?Въпроси всякакви за СО? 2023

Защо да не си спокоен? Ако нямаш кредити, не плащаш наем и нямаш малки деца? С 1000-1500лв на месец обезщетение за безработица ще си починеш перфектно.

Именно,защо госпожата се оставя да бъде тормозена от този мравояд,при положение,че няма притеснения и ангажименти от такъв характер?

Очевидно е понамалял общия доход и му се налага да ходи всеки ден на работа,  а той не е свикнал и е нервен. По-удобно му е тя да е заета по 10 часа на ден и сега я обвинява.
Понякога се сменят ролите в живота.

Живяла съм с такъв субект. Разочароващ е моментът на осъзнаване, че не можеш да разчиташ. Че го няма това мъжко закрилническо чувство към теб. Нещата ще се успокоят за него, когато започнеш работа, а ти тепърва ще се разочароваш.

По време на ковида, моята сфера и на БНД пострадаха много. Стояхме си месеци вкъщи. Аз имах доходи, той - не. През цялото време ми търсеше работа - всякаква. Доста дни се разправяхме за това, че не желая да работя в местната железария. Че не мисля за семейството, за детето, че това, че съм образована и тесен специалист нищо не значи, след като не изкарвам пари. Ако му кажех, че аз имам доход озлобяваше. Не допусна нито веднъж той да се хване на работа. Не можел нищо друго, в неговия бранш сега не става, трябва да се изчака(човек със средно образование).
И нещата тръгнаха тотално надолу. Дано вие да се разберете.

Сорша, съжалявам.
Моят пък реши да се преквалифира баш по време на Ковида. Остави ме сама с децата и без пари на няколко пъти за няколко месеца. Аз правех каквото можех сама - заеми, работа, помощи. Когато чу израза "ще се оправя сама" получи масивна нервна криза, която не е спряла и до сега.

Точно за това говорех, че някакси мъжкото у мъжете е понамаляло и позагубило. А ние жените не само го приемаме, но и поощряваме. Нали сме мъжки момичета 😉

Жените не сме на мъжете майки. Един мъж не е ли научен да е кавалер, трудно ще се "превъзпита".

Аз пък бях на мениджърска позиция, в голяма международна фирма. Когато дойдоха новите собственици, решиха да ни разчистят. Аз, съответно, не приех новата заплата и позиция, която ми предложиха, и напуснах в рамките на 2 часа, със съответното обезщетение, разбира се. След това се назначих на трудов договор за един месец, и отидох на борсата. За една година. Направих си сметката, че с обезщетението от борсата, и без да имам разходи за дрехи, обувки, храна и транспорт, имам същия месечен доход. Чисто.
Та, аз веднага почнах да си търся работа. С условие, естествено, да не ми е по ниска заплатата. И да е в същата сфера, в която работя от над 20 години.
Е, без да искам, си намерих, точно на третия месец.
И след това съжалих, че не си използвах отпуска до край.
П. С. Това по повод поста на Абуто, че ако почнат и такива като мен да цицат държавата, кво ще остане от нея...и това от човек, който живее на другия край на света, обаче разчита на такива като мен да плащат на родителите им пенсиите и да им осигурят 6 звездно здравеопазване.

Кавалерството включва ли един мъж да издържа жена си, ако тя не иска да работи, а да си почива? Нямам представа как възпитават сега момчетата в това отношение.
Във времената , които се даваха за пример по-горе, наистина мъжът носи цялата финансова тежест - но дотам. Всичко останало, деца, дом, храна, чистота е труд на жената.  

Иначе мъжът на авторката явно е минал покрай кавалерството, като се имат предвид изразните му средства. А и не му се налага да издържа жена си, тъй като тя си има доход. Друг е въпросът, че с такъв мъж аз  бих гледала максимално бързо да започна работа за повече пари, че ако не може да си намери веднага като и изтече борсата, тоя направо ще и изпие силите.

Какво значи не иска в случая?

От самото бюро по труда преди време ми предложиха да намеря фирма която да ме вземе за месец и после да взимам обезщетение.
Та за тях не е проблем.
Щом самите те го предлагат.
Но нямаше как тогава. Нямам такива връзки и познати фирми.

Отношенията между партньорите не бива да се измерват в някаква финансова рамка, но точно в такива моменти разбираш, кой колко струва и доколко държи на теб.

Мъжкото се проявява само когато жената е зависима и безгласна ли? Не. До човек си е. Вече някоя, ако избира да търпи, вината си е нейна. Преди са търпели, защото са нямали опции.

Преди години работих в голяма държавна фирма. Приватизираха я и започнаха едни поетапни съкращения, като тези, които останаха последни преди да я ликвидират май бяха най-прецакани. Работата се увеличаваше след всяко едно съкращение, работеше се огромно количество извънредни часове, които не се заплащаха, заплатите бяха замразени години наред. И всички колеги след съкращение гледаха да си използват максимално борсата, за да си починат. Това бяха и хора с по 20 години стаж на едно място, в специфична сфера, някои използваха тази година, за да си повишат квалификацията или да изкарат някакви курсове и да се реализират в друга сфера. Аз тогава бях несемейна и исках същото, да си почина, ако не цялата борса, поне по-голямата част от нея и бях изчислила, че ще ми стигат парите от обезщетението. За късмет получих неустоимо предложение и се получи така, че в петък напуснах едната работа, а в понеделник започнах другата. Имаше и още няколко колеги като мен, но бяхме малцинство. Та много добре разбирам авторката. Мъжът не е прав изобщо да мрънка, след като нейните пари си стигат за нея, а още повече след като години наред е разчитал на нейната заплата
 Аз бих се обидила в тази ситуация, да не съм банкомат. Ако ролите бяха разменени, мъжът да е в къщи с обезщетение, а жената да мрънка, пак не бих го приела. Единствено ако човекът се застои в къщи повече от година, бих се притеснила за неговото здраве, защото имам пред очите си примери в това отношение. Но и тогава нещата може да се изразят по културен начин. След 23 години непрекъсната работа, имаш право на Гап иър и още как.

Така е, Хепи.
Ако гледаме финансите за 20 г аз съм 40, той 60.
Обаче ако гледаме домакинство и родителство аз съм 80, той 20.
И накрая да ме плюе, че съм била мързел, просто не е коректно. Но при него няма ни коректност, ни достойнство.