Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83

Влизам с въпрос - споменавала съм, че вече повече от година карам курсове за преквалификация. Имам още 2 месеца до финала на третия курс, което предполага, че след завършването му бих могла да си търся позиция за начинаещ или стаж. Днес попаднах на обява, в която търсят такъв човек, като в изискванията им е "хубаво, но не задължително" университетско образование в сферата. Заплащането е позорно ниско спрямо базовото за такава позиция (около 1/2 от стартовата), но пък е работа по проект, което надали ще е повече от 6 месеца. Честно казано на първо време нито ми е важно, нито имам "очи" да търся повече, предвид, че висшето ми е коренно различно и като "гръб" имам само курсове. Вярно, три, но само курсове и нула опит. Та въпросът всъщност е дали такъв опит би ми помогнал в последващо търсене на работа или точно обратното? Съдейки по начина, по който е написана обявата, тия хора нямат особено адекватен поглед какво върши човек на тази позиция. Но им трябва.

Според мен би било полезен опит. Ако в момента имаш възможност да захванеш проекта, опитай. На много места дори малък опит ще ти отвори врати. Аз като се преквалифицирах, имах година и половина курс и 0 опит. Ами трудно беше. На много места кандидатствах и не ми се обаждаха или след интервюто не продължавах подбора, заради липса на опит. Накрая след няколко месеца търсене, успях да почна на едно място. Според мен опитът е много, много ценен.

Ако в момента не работиш, няма лошо да почнеш. Ще придобиеш стаж и опит и няма да си само с един курс за следващо търсене на работа.

Здравейте,

Идвам със следния въпрос. Какво следва да се отговори, когато на интервюто попитат:
"Кажете, кои според вас, са слабите Ви страни". Наскоро ми го зададоха 2 пъти. То нито да кажеш, че нямаш /защото звучи много нескромно/, нито да кажеш нещо, което няма да се хареса на отсрещната страна.

Със сигурност не е идеята да кажеш “трудно ставам и се успивам всеки ден, не обичам да работя в колектив и да се съобразявам с други хора”… камо ли да кажеш “перфектен съм…”

Аз казвам, че съм работохолик и изпипвам всичко в детайли. Не е лъжа.

Един от най-тъпите въпроси, изискващ клиширан отговор.

Казваш нещо, което уж е слабост, ама ти вдига стойността. Например:
- Прекалено лично вземам задачите и проектите и когато има много работа семейството ми страда от това.
- Или вземам неуспешните търгове и загубените сделки като лична загуба и се разстройвам от това.

А аз съм от "прекалено изпълнителните".
И действително в някои ситуации си е недостатък желанието да спазиш всеки срок и всяко изискване. Както се изказва ММ, приемала съм всяка задача като партийно поръчение.

Те 90% от хората отговарят така. Чудя се защо питат клиширани въпроси, като знаят, че ще получат клиширани отговори.

и не ви ли поглеждат подигравателно след подобна реклама на 'недостатъците' ви?

На ЧС са добри.
И как работиш върху подобряването.

Аз действително смятам, че да си перфекционист е слаба страна и е компенсаторен механизъм, водещ до изтощение, свръхфункциониране и нереалистични очаквания, но много малко хора ще го приемат за неклиширан отговор без съответната лекция по психология и не го давам никога като отговор.

Казвам нещо около делегирането. Не е фатално, ако не кандидатстваш за ръководна позиция.

Всъщност аз в действителност имам леко изкривяване към перфекционизма в работата и се хващам как се дразня на колегите, когато работата им е свършена малко през пръсти.... Та това си е баш недостатък. Да не говорим и, че като те усетят как работиш, половината неща ти се спускат за изпълнение, щото "ти как добре ги правиш, пък еди-кой-си го връщаме пет пъти все с грешки..."

Не. Но и вече все по-рядко срещам тия глупави въпроси. Не виждам причиня за подигравка. На такъв въпрос какво да отговориш?

На последното ми интервю такива неща не сме се говорили. Беше доста по същество, само с мениждър и повече се интересуваше от опита и уменията ми. Бързо си стиснахме ръцете и многоо си паснахме.

Но преди имах чувство, че на всяко интервю предварително знам какво ще ме питат и вече преди да отида въпросите ми бяха ясни… все едно и също.

С две ръце се подписвам под казаното, плюс в добавка, че води до постоянна неудовлетвореност, риск от бърнаут и понякога изоставане от крайни срокове, за да е перфектно.
Човек почва да работи денонощно, да е постоянно тъжен и така...

Идеята, предполагам е, да се прецени доколко можеш да лавираш в преговори. При работа с клиенти, е ценно качество. Още повече, че реално наистина си е недостатък работохолизмът и много семейства страдат от това, че единият е твърде отдаден на работата си.
Мен на интервю се ме карали директно да напиша текст, с който да си направя реклама. Казаха пиши така, все едно си продукт, който искаш да продадеш и ми връчиха лист и химикалка.
Има го и този риск, споделеният "недостатък" да бъде използван срещу теб след време. Нищо, че е "преоблечен" позитив, уж
Но, ако трябва да бъда честна, компании, в които при кандидатурата си съм била подлагана на подобни подробни разпити, винаги са се оказвали някакви въздуси под налягане.
По едно време в града ни беше станала модерна една фирма за подбор на персонал, чрез която съм кандидатсвала два пъти. Те правеха както запис със твое представяне, така те подлагаха и на редица психо-тестове. Даже веднъж ми бяха разиграли сценка с една кандидатка преди мен, която уж много се бави и висях половин час, през който се очакваше тя да излезе "всеки момент". В момента, в който излезе, ми съобщиха, че това е било съвсем целенасочено, за да видят как реагирам в изнервящи ситуации.
Първия път успя да ми намери читава работа тази фирма, но втория път, когато се обърнах към тях, ме насадиха на такива пачи яйца, че нямаше как да не съжаля за изгубеното време. Повече не ги потърсих. Не знам занимват ли се още, но шефът им открай време ми изглеждаше леко смахнат, а с годините съвсем започна да дава на късо.