Случи ми се нещо странно XXVII

Даже един път ми се наложи с попа да ходим посред нощите (баба беше починала), но не усетих страх.

Какво е наложило да ходите посред нощ на гробищата с попа?

За мен гробищата имат странна притегателна сила. Особено старите селски гробища. Обожавам да се разхождам под сенките на старите дъбове и мъртвите да ми разказват с вятъра своята история. Не знам, сигурно въображението ми е много развинтено, но сякаш като трейлър от филм виждам живота на някои от тях. Обикновено тръгвам безцелно, но сякаш някой ме вика на точно определено място и аз поемам натък, докато попадна на гроб, който разказва история. Ще споделя само две случки, за да не ставам досадна. Първата беше преди 4-5 години. На стар стол до един гроб седеше слабичка старица в черна шамия, прегърбена над гроба, скръстила ръце в скута си. Това беше само за няколко мига, след това виждах само стола, но знаех, че това е вдовицата на починалия, която всяка година, докато е била жива е идвала редовно и е седяла до съпруга си с обещанието да бъдат винаги заедно. Когато се разболява, децата и я вземат при тях и след смъртта си е погребана в друго населено място. Столът отдавна е изгнил... Може би е илюзия, може би мозъкът ми при вида на стария стол си е изфабрикувал тази история, но запазих спомена от тази среща. Мило ми стана.

Втората случка беше тази есен на архангелова задушница. Отново се запилях по трънаците на старите гробища. Чувах отнякъде слабичък звук, подобен на мяучене и помислих, че е изхвърлено котенце. Тръгнах към звука и попаднах на този гроб на 4 дневно детенце.

Когато стигнах до гроба звукът спря. Продължих да търся наоколо,но коте не открих. Сякаш плачът на самотната душица ме е викал.
Пак казвам, може всичко това да е плод на въображението ми. Но разхождайки се из гробищата изпитвам едно умиротворение и спокойствие. Сякаш времето спира и попадам в света на безвремието.

Това гробище е много тъжна и жалка гледка ☹️

Аз не знаех като дете, че къщата е върху турско гробище. Все пак съм родена 77г., а в комунизма никога не се говореше за свръхестественото, както и вкъщи никой не вярва в такива неща. А то много от къщите в този квартал са върху турски гробища, защото са от преселници и това място е било празно, когато са дошли и общината е давала само там места за строеж през 50- 60г. на миналия век. При строежа са намирани кости и вещи от погребаните и така се е разбрало. Никой не е казал на хората преди да почнат да строят. Аз не мисля обаче, че моите преживявания са били свързани само с това.... Но не беше детско въображение

Аз преди няколко дни мислено реших да започна хранителен режим. Без да споделям с никого, ми излиза реклама на кафе за отслабване.

Неприятно ми действат гробищата и ги посещавам само в много краен случай. Твърдо не вярвам, че близките ми са там по някакъв начин. Аз ги нося в душата си и непрекъснато мисля за тях, не са ми свързани с гробовете. Ходя понякога, по-скоро от уважение, не чувствам някаква връзка, свързана с мястото.