Пълнолетие и институции

  • 5 433
  • 127
Попрочетох доста в този раздел по линията родители-деца, мамини синчета и мунчовци. И реших да ви питам, придружавате ли пълнолетните си деца по институции? НОИ, НАП, банки, полиция, висши учебни заведения, работни места, болници? Давам два примера. Миналата седмица звънна в службата жена, която питаше за обявена от нас свободна позиция за работа - от името на сина си, на 24 години. Попитах защо не се е обадил той - "Те младите знаете, не обичат да говорят по телефона, той ще ви пусне мейл после, ако сега се разберем". Какво да се разбираме с нея? Пак миналата седмица позната с 19 годишен син си взе ден отпуск, за да ходи с него в НАП за някакви два месеца липсващи здравни осигуровки между средното и висшето. Поне доколкото се ориентирам от писанията, повечето пишещи тук са вече с пораснали деца, и могат да се включат по темата. Не го пускам в раздел Деца 7-18, защото питам за пълнолетни хора. Можете да включите и съвети как научихте децата си да се справят с институциите, или наблюдения кои са по-оправни - момчетата или момичетата. А може да включите и спомени самите вие как сте се сблъскали за първи път с институционалните машини.
Виж целия пост
# 1
Нищо ново. Мамини синчета, глезени щерки и мунчовци има на всяка крачка. Моя позната ходеше по интервюта за работа с едната си дъщеря. Дъщерята трябва да е била над 30 годишна. И дете имаше.
Това не зависи толкова от децата толкова, колкото от родителите.
Виж целия пост
# 2
Майка ми и по-късно бившия ми съпруг са ходили с мен по интервюта за работа в други градове, но не в смисъл да ме придружават или представят пред работодател. Идват с мен, за да ми правят компания докато пътувам и след интервюто да се разходим в съответния град.
Детето ми е малко.
Не помня кога и защо ми се наложи да се справям сама по институции, навярно скоро след пълнолетие с кандидатстудентските неща и т.н. Имаше и преходен период, когато майка ми все още се появяаше /настаняването за общежития например/. Иначе просто обстоятелствата по онова време налагаха да не могат да ни придружават родителите навсякъде и да ни подпират. Нямахме кола, с която да можем да обикаляме из цялата страна и беше грандиозна безсмислица да се пътува до всички градове с университети, в които се кандидатстваше, че и понякога по няколко пъти с родители. Никога не са ми асистирали при писане на CV, разговори с преподаватели, работодатели и т.н. Ако съм имала въпроси и необходимост от съвети се е случвало да ги изкоментираме у дома.
Виж целия пост
# 3
Младите наистина не обичат да говорят по телефон и да се занимават с бюрокрация. Второто е било валидно и за нас, но първото май е специфично за модерното време. И не обичат до такава степен, че по-скоро ще стоят безработни, отколкото да звъннат. Та може да е било отчаяна майка, а не майка орлица, знам ли...
Иначе решението на проблема е по принципа на "неволята". Обясняваш му все пак какво горе долу да направи и къде да ходи и го изритваш да се оправя. Ми, свикват Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Днес ще придружа осемнадесетгодишната си дъщеря на лекар, защото за съжаление проблемът е доста по-сериозен от червено гърло и хрема. Иначе за тривиални неща ходи сама.
Сама ходи по банки, сама си намери работа през лятото, сама си подготви документите и здравна книжка, продава старите/купува нови учебници, плаща си телефона и като цяло съм я научила на нещата, които трябва да знае за самостоятелния живот, който ще води след само половин година. Ще живеем в един град, но тя не желае да сме под един покрив и ще живее на общежитие - категорично подкрепям това.
Случвало се е като малка да я вземам със себе си по всякакви институции просто защото не е имало кой да я гледа, така че общо взето знае кое къде се намира. Вече като ходим в друг град за изследвания съм с нея или мъжът ми е с нея, зависи кой я е возил.
Самата аз на 13 години отидох да уча в друг град и не помня да съм имала големи сътресения. Помня, че мама беше с мен на кандидатстудентския изпит - за подкрепа.
Иначе и аз познавам студенти, които командват родителите си "трябва да ми запишеш час за зъболекар", но само преглъщам и мислено се кръстя да не ме стига същата участ.
Виж целия пост
# 5
Дъщеря ми на 18 сама си намери работа за лятото. Чудех й се как добре се оправя и колко отракано говори, бях там, като звънеше по обяви. После в Германия ходеше по интервюта и работодатели, тя работеше през цялото си следване.
Синът ми в БГ работеше при мен ( Simple Smile ), а в Германия също сам си намираше работа за времето, докато беше студент.

Нищо не съм им правила, просто от малки гледах да са самостоятелни, такива и станаха.
Ако подценяваш детето си и не го оставяш да се справя само, то такова си става после, каквото сам си го възпитал - свито и зависимо от възрастни или от авторитети.
Виж целия пост
# 6
Моите деца са малолетни, но за себе си мога да отговоря. Не си спомням родителите ми да са ме придружавали по институции, вкл и за записване на кандидат- студентски изпити.
Виж целия пост
# 7
Имах приятелка, която не можеше да мръдне без майка си. Каквото и да прави, все с мама. И то в големите класове, на по 18-19 сме били и пак същото. Много ме е дразнело това и винаги съм отбягвала подобно поведение.

Никога не съм ходила по лекари, общини, НАП, НОИ с майка си. Тя майка ми е по-неоправна от мен, само ще ми спъне работата. И това е било още откакто бях на 16-18. Баща ми ми връчваше данъчната си декларация и ме пращаше мен да ходя в НАП. Доста  неща ме караше да върша, ядосвах се, че ме занимава. Сега съм благодарна, че от такава възраст се научих да се оправям с тези неща и макар да не обичам да говоря по телефон, като се налага, правя го.
Като бях още на 12-13 години и се разболея, сама си се обаждах на личната, ходех на лекар, купувах си лекарствата и си ги пиех. Майка ми работеше в производство, не винаги можеше да говори и не съм я карала да излиза от работа, че да ме мъкне до поликлиниката, която е на 10 минути от нас.
Виж целия пост
# 8
Никъде не са ме водили нашите след пълнолетие, нито по интервюта, нито по борси за работа, нито по институции. Случвало се е 2 пъти да ме придружи баща ми до лекар (не в кабинета), имах силни болки и не можех да шофирам. Какво значи как се учиш какво се прави в институции? Ако можеш да четеш и пишеш, следва да можеш да се справиш с посещение в институция 🤷‍♀️
Виж целия пост
# 9
Никъде не са ме водили нашите след пълнолетие, нито по интервюта, нито по борси за работа, нито по институции. Случвало се е 2 пъти да ме придружи баща ми до лекар (не в кабинета), имах силни болки и не можех да шофирам. Какво значи как се учиш какво се прави в институции? Ако можеш да четеш и пишеш, следва да можеш да се справиш с посещение в институция 🤷‍♀️

До една степен е така, но помисли колко са зле нашите институции и като видят някой по-неориентиран "лелките", които работят на такива места започват да те взимат за мезе. Според мен това е най-важният урок, да се научиш да се оправяш с подобни хора, да вършиш работа въпреки отношението.
Виж целия пост
# 10
Много хора има с тревожност, която включва телефониране, за съжаление и аз съм от тях и не ми идва да съдя... Писмената комуникация е доста по-добра, можеш да си обмислиш мейла, имаш после всичко черно на бяло за справка, а не кой недочул, кой забравил нещо...

По учреждения ходя от малка, майка ми ме пращаше да ѝ върша неща в НОИ, не мисля, че ми е помогнало да съм по-оправна, висиш на опашки и те правят на глупак. В университета малко съм завиждала на хора, които идваха с родителите си да подават документи и после ги караха за изпити. Оправях се сама, но беше доста трудно, спях по нощни влакове и на пейка, после на изпити не си много във форма. Тогава им се подигравах в главата си на докараните от мама от тати, на чаканите пред залите "писа ли за Х, а за У", но реално им завиждах, че имат подкрепа. За детето си бих търсила някакво средно положение между изритване от гнездото и дондуркане до край...
Виж целия пост
# 11
Според мен е редно пълнолетните да могат сами да си свършат работата в институциите.
Да,не е приятно.Но в този живот има и неприятни задължения.
Един мъж на 24г.би трябвало сам да си търси работа,а не майка му да върви след него.

Виж целия пост
# 12
Никъде не са ме водили нашите след пълнолетие, нито по интервюта, нито по борси за работа, нито по институции. Случвало се е 2 пъти да ме придружи баща ми до лекар (не в кабинета), имах силни болки и не можех да шофирам. Какво значи как се учиш какво се прави в институции? Ако можеш да четеш и пишеш, следва да можеш да се справиш с посещение в институция 🤷‍♀️

До една степен е така, но помисли колко са зле нашите институции и като видят някой по-неориентиран "лелките", които работят на такива места започват да те взимат за мезе. Според мен това е най-важният урок, да се научиш да се оправяш с подобни хора, да вършиш работа въпреки отношението.

Зли лелки и груби учители има още в училище, в абтобусите и на доста места, където ходиш от дете. Навсякъде по институциите има хиляди образци, в днешно време дори онлайн достъп до информация какво и къде ти трябва. Малко само трябва да се размърдаш, за да знаеш. Обаче днешните деца вече разчитат за всичко на родителите си и остава навика наготово някой да ти каже.
Спомням си за първата си шофьорска книжка като подавах документи, на опашката разбрах, че ми трябва и оригинал на Дипломата, аз имах само копие, защото същата беше в Университета. Е, ела да видиш злата лелка във фалуктета колко време ми трябваше да я убедя да ми даде Дипломата и едва ли не кръвна клетва да положа, че ще я върна после. След този случай никоя друга служителка не ми се е опряла Grinning
Виж целия пост
# 13
Никъде не са ме водили нашите след пълнолетие, нито по интервюта, нито по борси за работа, нито по институции. Случвало се е 2 пъти да ме придружи баща ми до лекар (не в кабинета), имах силни болки и не можех да шофирам. Какво значи как се учиш какво се прави в институции? Ако можеш да четеш и пишеш, следва да можеш да се справиш с посещение в институция 🤷‍♀️

До една степен е така, но помисли колко са зле нашите институции и като видят някой по-неориентиран "лелките", които работят на такива места започват да те взимат за мезе. Според мен това е най-важният урок, да се научиш да се оправяш с подобни хора, да вършиш работа въпреки отношението.

Зли лелки и груби учители има още в училище, в абтобусите и на доста места, където ходиш от дете. Навсякъде по институциите има хиляди образци, в днешно време дори онлайн достъп до информация какво и къде ти трябва. Малко само трябва да се размърдаш, за да знаеш. Обаче днешните деца вече разчитат за всичко на родителите си и остава навика наготово някой да ти каже.
Спомням си за първата си шофьорска книжка като подавах документи, на опашката разбрах, че ми трябва и оригинал на Дипломата, аз имах само копие, защото същата беше в Университата. Е, ела да видиш злата лелка във фалуктета колко време ми трябваше да я убедя да ми даде Дипломата и едва ли не кръвна клетва да положа, че ще я върна после. След този случай никоя друга служителка не ми се е опряла Grinning

Помня, че преди много се заяждаха за тия дипломи, сакън да не я изнесеш от сакралния университет, че не знам какво те чака! А преди можеше да изкараш книжка и с дипломата за основно (придобита след 8 клас или 9 подготвителен), поне да не се налага да ходиш да взимаш дипломата от университета и да ходиш по мъките.

Сега много неща са по-лесни в сравнение с преди, защото може онлайн. Като се сетя, че преди дори за лична карта се снимахме във фото и носехме снимките в паспортна служба...
Виж целия пост
# 14
Никой не ме е придружавал никъде. Баща ми ми даде карта на София и ми тегли лекция 2 часа поне. Не е имало никой с мен на никакво записване и изпит. Даже в гимназията се записах сама. Всякакви документи и бюрокращини пак.
Брат ми го водеха до 20 и няколко. Като не можеха те, надуваха моята глава да ходя да се разправям.
Какъв съвет да дам как да научи някои детето си да се оправя? Да го остави просто да викне неволята.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия