Пълнолетие и институции

Хубаво е да поживеят сами, но това го казвам като краен вариант.

Също така трябва да отчетем и това, че в днешно време не всеки има възможност и вариант за изнасяне. И, ако значи да гладува или да стои на студено, защото няма достатъчно пари за сметките, то може би не е удачно да се отделя.

Научаването на елементарни ежедневни неща като пране и готвене за мен е въпрос на семеен модел. Детето ми готви и чисти вкъщи, виждам, че може да си пусне пералнята и на този етап ми е излишно да плащам ток в друг дом, за да доказва тези си знания. Учи нещо, което няма как да бъде съчетано с работа, и дълго време ще е с ниски доходи.

Аз мисля, че един млад мъж на 19 години може да е самостоятелен, и живеейки у родителите си. Същото за млада жена.
Зависи от родителите, но и от него/нея как са си сглобили новите отношения след порастването. А ако са си останали, както когато е бил на 5, тогава няма да се оправи детето и мама е задължена просто да се намеси.

Е добре, те и вкъщи могат да бъдат самостоятелни, но в такъв случай, ако не се оженят или не си намерят сериозна приятелка до 40 години, значи ли, че до 40 трябва да живеят при родителите си? Не е ли редно в даден момент да се изнесат все пак. Най-малкото ще искат да си водят жени вкъщи и от време на време тези жени да преспиват там, пък дори и връзката да е несериозна. Това не би ли ви притеснило? В този ред на мисли - бихте ли пуснали приятелката на сина ви да преспива у вас от време на време? Особено, ако живеете в апартамент? Питам съвсем сериозно, защото аз имам 16 годишен пубер вкъщи и, въпреки, че живеем в къща, не си представя момиче да остава да спи вкъщи, както и да идва и да имат интимни отношения в нашия дом. Не знам - сигурно съм консерва, обаче на мен ми е някак абсурдно това и се опитвам да разбера чуждото мнение по въпроса. И използвам темата, за да не пускам нова.

Замислих се, темата пряко ми кореспондира с тази дали помагаме на възрастните си родители. Там май писах, че при нас потокът тече от родител към дете. Тук вече възрастта като цифра не носи никакво значение.
Когато аз бях на 18-19 първо, че времената бяха различни, второ финансовите възможности на моите родители бяха по-скромни, че да ни пращат да учим в чужбина, затова останахме да си учим у дома. Доста преди това бяхме научени да си направим нещо за обяд след училище, да съберем прането и подобни. Не сме гонени да се махаме бързо, то нямаше и къде. Аз се изнесох под наем, сестра ми не. Тя доста по-бързо от мен си стъпи на краката, завърши и започна реализация, докато аз се "учех" да работя и да си плащам "сама" квартирата и тока. Това не я прави в никакъв случай неможеща, напротив, просто имаше гръб, за да граби знания, развива потенциал и впоследствие да сътвори свой бизнес. Това категорично не е човек, който не може сам, охооооо, на светлинни години е от мен, изнеслата се на 19 от нас да я брули и учи живота. Грубо казано, на мен ми отне около 10 години да наваксвам.

ПП. Живеем в апартамент, но по-голям от стедно статистическия.
Абсолютно всеки от нас има спалня, която не е една срещу друга, отделени са с дълги коридори. На 16 не приветствам подслоняване на някое гадже, и никой не е злоупотребил с това. На 20 сама съм ги поканила. Ежедневието им е такова, че денем са на Университет, учат, вечер се работи или учи. Та те се прибират, лягат и умират, не ми коства да им оставя бележка, че има леща в хладилника. Едновременно с това са ми оставяли те на свой ред тяхното сготвено - доста по-добро от моето за срам. Децата въртят местообитанието си в момента според нуждите-седмица са при мен, седмица са в другата къща. Момчето и се глади сам. Готви. Излиза да купи нещо необходимо. Помага и с колата, помагал и е и по предмет, да обясни нещо. Не са си заврели ръцете и двамата, не виждам причина да не са у нас, когато това им е удобно. Не са се заженили, че да бързат да се отделят. Едновременно с това са изключително самостоятелни. Излишно е да казвам, че почти не се засичаме и за мен е празник, когато успеем да си отделим време.

Какво общо има придружаване на животоспасяваща операция с ходене по институции и обикаляне по интервюта за работа, пазарене с работодатели и т.н.?
Както родител ще придружи тежко болно дете, така и детето ще придружи тежко болен родител.
В общи линии - считам за коректно родител да придружи пълнолетното птиченце, където и то е нормално да придружи родителя. Ако родителят не би викнал пълнолетния си син/дъщеря на интервюто си за работа, в изипей, докато си плаща сметките, в банката, за да си отвори сметка, то не е нормално и родителят да ходи с пълнолетното си дете.

Не съм изпадала в такава ситуация, но ако бях изпаднала и примерно 25-годишен син живее у нас... Ами бих гледала на него като на квартирант. Наем няма да плаща, но под някаква форма ще си плаща разходите по издръжката. И да си води, когото ще, стига да спазва приличие и добър тон и да не вдига шум - както ако беше под наем у нас.

Не всеки има възможност да се самоиздържа на 25.
За да го правя аз навремето, не учех, а само работех.
Има специалности, които не разрешавар едновременно работа, а изискват ужасно много инвестиции.
Ако вече е завършил. или не учи, или учи специалност, която позволява паралелно да се работи - 25 даже му е късно.
Така или иначе повечето сами се откъсват и не чакат някой да ги подканва.

Добре де, ти когато си започнала да водиш полов живот, как беше? Смисъл, ходи ли на гости на момчето? Или се пази до сватбата? Наистина ми е интересно.
Ако не са вкъщи не виждам как иначе да им се случват нещата. В колата? В хотел?

Като стане време синът ми да води момичета някъде ще го помисля пак, но към момента съм на мнение, че по-добре вкъщи да ги води, отколкото някъде да се чудят къде да се заврат и как да им се получат нещата. Как реално ще се получи идея нямам още (той може да не иска да води никоя и да е на друг терен).

За самостоятелното живеене - аз се изнесох в друг град на 19. На 21 започнах да работя, до тогава родителите ми покриваха сметки на две домакинства, но предпочитаха този вариант. Като почнах да работя (почасово) още бях 3ти курс, покриваха като разходи само данъци по апартамента и битовите сметки за ток и вода. Аз покривах останалото (храна, телефон, дрехи, обувки, излизания, кола, консумативи по колата). На 23 смених на пълно работно време. От тогава спряха да плащат всичко (освен като сме им на гости). Единствено държаха да платят магистъра ми, който беше 2 семестъра и то защото дядо ми бил събрал пари за това. Не спорих, можех и сама, но към онзи момент прецених да ги оставя това да е последното нещо, което да платят.
Та за мен един човек на 19г. е нормално да се изнесе (с помощ първоначално разбира се). Имам познати, които живеят все още с родителите си (говорим за хора на по почти 30г). За мен не е нормално, за тях е, казват, че пестят пари. Аз не мога да си представя до такава възраст да съм с родителите на едно. Най-малко навиците и нуждите ни са тотално различни.

За мен лично със завършване на училище трябва да се направят постъпки в тази посока. Ако отиде да учи в университет в друг град, съвсем лесно може да стане преходът. Ако не иска да учи, ще трябва да си потърси работа и бих дала една година време да си стъпи на краката и да заживее самостоятелно. Разбира се, ако нещо има проблем с намиране на работа и т.н., няма да го изгоня и да кажа оправяй се, но ако примерно работи и има не много високи доходи, по-скоро бих помагала в началото с наем/режийни, отколкото да живеем заедно.
Едното ми дете завършва тази година, може да живее вкъщи и да учи в университета, може и да живее в общежитие/квартира. Казала съм ѝ отдавна, че първият вариант не е желателен, обяснила съм мотивите ми, тя е ок с това.
Аз самата се изнесох от вкъщи като станах студентка и с това приключих живота с родителите ми. Твърдо вярвам, че децата трябва да станат самостоятелни възможно най-бързо. Иначе, винаги могат да разчитат на разбиране, подкрепа и помощ от моя страна.

Винаги е било в дома на момчето, но винаги момчето е живяло само. Една единствена връзка съм имала с момче, което живееше с майка си и тя продължи точно 3 месеца.

За придружаван ето на лекар- бях на 40+,когато мъжът ми ме придружи да ми вадят мъдрец. Години преди това ме бяха наплашили, че расте над друг зъб и ще е сложно. Съвсем като малко дете ме заведе и изчака за една иначе както се оказа проста процедура. Така че, щом придружител и придружен са съгласни със ситуацията, какво значение има тежко ли е, леко ли е.
За интервю-мисля, че не е чак толкова често срещано явление. Била съм в комисия двукратно по избор на кандидати, преимуществено пътували от др населени места. Един нямаше с родител или друг придружител. Самият регламент не позволяваше влизане при комисията на страничен човек, но и отвън не чакаха родители.

За самостоятелното живеене - въпрос на много и различни фактори. Аз съм живяла 5г на квартира и общежитие, на 500 км от родния ми град като студентка. Макар да са най-хубавите ми години, битови ми и разправии с хазяи ме натоварваха много. Затова с нетърпение се върнах у дома. И ми беше много добре да ми е спокойно и уютно.
Когато реших, се отдели, но в налично наше (на родителите ми) жилище. Но отново на квартира бих отишла само по принуда.
Сина си няма да изгоня никога. Той е достатъчно отговорен, а и имаме свободни жилища. Сега обмисля дали да учи в нашия град или в София. Специалностите са подобни, решението е негово.
Гадже още не е водил, май не е и имал. В ученическа възраст и палат да имам, не бих била съгласна. Като навърши пълнолетие, може, но пространството позволява да не си пречим.

При нас няма никаква опция за учене в друг град. Има евентуално посока чужбина (специализация), за която ще отиде крупна сума, която дете, макар и пълнолетно, няма шанс да спести дори с работа докато учи . Отделно, че няма шанс да работи докато учи първите години. Много са различни ситуациите. И конфигурациите.

Бих се чувствала като провален родител, ако някое от децата ми стане на 35-40г и още живее при нас. Определено нещо няма да съм се справила добре в отглеждането им.
За мен е приемливо до завършване на училище или евентуално университет ако е същия град. След това да се изнасят.
Изключвам ситуации като тежка болест, ремонт на жилище и за известно време да живеем под един покрив, смяна на квартира или някакви временни обстоятелства.