В момента чета...82

  • 40 814
  • 737
# 405
Благодаря за коментарите за Дина Рубина, първоначално я сбърках с поетесата Ника Турбина, която загина твърде млада и млада се изгори в таланта си. Видях, че Рубина чете романите си в Сторител и ще й бърна внимание. Непознат за мен автор е.
Сега чета "По слънчевата страна на улицата" и ми е много интересна. Всъщност повече от интересна ми е - наслаждавам се на начина, по който пише тази жена - намирам я не просто за талантлива, но в същото време умна и артистична, истински разкош.
Виж целия пост
# 406
Tsugumi, благодаря за споделеното за творчеството на Перен, това беше важен детайл, който ми помогна на какво сега да дам приоритет.

Всъщност, въпреки все още шоковото усещане от някои неща в книгата на Тилие, както и това, че я четох без нужното предисловие от първата книга, все пак не съжалявам, че я прочетох- един по-различен трилър, в който представители на изкуство предприемат крайни действия в играта им със смъртта. Шокиращо, неприятно, ужасяващо, но води към определени теми за размисъл в крайна сметка.
В този смисъл правя една друга връзка  - в трилогията на Лиу Цъсин, във втората книга (ако вече си спомням добре, защото може и в третата да е било) имаше една отвратителна концепция за поведението на  хората в условия, подобни на концентрационен лагер с ограничени хранителни ресурси. Повече не мога да напиша, защото ще е спойлер, но който е чел трилогията, предполагам че ще се досети за какво става въпрос, мястото на действие беше Австралия.
Виж целия пост
# 407
В книгата на Перие за мен ролята на гробището беше по-скоро "сценографична" и далеч не ми направи впечатление. Изобщо не я свързвам с тема за мъртвите, но мен поначало други неща ме шокират. Романът е написана достъпно и на Перен не може да й се отрече, че е добър писател в технически смисъл на думата, без това да й отнема редица други достойнства. Допада ми и защото поначало рядко чета толкова класически изградени книги, разказващи за човешки ценности, за които сякаш все повече забравяме. Затова и за мен внесе разнообразие, към което едва ли скоро ще се върна. Както вече писаха и други, гробището не трябва да "стряска", защото това е книга за живите. Отделно, Перен винаги вмъква и криминален момент, който не позволява на книгите й да бъдат възприемани като само социални или сантиментални.

Благодаря, Rayna13. Мога да я прочета, но ще предпочета да я чуя в изпълнение на авторката.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 408
Да, стана ми ясно, че при Перен това е само мизансцен, но за момента искам да се отдалеча точно от тази тематика и тъй като имам и други избрани и чакащи своя ред произведения, на тях първо да отделя внимание.

Впрочем, като цяло не е лоша книжка “Котаракът, който спасяваше книги”, все още я чета на децата, но я прегледах до края. Все пак, не може да се отрече, че азиатците имат друг начин на мислене, съответно и литературен стил усеща се при Цъсин, виждам го и в тази книжка. А тя пък ми напомни колко много идеята за съхранение на книгите - във времето и пространството, както и на самите идеи, съдържащи се в книгите,  ми допадна в “Облакът Кукуландия” на Антъни Доер.
Виж целия пост
# 409
Аз мисля, че установих какво ме дразни в BOX,  въпреки че и половината  не съм минала- 90% от книгата е за живота на двамата герои и едва, едва се сетят да кажат нещо за случая. Надявам се да се промени това.
Виж целия пост
# 410
Случаят е тясно свързан с живота на Винсент. Wink Затова има смисъл от подробностите около миналото му.
Виж целия пост
# 411
А подробностите около живота на Мина доколкото успях да открия информация, имат връзка с втората книга, “Култ”. Поне за себе си си отговорих на един въпрос, останал след “Вох”
Скрит текст:
а той беше- кое момиче и защо следи Мина, извън и без връзка с разследването, не съм чела Култ, но четох едно ревю, в което според мен имаше спойлер в ГР
На мен подробностите в книгата не ми бяха безинтересни, книгата пресъздава освен това (доколко е правилен -не мога да преценя) рисунък на живота в днешна Швеция.
В “Вох” ме дразнеше само стила на писане на К.Лекберг. Даже се чудя дали е до превод (мисля, че същия преводач беше превеждал книги на Бакман, които харесах) или до самия изказ на авторката, но се замислям евентуално дали да не търся “Култ” на английски, особено пък ако излезе преди на български (гледах в амазон дата за е-книга към края на пролетта). Макар че за втората книга едновременно ми е интересно да прочета какво се случва,
Скрит текст:
с момичето
но пък заради сюжет не ми допада особено- става въпрос за изчезнали деца.
Виж целия пост
# 412
Чета Апартаментът и е супер. Върви страница след страница. Много ми харесва стилът на Луси Фоли.
Виж целия пост
# 413
"Вода за цветята" само мен ли не ме привлича?
Не Laughing Просто е специфичен тип книга - или много ти харесва, или хич. Средно положение няма. И аз съм от вторите, падам си по тъпи криминалета, хуморески, това... само докато четох отзивите ми беше ясно, че не е моето.
Виж целия пост
# 414
Чета Апартаментът и е супер. Върви страница след страница. Много ми харесва стилът на Луси Фоли.

Супер! И мен ме чака Simple Smile
А ако ти е допаднала тази книга, ти препоръчвам и "Списъкът" от същата авторка Simple Smile

Снощи приключих "Червената вдовица".
Не съм фен на шпионските трилъри, но този ми допадна.
Да, романът е клиширан, на моменти наивен , но задържа интереса и ми беше приятно да го прочета.
Дадох ѝ 3*

Започнах "Не заспивай" (Мегън Голдин).
Уморих се малко от трилъри, но няма как... След това ме чакат Ирса, Юси, Рагнар..... Joy
Виж целия пост
# 415
"Елегантността на таралежа" не ме впечатли, но с тази  "Вода за цветята" ме предизвиквате:) ще я търся в библиотеката.
Виж целия пост
# 416
Миж, Списъкът ми е в списъка, то няма как направо при такова интересно перо.
Обявявай направо и Мамник за книга на 2023 и Вода за цветята подгласник. 😂
Виж целия пост
# 417
Аз също не чета всички книги, които препоръчват, а само книги, препоръчани от тези от вас, с които мисля, че имаме еднакъв вкус за книги. В повечето случаи не греша.
Свърших "Малки големи неща" и не знам какво не й харесвате, но знам, че определено сме родени под щастлива звезда само заради това, че сме се родили с правилния цвят на кожата Rolling Eyes И че този скрит или явен расизъм съществува и у нас, и че през по-голяма част от времето изобщо не се замисляме за това, че има хора, които от самото си раждане са обречени да се борят с предразсъдъците, и че за тях всеки успех изисква двойно повече усилия.
Виж целия пост
# 418
Обявявай направо и Мамник за книга на 2023 и Вода за цветята подгласник. 😂

Очертава се тежка битка Joy
Пък ако излезе и някое друго хитово заглавие? Нищо не се знае Simple Smile
Виж целия пост
# 419
"Вода за цветята" само мен ли не ме привлича?
Не Laughing Просто е специфичен тип книга - или много ти харесва, или хич. Средно положение няма. И аз съм от вторите, падам си по тъпи криминалета, хуморески, това... само докато четох отзивите ми беше ясно, че не е моето.
Силно казано Simple Smile Книгата нито ми хареса до степен да я помня (видно, че не съм я споменавала преди), нито мога да кажа, че не ми допада, защото не мога да отрека, че писателката пише добре. На мен не ми казва нищо ново и като стилистика, и като похвати, и като сюжет. Не я намирам за литературно събитие и не разбирам еуфорията. Всъщност, разбирам я, но не я споделям.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия