Пълнолетие и институции

  • 5 434
  • 127
# 120
За младежи, които участ специалност, която позволява (а има и такива, при които буквално е задължително) да се работи паралелно, да стоят при родителите е абсурдно.
30-40 годишни живеещи при мама за мен е патология.
Аз давам макс 25 при учащи специалност, която не позволява работа, за да се отделят. Отделяне, за което плащам аз под формата на наем и режийни за мен не е отделяне обаче.
Виж целия пост
# 121
В този ред на мисли - бихте ли пуснали приятелката на сина ви да преспива у вас от време на време? Особено, ако живеете в апартамент? Питам съвсем сериозно, защото аз имам 16 годишен пубер вкъщи и, въпреки, че живеем в къща, не си представя момиче да остава да спи вкъщи, както и да идва и да имат интимни отношения в нашия дом. Не знам - сигурно съм консерва, обаче на мен ми е някак абсурдно това и се опитвам да разбера чуждото мнение по въпроса. И използвам темата, за да не пускам нова.

Имам 17- годишна пуберка вкъщи. От миналата година по това време, т.е. тя е била на 16 и половина, разрешихме на гаджето й да спи у нас. Той е от друго място, гостува рядко, както и тя ходи у тях. И още- това лято изкара вкъщи цели 3 месеца момчето. Намери си работа тук и решихме, че няма лошо, ако можем да му помогнем. Водят си половия живот, мен това не ме засяга. Не са бебета, ние не сме консерви. Момчето е на 19, живее с родителите си, т.е. когато моята ходи у тях, също са с родители. От моя гл.т. всичко това е в реда на нещата. Навремето се натискахме по пейки и градинки, рядко излизаше свободен "терен". Защо да го причинявам на децата си?
Виж целия пост
# 122
Започнах работа на 17, живях с родителите си до 27. Тогава работех и учех и почти не се задържах у нас. Момчета не съм водила вкъщи, само ММ. Не ми се е отразило нито на самостоятелността, нито на любовния живот.
Е, случва се майка ми да глади ризи на ММ и на детето, ама не го приемам като невъзможност да се справя в живота.
Виж целия пост
# 123
.... 30-40 годишни живеещи при мама за мен е патология.

Ааа, що бе -то вече мама и тати може имат нужда от помощ от 40 годишното отроче, та да са си таман нещата.
Виж целия пост
# 124
Е, хайде сега, такива силни думи - патология, абсурд, провал...... В живота не винаги нещата се случват по начина, по който желаем и затова не е добре да се правят генерални заключения и оценки.
Виж целия пост
# 125
Всъщност да, съгласна съм. Имах предвид за онези "тежки" случаи на невъзможност за откъсване от мама...
Иначе животът е шарен и наистина хиляди са обстоятелствата и семейните нагласи.
Имах близки, живееха с бабата - майката на жената. Готина бабка, мила и грижовна. Готвеше им, шеташе им, помагаше с домашни на детето. Въобще-гувернантка, ако живеехме в онези времена-чудесна и "безплатна" така да се каже. Нито детето порастна лентяй и несправящ се индивид така обгрижван, нито родителите бяха тъпи - напротив - раздаваха се спокойни на всеки фронт. Майката, вместо да се прибере в 7 и да започне да готви, се прибираше и всички имаха възможност да се видят, поговорят, и да обръщат внимание на детето. Всички са прекрасно реализирани, пътуват и живеят живота на макс, изключително оправни (детето също).
Виж целия пост
# 126
Всъщност да, съгласна съм. Имах предвид за онези "тежки" случаи на невъзможност за откъсване от мама...
Иначе животът е шарен и наистина хиляди са обстоятелствата и семейните нагласи.
Имах близки, живееха с бабата - майката на жената. Готина бабка, мила и грижовна. Готвеше им, шеташе им, помагаше с домашни на детето. Въобще-гувернантка, ако живеехме в онези времена-чудесна и "безплатна" така да се каже. Нито детето порастна лентяй и несправящ се индивид така обгрижван, нито родителите бяха тъпи - напротив - раздаваха се спокойни на всеки фронт. Майката, вместо да се прибере в 7 и да започне да готви, се прибираше и всички имаха възможност да се видят, поговорят, и да обръщат внимание на детето. Всички са прекрасно реализирани, пътуват и живеят живота на макс, изключително оправни (детето също).

И аз съм расла така. И дъщеря ми расна така. При това с добре образовани баби висшистки.
Виж целия пост
# 127
Имам познат, италиянец , който се разведе с жена си, но преди това, когато бяха на път да се разделят, жената се обади на родителите на двамата и всички вкупом решаваха дали ще се разделят или не.
Също е интересно да добавя, че живееха на горния етаж на къщата на нейните родители, не защото нямаха пари, а защото тя настоява да е близо до мама.
Въпреки че той уж е по-самостоятелният от двамата, преди и след всяко интервю за работа се обаждаше на родителите си, за да им каже какво и как е минало.
На 30г е живял в друг град, близко до родния му и всеки уикенд си е носил дрехите мама да ги изпере и изглади.

Хора всякакви Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия