Не знам къде да отида, искам да умра

Хора, темата е истинска.
Не знам как да ви убедя.

Хората, които наистина имат такива проблеми, не дават по тоя тертип отчет в мамата.
А тъпото е, че и за пързалка не става, едно и също папагалства - като недоразвита.

Добре, неадекватна и незряла съм според вас.
Това не значи, че съм трол, а че не съм добре психически. Давам си сметка за това.

Авторке, имам позната в твоето положение. Забременя без да й пука дали партньора й иска дете, защото тя си искала "бебчиту".
Сега е самотна майка. Съвета ми най-добронамерено ми е да млъкнеш и да се укротиш, за да не се озовеш на улицата.
Как тоя човек те търпи не знам, но шапка му свалям за което.

Има някакви несъответствия.
Щели да се разделят и да се изнася, пък няколко месеца по-късно няма къде да отиде.
Не я понася мъжа, пък е решил да градят семейство. Даже са планирали пътуване. Хората в лоши отношения не ходят на почивки заедно.
Изгонил я, но след обиколка на квартала се върнала и я е приел. Не могла да стане за работа, но в снега обикаля по тъмно.

Иначе аз познавам такива велики трагички. Не е изключено да е реална. Обяснения за мъка, тъга и безизходица. И тъпчат на едно място. Някои се хранят от трагедията и вниманието и доста я преувеличават. Едната обясняваше от 15 годишна, че е в черна дупка и ще се самоубие. На 36 е, не е още, няма и намерение.

П. С Ако някой ми реве и ме обвинява 24ч нон стоп, ще изляза и няма да се върна с дни. Даже сигурно бих постъпила като тези в съседна тема - официална покана за напускане на жилището по пощата.

Според мен, си е съвсем истинска историята. Самосъжалението не прощава, жаждата за внимание също.

Авторке, самосъжалявала съм се и е много лошо нещо. Направо съсипващо.
Погледни от друга страна. Бременна си - много хора мечтаят да са на твое място. Имаш работа - и за това мечтаят някои. Имаш мъж до теб, който още не те е изгонил, макар че го тормозиш с всички средства - това ако не е късмет!

Огледай се, виж какво имат другите и какво имаш ти. Не е малко, така че гледай да го запазиш. Защото както си тръгнала, наистина ще закъсаш. тогава и ние ще започнем да те съжаляваме, но вече с основание.

Съвсем добронамерено го казвам - изключително непродуктивно е да обяснявате на някого колко хора мечтаели за нещо, което той не иска и не му е ценност. Плюс това за хора в истинска депресия има напълно обратен ефект.

Била съм в истинска депресия, това не изглежда така.
Няма как да знаем, докато не отиде да я види лекар.
Но и в истинска депресия, ако докара до там да остане на улицата, защото се държи зле с този, който й осигурява подслон, това не знам с какво ще помогне.

Взе ли капките на доктор Бах? Ще ме убедиш, ако се опиташ да си помогнеш до утре. Депресията е болест. Сериозна при това.  Болните от нея търсят помощ, аз ти предложих нещо мъничко докато дойде време да се видиш със специалист, защото повече не можем ние тук. Направи ли го? Ако не, защо не си помагаш? Затова хората те мислят за трол.

А на мен друго ми направи впечатление и на база собствения ми опит на бременост с депресия ми се струва, че не само историята е измилена, а и бремеността.
Бременна в 6 месец с такива емоционални изблици е равно на едно много бушуващо в нея, до степен да търчиш до спешното, бебе. Всеки хормон и емоция, които тя изпитва ги изпитва и изживява и детето.

Не мога да приема за нормално и отношението на жена на 34 години към бремеността и в 6 месец. За нея си говори "Аз съм бременна" или "бременна жена". Всичко се свежда до нея и факта, че корема и е подут, сякаш е напомпен, а не там да има нейната рожба. Психологически за майките в тази мърдаща възраст е Аз и То- бебето. И често говорят и мислят за него като отделна бъдеща част. Нещо не е наред и в тази област на представяне на нещата.

И макар да съм на принципа "От мен да мине нека приемем, че е депресия" съм напълно съгласна с мненията по-горе че човек в депресия ни се държи така, ни би контактувал с нас така. Това е най-издържливата форумка на форумното нападение! Обикновено на втора страница вече са обидени и наранени от критиките, започват да се защитават и нападат и да заключват темата. Обаче тук лиричната героиня, която е много зле е егати издържливата психически. Успява да устои на всички нападки и съвети, не се вкопчва в добронамерените, които и вярват и само и само да продължава да върти темата жива....

Ако това е целта на авторката - огледай се! Ние сме скучаещи жени в зимния сезон, няма интересни теми. Макар да затъпяха отдавна нещата ще седим тук и ще ровим и пишем с тъга, че затвориха темата с нотариалната покана на прясно родилата принцеса.

Авторката му оказва психически тормоз на тоя човек, плаче денонощно, не ходи на работа, за да му реве на главата, не го оставя да спи (един от най-гадните начини да упражняваш психически тормоз над някой е с лишаване от сън), човекът е отишъл в другата стая, за да си извоюва лично пространство, а тя му говори през вратата. Толкова го побърква, че той изпада в истерия и я нарича "изрод" зад! вратата.

Анимус работят ли с мъже?

Аз имам два вида капки на Бах - за депресия и за спешна помощ. Взех от тях, да.
Истината е, че много ме нараняват някои от мненията. Толкова съм скапана психически обаче, че не успявам да се защитя. Тоест не знам как да ви убедя, че проблемите ми са реални.

Па в по-предишната тема пита за приятелката си 35г осиновена с лош опит с мъжете все избирала неподходящи,но пък извънредно общителна,слъчева и добра в професията си
През годините съм имала много пъти депресия-след разбит брак,следродилна и какви ли още не еми никога не ми би хрумнало да притичвам пред 2 минути до форума за съвети които нямам никакво намерение да спазя.
Номален човек пита ,отговорят му къде по темата къде му начукват канчето и се омита по някое време.
Трола стои до последно докато вече няма накъде да развива измишльотината.
Може ли да снимаш капките на бах срещу отворената ти тема във форума примерно че ми стана интересно да ги видя ?

Не знам в какъв филм си към днешна дата, но да знаеш, че активността ти в бг-мама се вижда от всеки, т.е. предишните ти няколко филма.
Та тази активност показва, че октомври 2019 си на 31 г., искаш да избягаш от изключително известен мъж, който те тормози, ама те е страх за кучето и те е страх той да не се самоубие. Имаш подкрепата на семейство и приятели. Събираш сили, изнасяш се. Хепи енд!
Март 2022 си на 32 години, ще се разделяш с приятеля ти заради войната в Украйна.
20 дена по-късно търсиш съвет за приятелката си, която е на 35, не й върви с мъжете, осиновена е, страх те е тя да не се самоубие.
Сега обмисляш ти да се самоубиеш, сама си - нямаш подкрепа от никого и си с психически насилник "защото така"
Ами...

Стига бе...

Мъжът ти този, с който се карахте за войната в Украйна ли е? И при който отиде след като се раздели с оня с кучето?