантата, мислейки, че е пухче-играчка, която е била закачила.

Не се сърди, човече! Зарязвай пердетата, днес не ти е ден. Накрая ще ги залепиш за килима и ще се видиш в приключение. Питай ме от къде знам.

Да ви кажа, колко лош физономист съм. Доста е неприятно и за мен, и за околните. Веднъж съм в един офис, пред мен има човек, влизайки поздравих, хвърлих бърз поглед на хората и си чакам реда. Чакайки си гледам в краката и си мисля мои си неща. В един момент виждам обувките на човека пред мен и си мисля "хм, този има същите обувки, които донесох на татко. Интересно от къде ли ги е взел (марката е супер непопулярна в България, а и моделът беше един специфичен), хм, и чантата му като на татко." Човека приключва и се обръща към мен, аз го поглеждам, усмихвам се, защото и той ми се усмихна и отидох при момичето да си свърша работата. Ще излизам, гледам човека стои и продължава да се усмихва, отваря ми вратата и в момента, в който му благодаря осъзнавам, че това е татко. В своя защита ще кажа, че по никакъв повод не можех да очаквам да го видя на това място, но все пак. Той обаче никак не се изненада, защото ме познава и имаме и други случки с него. Та това го разказвам, за да ме разберете как на едни ски писти се наместих до Милен Цветков (лека му пръст) и го рекитирах 50Е и по-късно същата вечер се настаних до Елена Йончева и проведох един бърз любезен разговор като си мислех, че е една позната.
Отиваме на ски, разделяме се всеки според възможностите. Аз оставам с жената на един приятел, която е със ски учител. Аз нямам против, а и нямам търпение да ми разкаже за едно тяхно пътуване. На една междинка измисляме хитър план, да заведем учителят да пие бира, а ние да си поговорим. Нея хич не я влечаха ските, смяташе, че това забавление не е никак мадамско-да ти тече носа, да носиш каска, маска, очила. Аз обаче се усещам, че в бързината не взех пари. Един близък роднина каза, че е на заведението, да мина да ми даде пари и да продължаваме. На ски очила не нося. Виждам прилично, но все пак. Стигам до кафето, има 2 заети маси, виждам позната физиономия и със засилка се мятам на пейката. Ако се сещате дървени пейки, за 3-4 човека, аз сядам от единия край и с приплъзване се блъскам в "роднината", хващам го за ръката и му казвам: " Бързо давай парите, че другарката ме чака. После ще ти разказвам." "Роднината" започва да се смее и ми казва нещо, ама и гласът му супер ми е познат и продължавам да нареждам "Айде, давай, моля те, че бързам!" . Той вади пари и ми ги подава, в този момент виждам човека, с когото си мисля, че разговарям как се е изправил до масата и ме гледа въпросително. Обръщам се и осъзнавам, че позната физиономия и глас са на Милен Цветков, а не на моя близък. Бях с червено яке и същия цвят на лицето. Върнах му парите, той пък не искаше да ги вземе, помолих да го почерпят и с такава скорост се спуснах по пистата, че не е истина.

В компания пътувахме и имаше нови хора, което за мен е кошмар. Запознахме се, когато се настанявахме, разменихме по 2-3 приказки и това е. Вечерта се оправям бързо и слизам в лобито. Там се събираме. Виждам едно познато лице и решавам, че е едно от момичетата в компанията, седнала до камината. Настанявам се до нея, поздравявам я, питам я какво пие, поръчвам си и аз и я разпитвам дали е карала ски, видяла ли е това, видяла ли е онова, много мила беше, поговорихме си и виждам, че започват да пристигат от нашите хора, минават покрай нас, поздравяват ни и отиват към масата. Аз казвам: "хайде, ставай да ходим и ние" и отивам на масата. Мъжът ми ми казва: не знаех, че познаваш Елена Йончева" "Ти пък! Не я познавам. От къде да я познавам???" "Е, ти 10 минути поне си говори с нея. Ей, там е седнала" Отидох и й се извиних. Каза, че не е проблем, прекарала си е приятно докато чака нейните приятели. След известно време се запознахме официално.

Трудно е да се живее с мен. Или трябва много да ме обичаш, или да си много зависим от мен, за да ме понесеш