ЗА или ПРОТИВ брака

Аз мисля че това си е до личен избор
Няма гаранция че ще си по щастлива женена или пък обратното.
Както си решите Вие,
Успех в решението и леко бременеене

И ние нямаме брак.От 10 год. сме заедно,а от 1г.и 6м. сме вече трима.
За мен това не е проблем,а и за мъжа до мен също.Може и да сключим някой ден брак,но ще бъде по-скоро заради шоуто,отколкото за подписа.
Та моето мнение не е категорично против или за,а някъде по средата
Детето пък е най-малкия проблем.Не мога да си представя да сключа брак,само защото съм бременна,например.Че той мъжа като ще е с мен и с детето ни ще го направи и без брак.Нали така?

Това е въпрос на личен избор, ако не искаш - не го прави, ако пък искаш - защо не.

Ами ако не ти се ще недей се бракува   Лично мое мнение е, че ако човека до теб си заслужава и с брак и без брак е все добре   Колкото до бебчо - ами той и с подпис и без подпис пак ще си му е тати и не би следвало да бъде лишено от обич и ласки. Аз лично сключих брак най-вече заради банкета   и за да бъда булка  

аз съм омъжена,но не съм против съжителството без брак

За мен всичко е до личен избор САМО на двамата! Ние очакваме дете след месец и нямаме брак-може да прозвучи смешно но до сега все нямахме време за свадба така се случваше.Но да се призная като гледам човека до мен-май ми е все едно с брак или не!

Въпрос на светоусещане, личен избор и преценка.

Аз съм омъжена от 8 години, така чувствах, че желая, съпругът ми също. Днес отново бих взела този избор.
Имаме приятели, които съжителстват без брак, и си имат дечица, и при тях всичко е чудесно също.

Кой както чувства нещата.

За мен свадбения ден беше изключителен.Аз също бях бременна в 4м но това не ми пречи да танцувам и да се забавлявам така че аз съм ЗА брака.Не бих се чувствала комфортно иначе.А какво ти отнема, освен облагите които можеш да ползваш като самотна майка,друго не се сещам.Пък и едва ли има жена която да не иска да бъде булка.Така че помисли си дали да се лишиш от това усещане.Ако можех бих изживяла отново деня на свадбата си

Аз се ожених на 35 и сега на 37 4акам 1 дете. Голями купонджии сме с мъжа ми, но все пак се решихме на брак, като тои настояваше за това. Хареса ми да съм булка, беше уникален купон в БГ, ресторант, дискотека до зори.... За мен сватбата ми беше едино невероятно празненство....... и досега не сме се спрели........... Мъжа ми е бразилец......сигурно за това е така              ТАКА 4Е СЪМ ЗА БРАКА  

Аз съм омъжена и не мисля че брака променя нещо ,пак си се разбираме,чакаме си бебчето така че с брак или без всичко си е по старому, е хубаво е много да се видиш като булка,всички те гледат все едно си принцеса ,но подкрепям и съжителството без брак,даже аз самата в началото не исках да се женя,ама после ми се прииска и не съжалявам .
Пък и никога не е късно да се ожените дори когато бебето е на 2-3годинки и ви е калинчо(калинка) даже ще е по-интересно......

Това наистина си е въпрос на личен избор, и за двете позиции има аргументи за и против. Колкото до връзката с бебето, понеже аз минах по подобен път - вече бях бременна, когато все още се чудехме - "добре де, ще се женим ли, само брак ли да сключим или и сватба, брак сега, а сватба догодина като поотрасне бебето" . Та моят съвет е, каквото и да решиш, имай предид че организацията на една сватба неминуемо ангажира много време, енергия, и дори и да е по дефиниция щастливо събитие, отнема доста нерви...Ако можех да върна времето назад, лично аз нямаше да се юркам като луда да правим сватба за 1 месец, когато бях вече в пети, а щях да го отложа за догодина. За съжаление аз се поддадох на желанието да угодя на моите родители най-вече и след това жестоко съжалявах. Бременността е наистина прекрасен период от живота на една жена и не си струва да се помрачава от дребни въпроси като "кой да поканим на сватбата, ще угодя ли на всички роднини със сватбеното тържество". Щом ще ставаме майки, време е вече да се доверяваме повече на вътрешния си глас отколкото на всички претенции на родителските тела!!!

Подписа в гражданското не прави семейството по- здраво
Щом на тебе не ти се жени, недей сега. Детето ти няма да е ощетено по никакъв начин от това, че нямате халки на пръстите си.
Важното е да усеща, че го обичате истински

п.п. Аз съм се женила бременна в третия месец и повярвай ми- кофти е  
А по- натам детенцето ви може да ви е шаферче

Притеснява ме дали ще имам проблем с майчинските и ако евентуално нещо се случи с мен дали ще е по-добре за бебето по някакъв начин татко му да е законен. Иска ми се за всичко да съм помислила - нали това е началото за най-добрата мама - за всичко да мисли 

Бракът не променя нищо (поне за мен),появата на детето го променя.И тъй като вече имахме дъщеря,един подпис нищо,ама нищо не промени.
Изборът си е само ваш и никакви роднини нямат право да ви се бъркат.

Ние живеем заедно от 4 години и от 3 месеца си имаме една малка принцеса,не сме сключвали брак и се чувствамв перфектно.Не мога да кажа дали съм за или против,всеки решава сам за себе си.Моите родители също като забременях,почнаха да ме подпитват няма ли да се женим,но като видяха че не се интересуваме от сватба,спряха.
Успех и леко бременеене!!!!

Това решение си е абсолютно лично! Ние се оженихме, защото искахме! А дете решихме да имаме 3 години по-късно! Както си решите двамата така ще бъде!

В никакъв случай не го правете насила, според мен няма "за и против" брака, има просто различни мнения 

По всяко време можеш да прехвърлиш майчинството на бащата.Аз направих точно така.

Аз съм ЗА брака!Сватбата ни беше когато бях в 6тия месец,но това не ми попречи да се забавлявам от сърце!Да си булка е прекрасно усещане и всяко момиче го заслужава!

Абсолютно съм съгласна с казаното от теб! 

Въпрос на избор - няма ЗА и ПРОТИВ. В днешно време не е сложно да живееш без брак. Преди 30-40 години наште са си носили акта за граждански брак като искат да спят в хотел, защото майка ми си е запазила моминското име. Сега са други времена. Аз съм омъжена отдавна, но това е защото мъжът ми държи на традицията, а аз нямах нищо против. Със или без - или има връзка и доверие или няма, не подписа решава тези неща, а двамата души.

Успех ти пожелавам, лека бременност и да решите въпроса с таткото, а не под натиска на роднините

Какво да ти кажа-за мен брака е една формалност-един подпис, който нищо не променя.....и най-важното брака не е вързване....с брак или без брак все тая-нали съжителствате под един покрив....най-вжното е да се обичате и да се разбирате-всичко друго няма значение ...

Това, че си видяла 2-те чертички, НЕ ТРЯБВА да е повод за брак 
Нямам нищо против подписа в гражданското, но той е само за пред хората.

Това ще си решите вие двамата ако ви е добре и така защо трябва да подписваш след като неискаш? Аз лично съжителствам с моя мъж от 6 год. а сега очакваме и първото си бебе ,то беше много по важно за нас да стане отколкото да мислим за сватба . Най важното е ,че и двамата сме на едно мнение и детето е много по-ценно за нас отколкото самия подпис . Родителите ни са наясно с нашето мнение и изобщо не са ни притискали да сключваме брак така ,че си решете двамата какво точно искате , а мненията на другите не трябва да бъдат от голямо значение.

Ама със или без подпис мъжа до теб ще е "законен" тати на бебенцето ти, ако си даде името. От там на татък задълженията и радостите м/у баща и дете нямат нищо общо с това дали ти имаш брак или не. Колкото до майчинските и другите парични средства които ти ще получиш (еднократната помощ, детски и т.н.) те ти се дават, защото имаш живородено дете, а не защото си сключила брак, сиреч разлика няма абсолютна никаква, дори в акта на раждане не се отразява това дали имате брак или не  
Леко бременеене и не им се давай на дъртите, ами с половинката си решавайте всички съвмесни въпроси  

Една моя позната казва, че човек и да се ожени, и да не се ожени, един ден ще съжалява   Така че ще решиш сама за себе си  

За мен лично няма никакво значение дали има подпис или не .Всичко е до отговорноста на двамата. Аз бях в 6-я месец когато правихме сватба точно заради постоянното подпитване и като си ги знам как няма да спрат да приказват ,че накрая направихем. И ттрябва да ти кажа ,че нищо не се промени. Както си живяхме 4 години преди това така си живеем и сега. промяната сега я чакаме

С майчинството няма какви проблеми да имаш,с детските също.
А за бащата-няма законен и незаконен.Или е баща или не.Отговорността е една и съща.А това си е и до съзнанието на самият татко,така или иначе.

Аз до колкото знам, когато не си женена се водиш самотна майка и имаш много повече привилегии - за детска градина си с предимство, като парични обезщетения май се взимат повечко пари от държавата  .

Колкото до това дали искаш брак - си е твой избор . Аз съм омъжена и не съжалявам  

Въпрос на личен избор. Ние живяхме заедно повече от 5 години преди да се оженим това лято, голяма разлика не виждам, всичко си е както преди "подписа" Така че, доводи "Против" брака не мога да дам

Проблеми за детенцето няма да има от законова гледна точка, независимо дали сте сключили брак или не. Щом бащата е припознал детето, това е напълно достатъчно за пред всички институции. От емоционална също не бих казала, че има някакво значение. Вече не живеем в такива закостенели времена, коато хората шушукат, а децата се подиграват на детенце, чиито родители не са женени.
Аз лично съм омъжена. Така исках! След една дълга и тежка връзка без брак, срещнах съпруга си и веднага разбрах, че искам да съм омъжена за него. Вече 4 години станаха. Дете решихма да направим едва сега. Не мисля, че има значение дали имаш или нямаш брак с бащата на детето ти. Щом човекът си заслужава и имате хармонично съжителство е въпрос на личен избор и убеждение.

 Аз също мисля, че за самотни майки се дават помощи, но за 15 - 20 лв не бих си сменяла решението, ако си сигурна , че това е МЪЖЪТ, а той смята ,че ти се ЖЕНАТА то по- добре се оженете никога няма да съжалявате, а и така ще покажете със собствения си опит семейните ценности на бъдещото си дете. Аз се ожиних в 5-ти месец, като го решихме бях 2-ри, и на мен не ми се женеше по същите причини, че няма да мога да пия пея и танцувам - не беше така, това, че не пих даже ми запази силите и спомените от всеки един момент, а и танците не пропуснах, бях красива и щастлива бременна булка. Изобщо не съжалявам, а и не бяха "виновни" роднините, мъжа ми за това начинание - сватбата. Ако пък мислиш , че е по- добре да поживеете повече заедно , за да се увериш , че това е мъжа на живота ти никога няма да е късно да сключите брак. И още нещо той ако не иска да се грижи да вас и да сте женени и да не сте - все тая....

Това е така само ако бащата не е припознал детето.

Доколкото разбирам въпроса е "за или против брака" , а не "дали ти да се омъжиш или не". И затова аз не ти давам съветвам, а ще напиша моето мнение.
За жалост съвременната представа за брак е твърде изкривена и изопачена. Превърнали сме нещо толкова красиво и ценно в неприятно и "ограничаващо" задължение. Малко са двойките сключили брак по любов. Най-често ,за съжаление, повода за брак не е романтичното предложение от човека когото обичаш,а нероденото бебе. Стигнали сме до там нормалните двойки да предпочитат да живеят без брак, а гей двойките да се бракосъчетават
Категотично съм за брака, за запазване на семейните ценности, за любовта в семейството (а не извън него) с цената на всичко    

Аз съм ЗА брака от гледна точка на това, че е сватбата ще е още един повод за купон 
Иначе не вярвам да промени нещо във връзката ни, от 5 г. вече си живеем без брак, ако нещо ще внесе промяна това ще е   

Много неприятно ми става, когато хората говорят за родителите си като за "дъртите", "старите", "тъпите роднини" и т.н. Какво е това отношение?! (не е въпрос) Те нямат право да се месят според вас, но защо не се опитате да ги разберете и да вникнете и в тяхната гледна точка. Не знам, може и да сме старомодни, но ние с мъжа ми си уважаваме и обичаме родителите безкрайно и се вслушваме в тях, когато можем гледаме да им доставим радост и удоволствие, те пък ни помагат и подкрепят. Знаете ли каква радост и гордост се четеше в очите им на сватбения ден  . Благодарение на тях не съм изпитала и за миг затруднение с организацията на сватбата, макар и в 5-ти месец бременна! И да, за мен това е един от най-специалните моменти в живота ми и ме промени дотолкова, доколкото станах още по-щастлива с любимия ми мъж!
Ще се радвам, ако моят син сподели с мен и баща си един толкова важен момент от живота си!

Абсолютно иденти4на ситуация.Аз оба4е категори4но отказах да става въпрос за сватба, за6тото не харесвам такива мероприатия на които идват хора които дори не познавам ,а и надали 6те ги видя пак.Има хиляди други не6та които могат да се направят с парите, които 6те отидат за една сватба и 6те се по приятни за нас двамата.Естественно това си е въпрос на ли4ен избор.Това си е мето мнение.Пожелавам ви много 6тастие и вземете си направете една приятна екскурзия до място на което винаги сте искали да посетите вместо да поите гладни и жадни дале4ни роднини 

ЗА брака съм

Аз съм хем романтична, хем супер прагматична.
Романтична: от малка мечтаех да съм булка Насладих се на организацията и на самия ден. Усещането да ти предложат, коленичейки, да прекарате остатък от живота си заедно е неповторимо
Прагматична: искаме деца -> единия от нас ще трябва да се откаже от кариера (още не сме решили кой ) -> единият ще има по-лоши финансови възможности, а тепърва ни чакат инвестиции в къща и т.н. И ако на единия от нас му хрумне, че иска да излезе от този договор (бракът е и един вид договор) - има ясни и дефинирани правила.
Не приемам, че човек трябва да се бракува, защото

Категорично съм против брака, особено във формата, която му придава непромененото ни от соц времената законодателство.
Такова нещо като "законни" и "незаконни" деца няма. Децата се раждат желани или нежелани. Ако бащата откаже да припознае детето, майката се води "самотна" и има някои много дребни /според мен и с оглед затрудненото и положение / привилегии.
Подписът в гражданското и изхарчените за тържеството пари /че дори и вълнението в очите на гордите родители/ не правят двойката "семейство", нито гарантират дълготрайно съжителство.
Всеки ден пред очите ми се разпадат семейства; женени мъже и бащи на 2-3 деца напускат съпругата и "забравят" да ги виждат и да им плащат издръжка...
Пожелавам от сърце на теб и на всички писали тук, горното никога да не ви застига!

Аз съм За.
Сигурно, защото съм омъжена.
Моето мнение е доста крайно, затова ще ти го спестя.

Между другото преди няколко месеца тук имаше анкета, където повечето от жените, които по принцип са "Против" биха склонили да се омъжат, ако им бъде предложено.

и аз съм "за"
но както си решите вие...

Няма ЗА и ПРОТИв, ако искаш. Аз лично мечтаех да се видя булка, сватбата ми беше най-щастливият ден в живота и не съжалявам . Но това си е мой избор.

Ние сме заедно от 4 години, от няколко месеца живеем заедно. Този месец спряхме да се пазим и чакаме двете чертички по Коледа. Не мислим да се женим честно казано. Не съм си мечтала за това, пък и ми се струва голям цирк. Скоро гледах едно предаване по Бтв "Такъв е животът" и щях да падна. То едни чалги бяха...просто без думи останах. Не искам да обидя някой просто ....хич не е по мой вкус.  Мислим може би като си направим един отбор шаферчетата ... Да си призная като малка като гледах сватбените албуми на майка ми и баща ми и винаги съжалявах, че не са ми оставали от тортата.... пък тя такава хубава снимка има. Да не ги караме да съжаляват и те....

и аз не искам да те обидя, но въпросът е за брака, не за сватбата.

Ако хората са читави - няма никакво значение. Имаме приятели с две момиченца /на 6 и 3 годинки/. По "семейни" без брак хора и по-грижовен татко не съм виждала!!!

Аха! Теб те интересуват юридическите и социално-финансови аспекти...Ами първо, към момента нещата търпят промени, в момента се обсъждат промени в семейния кодекс. Тези промени са точно в посока на това да дадат почти еднакъв статут на двойки, които съжителстват заедно (със или без деца) като този на двойки, сключили граждански брак.
Но към момента всичко това все още са само проекто-закони, тъй че поживьом, увидем...Що се отнася до сега действащите закони, ако таткото признае детето и му даде името си, то това дете ще има всички права (по отношение на баща си) каквито би имало и ако бяхте семейна двойка, т.е. ще има права на наследник, както и да получава издръжка от баща си (дано да не се стига до там).  Сега по отношение на разни социални привилегии, ако решите да не "узаконявате вашата връзка"  и ако самата ти нямаш доходи, можеш да търсиш някакви социални помощи, или евентуално добавки, защото дохода на член от семейството ще се изчислява без да се има предив дохода на бащата (понеже формално погледнато не сте едно семейство). И сигурно детски ще е по-лесно да получиш, обаче те пък едни детски!!! Обратната страна на медала е, че от тази или от миналата година въведоха семейното подоходно облагане, което, когато имате едно или повече деца, ви дава облекчение върху данък общ доход, който ти и мъжът ти плащате. Това облекчение означава че доходите на бащата или на майката (по ваш избор), върху които се дължи ДОД, се намаляват с една сума в зависимост от това дали имате 1 или повече деца и така на практика плащате по-малък данък.
Друго което съм чувала е, че самотни майки не чакат ред за записване за ясла....
и както виждаш нещата са малко или много на кантар.
аз мисля че решението за и против брака трябва да се взема повече от гледна точка на принципи и етична позиция или ако щеш цялостна визия за живота, а не толкова от тази прагматична гледна точка....но това си е лично мойто мнение....

Да права си..моя грешка. Просто не мисля, че в момента животът ми е по-различен от "брачния" т.е. разликата е само една сватба и един подпис. От там и объркването.

И аз съм на това мнение.
Ние решението за брака го взехме когато бях бременна в края на 7-я месец. За около 2 седмици си оправихме документите и се разписахме. Сега живот и здраве сме решили на лято да слючим и църковен брак, но това е божа работа
При нас брака се оказа спънка от инансова гледна точка, няма да навлизам чак в пълни подробности само ще вметна че немога да вземам детски. Да знам че 18лв не са много но все пак...

И при нас имаше такива намеци от страна на майка ми... обаче ние не искахме да се женим.. Едно за това, че вече 9 г (тогава) имахме връзка и то някак си няма смисъл вече от подписи и друго, че една сватба отнема ужасно много финанси, които ние нямаме... За единия масраф да си дадем парите, дето ще ни трябват за бебето... Така не се оженихме, между другото дори не сме го обсъждали помежду си... беше ни ясно и на двамата, че не искаме...

За бебето. Защо са е ощетено? Ако е припознато от бащата си има всичко, което и ако имате брак. Вие също имате равни родителски права. Досега аз не съм имала никакви проблеми с това, че нямамм брак, по отношение на институции имам предвид...

Мисля, че ако не искате няма защо да го правите "заради родата"

И в чисто психологически аспект.... Ако реша да се разделя с бащата на детето си няма да имам формалности като развод и разделяне на родителски права (освен ако един от нас не заведе дело за права). Това от своя страна ни кара да мислим по-трезво при критични ситуации във връзката. Защото не ми виси на врата мисълта "ужас, ще се разведа" и щото е разправия ще седя с тоз човек. Един вид не ме задържа при него формалната страна. Сега не искам да разпалвам спорове от сорта, че не брака крепи семейството, но когато човек е с необременено с формалности съзнание може по-точно да претегли ситуацията. Това е моето мнение...

Успех и лека бременност!

Въпрос на личен избор. След като се чувстваш добре така с този човек, не виждам защо трябва да се жениш. Един подпис нищо няма да промени, а детето, припознато от бащата има абсолютно същите права, като такова, родено в брак.
Радвай се на бременността си и на мъжа до теб 

Ама законността на таткото е припознаването на детето. С майчинските няма да имаш проблем заради това, че нямаш брак. Ако недай боже нещо се случи с теб бащата е със същите права и като при брак. Разбираш ли, факта, че е припознал детето му дава равни родителски права. Единственото когато нямате брак е, че единия не онаследява другия... детето ви ви наследява и двамата, но вие помежду си не. Мен лично този въпрос не ме вълнува когато се касае до мен...

Аз съм ЗА брака в романтичния му вариант, когато мъжът предложи на жената без тя да го очаква. Това показва че той може да носи отговорност.
Когато обаче брака е по необходимост заради бременност, и с него и без него е все тая.
За мъжете е много изгодно това съжителство без брак - за мен лично ако един мъж не може да ми предложи брак, за нищо на света не мога да разчитам на него.
Освен това ми е много по-приятно да кажа "съпруга ми", отколкото "бащата на детето ми" 

Факта, че е поискал да има дете от дадената жена, за мен е далеч по-значим от факта, че поискал брак. Брака се разтрогва.. детето си е дете!!!! За мен няма такова нещо брак заради бременност. Има бременност заради желанието на двама да имат дете. А случайните бременности по никакъв начин не са повод за брак! 

Аз казвам не съпруга ми, а мъжът ми!!! Но по-ми харесва да кажа бащата на детето ми, точно поради горното дето казах..

Всеки си има право на мнение - моето е такова.
Дразня се че се опитваме да разрушим всичко, което си е било нормална традиция, опитвайки се да сме модерни - аз съм израстнала в семейство с брак и създадох пак такова - така ми харесва 

И аз съм без брак. Живеем заедно повече от 10 год., имаме 2 деца- абе семейтво в пълния смисъл на думата сме. Не се наричаме "майката/бащата на децата ми", а "жена ми" и "мъжа ми". Правата върху децата ни са еднакви.

Щом не ви се жени, не се женете. Много е тъпо да е по принуда от родителите ви. Самата мисъл, че сте взели решение, в следсвие на натиск отвън след време е възможно да създаде напрежение в отношенията ви. Подсъзнателно ще чувствате, че ви е наложено, а не е по собствено желание. Големи сте, самостоятелни сте. Не живеем в миналия век. Това е вашето семейство с или без брак и вие решавате как ще се бъдете по-щастливи. Ако промените решението си, винаги може да се ожените, докато в обратния случай /да се ожените и да промените решението си после/, разводът е много неприятен за всички. Важното е да се чувствате щастливи и свободни в избора си!

ПРОТИВ и то категорично.
Децата родени в и извън брака имат еднакъв статут и права.
Без подпис в гражданското е по-малка вероятността единият от партньорите да се възпозва материално от другия при евентуална раздяла.
При евентуална раздяла (не дай Боже, но в живота човек никога не знае какво ще му дойде до главата), когато партньорите (или поне единичт от тях) са наранени, объркани, стресирани последното нещо, което е необходимо е влаченето по съдилища и адвокати и др. подобни бюрократщини.
Живеещите в законен брак много често носят административна отговорност и за част от деянията на брачния партньор. Сега някой ще вземе да ми каже "ами то нали за това се създава семейство" - айде, не, мерси.
Бракът не прави половинката ти твоя законна "собственост" - в една статия беше написано много поучително - халката на пръста не залепява сплетените Ви ръце и ако някой от Вас реши да си тръгне, няма сила, която да го спре да го направи, макар и без ръката си.
Колкото до "съпругът ми" и "бащата на децата ми" - второто е доста по- не знам как да го кажа, но на мен би ми било по-топло на душата да го изрека.
Разбира се, няма нищо лошо в това "съпругът" и "бащата на децата ми" да едно и също лице, ако и двамата партньори искат, ако така ще се чувсвтат по-уверени, по мотивирани да се стараят за връзката си. За мен формулата "аз" и "ти" сме съставните части на нашата връзка е доста по успешна от "аз"+"ти"=3 (аз, ти и нашият брак..., за който трябва да полагаме усилия) Но това е мое лично мнение.
А ти бъди много щастлива с човека, когото си избрала и сама избери в какви "доспехи Вашият съюз ще се чувства добре.

Странно защо винаги хората които нямат брак поставят този въпрос?
За нас, сключилите брак, брака не е някакъв субект, който постоянно обсъждаме и разглеждаме в 3-то лице - него просто го има и никой не се грижи да го има. Важна е любовта между двамата, а дали ще е с брак или не, всяка двойка сама си решава.
Няма нужда "пропусналите брака по една или друга причина"  дан и убеждават колко е гот без брак - айде нема нужда 

Цитат.... То едни чалги бяха...просто без думи останах...

Между другото каквото кажеш на DJ-я да пуска това ще слушаш, било то синфонична музика  
Лично на моята сватба музиката беше от по-старичките групи - Бони-М, Елвис и др. и беше много весело  

, определено съм съгласна, ние си обмисляме сватбата, ама лека полека, нито има дата нито нищо, само сме си казали че ще си се женим, ма като си решим, няма жена която да ме убеди че не е мечтала поне веднъж да се види в бялата рокля, и това че не сте срещнали човека, който да сбъдне мечтата ви, не значи че трябва да убеждавате нас и да заблуждавате себе си

Това е по скоро въпрос на личен избор ...но аз съм  ЗА брака,защото мисля че така човек плучава някаква стабилност а чувството е по различно от това да живеете просто заедно...

 Цитат ...Факта, че е поискал да има дете от дадената жена, за мен е далеч по-значим от факта, че поискал брак. ...
Един ден детето ще ви напусне за да живее собствения си живот и тогава ще ти стане ясно, че е далеч но-значимо решението на му да бъде до теб завинаги  

Тъй,тъй . И при нас така. Изрично бях забранила на DJ-я да пуска чалга . Горките роднини . Но все пак това си е нашият ден и ми се искаше поне за едно нещо да не се съобразявам с никого.

добре че почнахте темата, че и аз да почна малко по малко да се глася, да видим каква ще е музиката...

И аз така знам.
А аз се жених 2 пъти. И двата пъти беше весело. Не съжалявам Сега ми се ще да си направим църковна сватба с малкия шафер, ама дали ще ни изпаднат толкова излишни пари

Самотни родители са и разведените, нали? А децата им си имат баща. Самотен родител е този, който сам отглежда детето си, без значение дали в акта за раждане на детето пише баща неизвестен.

Поправете ме ако бъркам. 

Ето ме-аз съм тази жена С уважение към мнението на всички,но за мене сватбите са пропиляно време и пари.Бракът нищо не гарантира,така че съм против.

Бе лошото е, че и липсата на брак не гарантира нищо. То ако нещо гарантираше, ехеееее

Напротив, по-голяма е вероятността единият да се възползва материално от другия, когато няма брак. Живеейки заедно, двойката трупа доста материални придобивки, а когато се стигне до раздяла - с или без подпис, тя е доста болезнена, води се война, много често партньорите се мразят и искат да се наранят взаимно, всеки си мисли, че заслугата за придобиването на вещите е негова - именно тук идва ролята на брака, така интересите и на двете страни са по-добре защитени. В никакъв случай не ти пожелавам да се разделите, но ако погледнем хипотетично - как бихте разделите това, което заедно сте събирали толкова години? Да не мислиш, че бихте разсъждавали трезво и с разбиране, само защото нямате брак? Много се съмнявам. Най-вероятно по-наглият, по-нахалният, по-силният ще победи, независимо дали е справедливо или не.

Аз съм ЗА брака. А пък сватбата ще бъде такава, каквато си я направите. На моята не допуснах да има чалга - все пак аз поръчвах музиката.

Защо бъркате сватба и брак. Сватбеното тържество зависи от финансовите възможности. Не ти трябват пари, за да се бракуваш. Необходими са ти документи и двама свидетели. Записваш си час в общината, на уточнената дата отиваш със свидетелите, питат те искаш ли, подписваш се и това е. 

Вси4ки омъжени жени които са писали тук правят връзка м/у сватбата и брака, защото за тях това е едно прекрасно изживяване и мил спомен. Останалите без брак ( сватба ) се 4удят как да разграни4ат 2-те....
Аз съм за брака. Всяка жена иска брак, иска ДА Я ПОИСКАТ ЗА БУЛКА, това  е един вид признане, 4е мъжа до нея я иска и за маика на децата си. Просто всяка жена би била щастлива, да види на колена мъжа на ме4тите си молеики я да му стане жена............ако на някои му е неприятно да види и изживее тази сцена бих казала, 4е не се интересужа от мъжа до себе си.....и не иска да е с него. Не отри4ам 4е има много семеиства които живеят добре и без брак, но аз съм за брака ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА, А НЕ МЪЖ И С4ИТАМ 4Е ЖЕНИТЕ СЕ 4УСТВАТ ПО ДОБРЕ КАТО СА ОМЪЖЕНИ.
 По темата, 4е няма нищо ве4но............... и да си без брак и с брак все  тая.....така, 4е по добре с БРАК     

Всеки има право да решава за себе си.

Ами мен ме поиска за майка на децата му и без това признание, а директно И двете ни деца са планирани и желани. Обмисляме идеята и за трето

И хайде този път едно момченце, че три такива красавици много ще ви дойдат и не знам как ще се оправяте с кандидатите 

Нямаме претенции за пола. Но за сега се въздържаме, че на мен много ми дойдоха 6 год. майчинство.
Сори за офф-а.

Аз съм за брака, въпреки неуспешния си първи такъв; не мога да го обясня точно, така го чувствам на този етап. При мен има и чист прагматични съображения - борим се за бебе и не ми се иска всички да сме с различни фамилии , но това е повърхностно казано, иначе има и много други причини.

Ами чак За и Против, не съм. Омъжих се и изобщо не съжалявам. Сватбата беше много семпла, но беше каквато аз си я избрах и каквато си я направихме. Обичаме се много с или без брак. Имаме чудесно дете, планираме скоро второ.

Според мен няма значение с брак или без. Аз мислех да не се омъжвам - независимо от това дали съм бременна и чакам дете; мъжа ми уж и той не искаше ама ми предложи(незнам защото беше махмурлия ли или заради родителите му). Така че общо взето както го чувстваш.

Аз съм категорично против брака. Няма сила, която да ме накара да се правя на идиот, да ме дърпат във всички посоко, да ме карат да се снимам с един куп непознати роднини, да ме карат да играя хора и ръченици, каквито ненавиждам и  най-вече да похарча един куп пари за един единствен ден. С предишния ми приятел имахме 12-годишна връзка. Със сегашния сме заедно от 4 години. Дъщеря ни е на 8 месеца. Факта, че не сме женени не променя нито отношенията ни, нито качеството на грижите към детето ни. То носи неговото име и това, че моята фамилия е различна не означава, че е ощетена по някакъв начин.  Дъщеря ни има двама родители, които се обичат и живеят заедно.

Е, много грубо, защо така , някои от нас намират очарование в сватбите, макар че тук се коментира по-скоро брака, а не сватбата, а той не винаги предполага правенето на идиот с играенето на хора и ръченици...

На кой както му харесва, и двата варианта не са лоши, когато намериш човека подходящ за теб.

Извинявай, но ако свързваш брака само със сватбата, звучи доста повърхностно.

И аз това щях да напиша, ама Рефлекс  ме е изпреварила.  По- важно е ти и приятелят ти дали искате да го направите и какво вие мислите за брака. Както вече си разбрала за правата и интересите на детето няма какво да се притесняваш- по закон и брачните и извънбрачните са равни. Т.е. не е нужно да бързаш с решението си само защото чакаш бебе /да се роди живо и здраво/ или заради нечии родители, ако не се чувствате готови.
Не мисля, че бракът ми е дал или ми е отнел нещо повече от приятелката ми, която живее с мъжа, с който се обичат и от който има дете, без брак. И ние и те сме семейства. Аз не се чувствам по- сигурна от нея- и с брак и без брак пак можеш да останеш на улицата и без туй дето сте го събирали двамата. Бракът не е единствената форма за уреждане на материалните въпроси при евентуална раздяла /обикновената съсобственост пак ще ти свърши работа/ и не винаги е достатъчна психологическа бариера да си вземеш куфарите. По- скоро такава бариера са децата. Е, аз бях булка и наистина беше много хубаво- ама за нея това не е важно, а и тя може да стане, ако един ден й се прище- пък било то и след 20 години.
Аз решх, че ще сключа брак, защото така го исках; явно съм човек, за който тези неща имат значение- въпрос на светоусещане, на вкоренено чувство за спазване на традиция...не мога да кажа точно.
И аз като Смърфиета виках, че сватбата е още един повод за купон, на което мъжът ми,  добави че и разводът също може да бъде такъв. Така че не чувствам брака и като бреме. Бракът е като всичко останало- какъвто си го направите.
Каквото и съжителство да избереш ти пожелавам повече щастие и по- малко сълзи.

Аз не исках да се женя, най-вече заради панаира, наречен сватба. Явно така са се стекли при мен нещата, но всички сватби, на които съм присъствала са били изпълнения тип "селски панаир" - чалга, пари се размяткват с повод и без повод, едно плюскане и надцакване "баба Гинка дава това, дядо Гунчо дарява онова" - ужас.
Но в същото време исках да съм женена и на вратата на нашия дом да пише "Семейство ХХХХХ"
Е, направих го. Сватба от 14 човека. Без да ме "крадат" от къщи и да ми пъхат пари в обувките.
Доволна съм, че сме семейство и както много хубаво го беше казала една дама по-горе, никога не съм мислила как ще разделяме, а как да събираме дом и покъщнина. 
Между другото, миналата година моя много добра приятелка прави сватба. Беше много хубаво тържество и нямаше нито тъпан, нито гайда. Ди джеят беше страхотен и наистина стана купон.

Абсолютно!Важното е да има любов, а дали има брак или не ...няма никакво значение!

Аз не съм против брака (с него и без него за мен е все тая), а против традиционните сватби. Не ми е понятно това желание на всяка цена да се белнеш, да се чувстваш като "принцеса", да събираш погледите и да те одумват. А селските изпълнения с тъпани, гайди и хора пред блока/ къщата-  . Ако и ние се бракуваме все пак ще е само подпис- съвсем формално. И ще си запазя фамилията

Аз съм за брака.Защо няма да се обяснявам,просто това е моето мнение.Законите в България са такива,че едно съжетелство без брак има много подводни камъни,а за дете да не говорим.Когато заживяваш с някого мислиш,че е за цял живот,но не винаги е така...

Съжалявам НАИСТИНА вси4ки жени, които мислят, 4е си идиот или у4астваш в панаир ако правиш сватба..........изобщо не ги разбирам и не искам...............
Сватбата е ПРЕКРАСНО ИЗЖИВЯВАНВ И НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН....ПОНЕ ЗА МЕН....
Така, 4е моля запазете краините си мнения за себе си, не сте минали през това, така, 4е може да минем и без вашия коментар...........аиде стига зву4и доста злобно...............не може никои да ме убеди 4е е лошо, тъпо и идиотско да си булка........мисля, 4е с тези мнения ставате смешни на вси4ки тук

Какъв ти е проблемът? Темата е ЗА или ПРОТИВ брака и всеки е свободен да изкаже мнението си. Щом на теб ти е смешно- ок, посмей се Но никой не е тръгнал да те убеждава в нищо, така че няма какво да се нервиш

Аз съм изказала мнение, 4е съм за брака, но не виждам защо трябва да има толкова краини мнения като - сватбата е идиотско празненство и панаир ????????????????? Зву4и ми малко обидно......
За мен сватбата ми винаги ще бъде един от наи големите купони в които съм у4астжала и прекрасен спомен !!!!!!!!! 
Които иска да живее без брак, аз не съдия хората, нито казвам, 4е е идиотско или панаир да се живее без брак, просто съм за брака и не накарнявам 4уствата на останалите които имат щастлив бра4ен живот и са доволни, 4е са правили сватба . 

Много точно казано.

Не им се връзвай толкова  Нали знаеш за лисицата и гроздето ... 

Е айде сега и ти! Сватба и брак не са едно и също.

Рени, ако искаш поясни каква е разликата между сватбата и брака според теб ? За мен сватбата е много важна защото е в църква и 4овек се вен4ава пред Бога. А процедурата е супер емоционална, красива и вели4ествена. Бракът е в последствие за озаконяване на връзката и е резултат на желание от страна на мъжа ми и мен. Поне при мен беше така, 1 - църк. брак, 2 - граждански 

Аз вече писах- с мъжа ми бихме подписали, но без сватба. Бракът има единствено юридическа стойност. Сватбата за нас е вдигане на шум, показност и излишно харчене на пари (предпочитам да ги дам за сватбено пътешествие). Църковен брак не ни е нужен, не сме религиозни.

Ти не осъзнаваш ли каква е разликата между сватба и брак? То и Азис прави сватба, но не е женен според действащото законодателство. Църковният брак между другото няма все още юридическа стойност в България. Дори и да имаш такъв, ако нямаш граждански брак, в чисто законов смисъл ти си неомъжена.

Омъжена съм и съм твърдо "за" брака!

На мен ми харесва църковния брак, а за подписа в гражданското мисля, 4е не е толкова вълнуващо преживяване колкото самата сватба, но все пак съм и за 2-те. 
Аз не мисля, 4е сватбата е пръскане на пари, за мен беше удоволствие. Освен родителите ми и на мъжа ми вси4ки поканени бяха млади хора и купона беше яккккккк до зори...    

смешно ми е да мисля, за или против брака;
всеки го разбира различно;
по-важното е хората да се обичат, да споделят, да правят секс, да се разбират.
А дали ще има подпис или не - това не променя нещата (поне по моите разбирания).
Имам сключен брак, но това е за мое удовлетворение, а не заради хората.

Влязох, за да напиша, че съм за брака /имам такъв/. Всъщност май обаче съм за самата сватба, като ритуал, емоция и усещане....а и не на последно място сватбената рокля

за брака съм имаме църковен и граждански

  Все едно аз съм го писала. Само едно нещо се промени след като се "бракувахме" - моята фамилия 


Абсолютно е така. Даже мислех, че църквата изобщо не разрешава църковен брак без граждански. На нас преди църковния брак изрично ни поискаха акта за граждански брак.

"За" брака съм и имам такъв. Той, разбира се, не променя нищо. Аз дори фамилията си не смених...
Аргументи не мога да дам. Просто искам да имам брак... 

За себе си съм "За" брака. Винаги съм искала това тържество на любовта и много бях щастлива на сватбата си - че съм с човека когото обичам и всички хора могат да видят любовта ни.
Но никога не съм осъждала хората които живеят без брак. Въпрос на личен избор. Това е толкова лично решение, че никой не може и не трябва да ти натрапва мнението и волята си.

За брака, против сватбите Това си е мое мнение, аз така чувствам нещата. Имам два брака, но вторият път си спестих сватбарските истории. И първият път ми бяха безумно досадни и глупави.

Ей-това е! Някои ги вълнува подписът, някои- святбеното тържество, други (като мен)- само да има либоФ

Това исках да кажа и аз, но Лулуто го е написала по-стегнато.

А мене ме вълнува ЛЮБОВТА И СВАТБАТА И БРАКА !!!! ПО ДОБРЕ НАЛИ 

По повод следното изказване:
"Съжалявам НАИСТИНА вси4ки жени, които мислят, 4е си идиот или у4астваш в панаир ако правиш сватба..........изобщо не ги разбирам и не искам...............
Сватбата е ПРЕКРАСНО ИЗЖИВЯВАНВ И НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН....ПОНЕ ЗА МЕН....
Така, 4е моля запазете краините си мнения за себе си, не сте минали през това, така, 4е може да минем и без вашия коментар...........аиде стига зву4и доста злобно...............не може никои да ме убеди 4е е лошо, тъпо и идиотско да си булка........мисля, 4е с тези мнения ставате смешни на вси4ки тук"
искам да кажа, че форумът е място, където се изказват мнения. Това, че моето мнение не съвпада с твоето не означава, че то е смешно. Различно - да, но не и смешно. Не съм убедена, че мнението ми е крайно . Има въпрос, на който отговарям. И давам своите доводи. Обяснила съм, че за мен брака не  е непременно причина за по-добър или по-дълъг съвместен живот. Както и че детето ми не е ощетено от липсата на брак между двамата му родители. Определено няма нищо злобно в това да изкажеш собственото си мнение. Или бъркам някъде?

За теб- може би. За мен- не. ОК?

Както вси4ки останали тук и аз имам право на мнение, и мисля 4е брака и сватбата не са панаири и идиотщини. Напротив любовта, сватбата и брака са свързани - ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ, КОЕТО ПРОИЗТИ4А ОТ МОЯ ОПИТ И МОЯ ЩАСТЛИВ БРАК 

Няма алгоритъм, който да гарантира щастлив съвместен живот на двама души. С брак или без брак, с пищна или скромна сватба, дори без такава никой за нищо не е застрахован.
Правилото от време оно е да се поиска булката, от там на сетне другите неща. Само, че има откратната, пристанала и т.н.
 Всяко семейство е частен случай, чрез брака се постига някаква унифицираност, но по скоро от бюрократична страна. Нито брака, нито липсата му променят човека. Когато преживееш с един човек 15 години и се чувстваш щастлив и доволен на 16 изобщо не ти минава през ума бракуван ли си или не. Годините минават много бързо.

"Бащата на детето ми", наричан за краткост от мен "гаджето ми" или просто "Джони", ме е ИСКАЛ ЗА БУЛКА в трезво състояние и добра мозъчна кондиция поне два пъти по време на връзката ни...и това доста преди да стигнем до двете чертички 
Само хубави неща желая на омъжените и желаещите да встъпят в брак, само ви моля да ми оставите правото да не мечтая да се видя с бяла рокля, да не искам да се женя... и пак да изпитвам трайни чувства към въпросния мъж.Доказвам го, като му раждам дете. Само на него. Специално на него. Точно тук и сега 

Весели празници!

Ок мен пък ме прави щастлива това, 4е съм била булка.....многооооооо ми харесааааа   

miao69  и аз в началото разсъждавах като теб-не исках брак,нито сватба......
но се радвам,че си промених мнението и сега съм бракувана
а сватбата ми е един незабравин спомен за мен и съпруга ми
хубаво е да се спазва традицията

Е хубаво де, ама ти го пишеш по няколко пъти на страница. Вече прилича на самонавиване.
Някои пък писаха, че са били булки и не им е харесало.

Аз съм от тези,които живеят с половинките си БЕЗ БРАК,но това не означава,че не искам да се омъжа. Както прочетох по-горе жената се чувства по-добре като е бракувана. Мога да допълня,че бих се чувствала по-спокойна. Така че успяхме да се разберем с приятеля ми да сключим брак в средата на 2007,така че като се състои събитиети ще разкажа как е минало. Относно мечтата: Да, много често си се представям като булка и много искам да бъда такава. Така че определено съм ЗА брака и то не от материална гледна точка.

О, забравих да допълния. Малият ни син със сигурност ще ние щафер. Така хем няма да съм бременна на сватбата си, хем детето ми ще присъства на това събитие. Просто СУПЕР!!!!!!!!!!

Рени, както виждаш има и други маики, които искат да се видят като булки, не съм само аз      Няма за какво да се самонавивам, аз съм сключила брак , маи други имат тази зада4а да навиват някои около себе си 

Преди да срещна приятеля ми си мислех, че един брак нищо не значи. Нито аз ще го обичам повече, нито той мен след брака, ако това го е нямало и преди. В последно време обаче се усещам, че започвам да си мисля за брак и сватба. Явно всяко нещо идва с времето си, и с готовността за това.

преди няколко години четох, че след около 60 години бракът изобщо ще изчезне като иституция..

една хартийка не прави нищо..
и в днешно време 95% от булките са бременни, което само по себе си е много глупаво..
все едно не че не се обичате, обаче се жените понеже ТЯ е бременна..

аз ако някой ден се оженя ще е по любов, а не защото съм бременна...

Сигурно много от женените се разделят, а някои от тези, които не са си обещавали вечна вярност остават за цял живот заедно, но въпреки това
на мен ми харесва мисълта, че с мъжа ми сме пожелали
да сме завинаги заедно и че сме го заявили пред всички.

Един довод: ЗА брака.
Брака е законово уреден (има си закони по въпроса от десетки години), докато съвместното съжителство все още не е. Говори се че ще приемат закони по въпроса за съжителството, но като знам какви закони приемат нашите "любими" дУпЕДати, сигурно ще трябва да минат още 3-4 години поне докато се избистрят нещата по въпроса.
При брака повечето казуси (положителни или отрицателни) вече са решени и много неща са ясни, докато при съжителството има неща които години наред ще се избистрят.
То е ясно, че човек ако не гледа, когато си избира партньор, не брака ами и Господ не може да му помогне. Но брака дава сигурност от законова гледна точка. Просто брака е един вид "договор" и ако някои го наруши другия получава защитата и помощта на държавата (колкото и малка да е тя). Разбира се, никой човек не мисли за проблемите в една връзка и възможното негативно развитие, но такива работи стават. Разумните хора си правят застраховка, поне така мисля аз.

Заедно сме 8 години. В началото мислихме за брак, но дълго се проточи неговия развод. После нямаше време за такава екстра, сега пък-   въобще. Не ми прави впечатление.

Подкрепям напълно Panther