Пълнолетие и институции

При каквито и да е мед. интервенции е добре да има някой с теб. Дали родител, роднина или приятел, все тая. Но това не е Добър ден, търся работа за сина ми

Сигурно ще ми се смеете, ама майка ми намери първата работа Смисъл имаше свои ангажименти на мястото и между другото пита дали имат свободни места за позицията.  Иначе от малка се оправям сама. Докато на мои съученици майките им купуваха дрехи, моята ми даваше пари и ме пращеше да се оправям. След това аз ходих да се записвам в университета и си търсих квартира. Шофьорския курс пак сама се записвах. Може би последно са ме придружавали при вадене на първата лична карта, защото трябва да се подписват и родителите

Моята майка също ми намери първата работа, но тогава бях 10-ти клас. От там нататък винаги сама съм се оправяла. Включително първата ми истинска работа беше с обучение в друг град, където никога не бях ходила, но отидох сама и оцелях. Като бях по-малка майка ми винаги ме водеше със себе си по институции и дори по бизнес срещи ако няма кой да ме гледа, но тя работеше на свободна практика. Първата ми работа, тази от ученическите години, беше свързана с ходене точно по институциите, така че се научих кое, къде и как.
Не съм от хората, които обичат да говорят по телефона, но когато се налага го правя.
Последно мисля, че преди две години помолих майка ми да дойде с мен на лекар, но тогавя бях с 39 градуса температура и едва си стоях на краката.
Имаше период, в които и аз провеждах интервюта за работа, и да имаше такива, които идват с майките си, а някои и гаджетата си мъкнеха и настояваха да присъстват на самото интервю даже.
Имам и колежка, която така води мъжа си по интитуции, защото той бил много разсеян и не можел да се оправя

Да използвам да ви питам, имате ли в службата табелка "Тук не е информация", за да знам как да ви отговоря за младите, та и за по-старите.
Още помня как на 23 ходих да се оправям с някакви здравни вноски след университета (сама бях) и се обърках в попълването на една много криптирана вносна бележка. Питах служителката на кой ред да попълня квадратчетата, а тя ми се тросна толкова ли не разбирам. Ами да! Толкова. А нали нейната работа е да разбира и да си говори с такива като мен.
Не е същото като майка ти да те заведе на интервю за работата, но е пример защо младите хора се страхуват от институциите и нямат доверие, че някой ще им обясни кое как да направят и също защо майките им са склонни да ходят "да се оправят" вместо тях.
От много години живея в чужбина и тук винаги са любезни. Може да не са компетентни, да са бавни или други дефекти, обаче са любезни. А в Бг примерно се сопкат в магазините, ако им дам по-голяма банкнота, сопат се по гишетата. То пуфтене, въртене на очи, критики... абсурдно е:)))) Мисля, че за 18-годишнината на сина ми аз ще му извадя българската лична карта, понеже ако на него така му се скара непозната лелка на някое гише, просто ще си тръгне и никаква работа няма да свърши.

Дъщеря ми е на 18 г.
От няколко години ходи сама на лекар и ортодонт, за профилактични прегледи, направления, леки настинки и т.н. За ваксина я придружаваме задължително, защото ѝ става лошо. Дано не се случва, но за по-сериозен проблем пак ще сме до нея.
Лична карта сама отиде да си извади. В банка беше пак сама, за закриване на сметка.
При кандидатстване в университет не знам дали ще ходим, но заедно ще търсим инфо кога, къде, какво. Моите родители бяха с мен по изпити. Паднаха се поредни дни, прекосявахме страната с нощни влакове... Нямах приятели в тези посоки и определено не беше за само момиче.

С мен родител не се е занимавал никога. Моите бяха другата крайност. Ще уча ли, ще кандидатствам ли, даже не са ме питали. Сама ходих да кандидатствам след 8 клас, сама се записах. Дори не знаеха в кое училище... После и с университета така. Реших да уча в медицински колеж. Не знаеха докато не им казах, че съм приета, бях на 19 г. И това не е много добре според мен. Можеше да направя и много грешни избори...

Хайде да не сравняваме придружаването до болница или лекар с компанията до НАП или Изипей, а!

Хм. Майка ми дойде с мен за първата ми лична карта. На 14. За тази на 18 ми каза "Оправяй се"
За щастие по лекари не съм ходила много като малолетна, но винаги, когато е трябвало съм ходила сама и до личната за направление, и по специалисти, на зъболекар. Не си спомням след 7-8 ми клас да е идвал някой с мен, а може би и преди това. Обаче дойде на първия ми гинекологичен с мен. Но тогава беше изключително нелепа ситуация и дойде като придружител, защото ми беше много зле, не защото е трябвало да ми държи ръката при лекаря.
И по болници не са идвали с мен. Прегледи, изследвания - нъц. Когато трябваше да ме оперират се обадих на мамчето, казах ѝ, че след 2 дни влизам за операция. Каза ми "Щом трябва, значи трябва." Само ме пита дали е по спешност или е планово. Туй то.
На изпити? Интервюта? Други институции... Пф. С банки се оправям сама, от както бях 10ти клас - тогава започнаха да ни превеждат стипендиите по карта.
След 7ми клас беше с мен по изпити, защото беше след операция и трябваше да се движи много, тъй че използвахме случая да се разхождаме след това. Кандидатстудентски и записване - няма шанс.

И аз мразя да говоря по телефона, ама мама да ми търси работа няма как да стане.

Но пък майката на позната още ѝ оправя багажа (на 36 е), защото не може да си събере нещата в куфара. Живее от години в Германия и всеки път, когато си тръгва на там мама помага... И мама отиде да ѝ пребоядиса квартирата, когато се изнасяше, за да си вземе депозита.
Аз си стягам багажа, от както се помня Забравила съм нещо? Мой проблем, другия път да не го забравям Само за зарядно за телефон са ме питали, другото - шанс

Абсолютно вярно.

Тук в този форум обаче, прочетох за жена, която е намерила работа на съпруга си. Прочетох също, че има жени които подават св-та и кандидастват за работа вместо мъжете им, и го намират за нормално. Прочетох даже  и за такива, които говорят с шефовете на съпрузите си за повишението на заплатите им.
Та много такива мамини синчета неоправни, просто си намират втора майка за докрая на живота им, наречена "съпруга".

Може и да се повтарям, но имам една такава позната. Пука се от работа, за да си отглежда вкъщи един льохман. Ама разкошен льохман. Няма друг такъв смотаняк сигурно. Тя купува жилища, коли... Всичко. Този просто е един фикус. Ама да видиш пък какво самочувствие има... И защо го прави и докога ще издържи не знам. По същия начин вече започна да отглежда и сина си.

Щото е тип майка, затова. Майка не само на децата си, ами и на мъжа си, на родителите си, на всички. Тя така го разбира животът. И аз познавам такава жена. Две деца, вече големи, пълнолетни, внук, мъж, родители, свекъри, тя след всеки тича...

Децата ми още не са пълнолетни, но са тийнейджъри, всичко, което може да се прави от тях без присъствие на родител, си го правят самостоятелно, придружавам само, ако се изисква присъствието на родител поради непълнолетието им. Те не че засега имат къде толкова да ходят, но отиване до лекар за разни документи или преглед, ходене до лаборатория за изследвания, карти за градски транспорт, за БДЖ и разни подобни си се грижат сами. Изобщо не би ми хрумнало и да отида с тях до НОИ, НАП, защото не виждам какво толкова сложно може да има в тези дейности, че да се изисква намеса на друг човек. Но не мисля и че на тях би хрумнало такова нещо.

Моята майка много имаше ищях да дойде с мен при лекаря, пък да влезе вътре, пък да ме заведе до НОИ, отучих я бързо, понякога съм я взимала за компания, ако трябва да се чака, но не и да ми върши работата.

Имах една колежка, дето търсеше на мъжа си работа, правеше му СВ, уговаряше срещи...нито бих наела такъв кандидат, нито бих погледнала такъв мъж. Ама тя казваше, че не всички имали късмет с мъжете си

О, зависи. Това, че един ден осъмваш на 18 години не те прави адекватен. Изключително неприятно е да те овикат и изгонят само при вида ти (дъщеря ми на 18 приличаше на 15 годишно). И не е до можене/неможене/научаване да се справяш. Някои институции са направо за закриване, толкова са антисоциални и в ущърб на гражданина-данъкоплатец. Самите лелки на гише не знаят за какво са там, дават объркваща, често откровено невярна информация и те пращат за зелен хайвер. За щастие, пълнолетното ми дете е доста адекватно, диктува им членове и алинеи, за които самите служители не са и чували, но не пречи да се държат безобразно и да разиграват. Намесвам се, когато детето наистина няма време за губене и разправии с въпросните и с ясното съзнание, че сама се справя повече от перфектно (т.е. не правя лоша услуга). Помагам, защото все пак още сме едно семейство и го правя, за да спестя на цялото семейство неудобство. Това за нас (нашето семейство) значи всеки да може да замени другия при нужда, все едно хляб купува за вкъщи този, който му е на път магазина на прибиране (образно казано).
Работа не съм търсила, не и по този начин. Ако някой колега ме попита дали имам подходящ млад човек за някоя позиция, и детето ми знам,ч е се интересува, разбира се, че бих споделила и съдействала. Но да звъня по обяви-абсурд. Всичко по записване на изпити/Университет-пак е абсурдно аз да го правя. Наложи се ходене до НОИ по съвсем други казуси, беше загубен документ и  лъжеха къде е (а аз имах информация, че е при тях). Между изпити да се занимава да им оправя техните грешки - няма нужда да доказва колко може, отмених в това досадно задължение.
Сметки е закривала и откривала, има си банкиране, плаща си всичко с един клик, и данъци и сметки. Това в днешно време е безумие за мен да ходиш да висиш по опашки да платиш данък или друго. Всичко си набавя онлайн при възможност. Добавям и факта, че е с ТЕЛК и от дете се е сблъскала с всички безобразни институции, доста знаеща е и нищо не може да я учуди или уплаши-знае им номерата на всички. И там помагам, не, защото не знае или не иска. Там просто никой не го интересува може ли да пропусне училище или лекции, за да им хване работното време за протокол, например.
В нашето семейство всеки помага при нужда на другия просто. Но това значи всеки да може да се справя изначално и другите да могат да разчитат-както на негов гръб, така и на себе си.

Сега се сещам, че синът ми ходи с баща си за банкова сметка, заради стипендията, но нямаше как сам, беше на 16 и се изисква родител.
Инсче,ние също у дома се заместваме кой когато каквото може.
За работа съм помагала на млади хора(стажанти) да си намерят, просто защото имам поглед върху тях и имам информация за някакво вакантно място.И така се получава добра двупосочна информация.
Синът ми е още ученик, но лятото направихме неуспешен опит да си намери работа. Първо се съгласиха, после решиха, че им е трудно да вадят разрешения за непълнолетен.
Това лято пак ще е непълнолетен, но се надявам да успеем. Не бих го оставила сам да си търси работа за лятото и не бих го оставила сам да подписва договор (ако изобщо му предложат договор) , защото при наемане на сезонна работа, особено на непълнолетни, има жестока експлоатация и незачитане на трудови права. Но на интервю никога не бих отишла, това ми е прекалено.

Синът ми е на 17год.Вече две поредни лета работи(по собствено желание).Сам си намери работа,сам си оправи документите (здравна книжка и т.н.).Аз само подписах декларациите които се изискваха от родителя.На лекар и всякакъв тип институции ходи сам.Има необичайно хоби и му се налага да пътува с влак в цялата страна.Прави го абсолютно самостоятелно,дори и с прикачванията по-гарите.Помагам само с информация,когато ми поиска и му е необходима.Има горчив опит с лелките от институциите,меко казано мрази да се разправя с тях,защото са груби.Но и в това го карам да се справя сам колкото и да е неприятно.Говорим в къщи,обсъждаме кое,как и после вика неволята и се оправя.Ще кандидатства в града в които живеем,иска ми се да отиде на общежитие за да се научи в битов план,че не всичко е на готово.