Постоянно критикуване! Как да се справя?

Леле колко се обясняваш...

Проблема ти е, че всичко приемаш твърде лично. Изживяваш драматично всичко казано и от там нататък какъвто и съвет да ти бъде даден, ако сама не се промениш, няма да се променят и хората около теб.
Хората изказват мнение, което ти приемаш като критика. Примера с подаръците, които не харесваш. Това си е твое решение и не зависи от мнението на свекървата.

 Днес например споделих на приятелка, че чистя стари документи и всичко хвърлям но например ще си запазя за спомен касовата бележка за детското легло на сина ми от преди 10 години. Тя ми вика "Луда ли си, защо да пазиш боклуци, аз всичко хвърлям, дразнят ме". Дори през ум не ми мина, че това е критика. За нея са боклуци, за мен са съкровища, дай сега да ѝ се разсърдя или да го мисля.
Не си се била справяла, че майка ти идва да помага. Кажи " Да, обожавам да идва и не съм луда да отказвам помощ" няма нужда да се засягаш. Дребнаво е и най-много на себе си вредиш.
Няма нужда да отговаряш с лошо, да се натоварваш, да го мислиш и премисляш. Признаваш се за несправяща се, за всякаква и продължаваш напред. .
Смятам, че ако не се натовариш ти самата, а съвсем с естествен тон отговориш на свекървата, че излишните подаръци ти сама ще решиш какво да ги правиш и тя с нейните да прави каквото иска, и след това продължиш разговора с нормален тон, без да се напрегнеш, ще го приеме и дори няма да го отрази. А и да го отрази, ще свикне за напред да не ти навлиза в границите.
Много е трудно, да не кажа невъзможно, защото просто твоят характер е такъв, и не очаквам, че всички трябва да бъдат еднакви.
И изнасяне няма да ти помогне, защото ще контактуваш с тях редовно, по празници и уикенди и ти пак ще се натоварваш с изказванията на другите, които пък ще бъдат още по-озлобени, че си км откраднала сина и не им искаш етажа, с който най-вероятно безумно много се гордеят

Насочи се към квартира, или собствено жилище, не ти трябва психолог за такова нещо.

По същият начин се обяснявам защо съм казала "Добър ден" , а не "здравейте" и по същият начин се обяснявам как не съм казвала нещо, което някой твърди , че съм го казала. Аз постоянно се обяснявам за всичко. Ето и сега се обяснявам , сякаш е станало като навик ...

Трябва да промениш своята нагласа и реакциите си към хората. Как ти приемаш действията и думите им и ще се справиш. Няма друг начин!

Не става въпрос за свекървата. Тя е в чужбина . Идва си рядко, виждала съм я 3 пъти. А като се прибере отсяда в хотел, тъй като е разведена със свекъра

Щом медитираш понякога, вероятно четеш или би могла да четеш ню ейдж литература.
Бих могла да ти препоръчам Четирите споразумения, едно от което е: не приемай нищо лично!
Проблемът е в твоята реакция спрямо думите и поведението на околните.
Не си длъжна да се обясняваш на всички и за всичко но вероятно сама себе си се опитваш да убедиш и нямаш самочувствие да се заявиш.
Приеми, няма как да се харесаш на всички и това, че сме различни е чудесно!

Тук проблемът е в теб.

Не ти трябва чуждото одобрение, трябва ти твоето. Имаш ли го него, всичко е наред.

Книгата е чудесна бях я забравила , наскоро я видях в библиотеката ми. От същият автор много харесвам Умението да обичаш. Чела съм я преди 7 години, тогава я започвах и оставях идваше ми много тежка.
Много се радвам когато среща хора, които четат от "моята" литература

Ами ти четеш, ама усвояваш ли?

Не искам да те обидя, но хората тук са прави, всичко взимаш навътре и се обясняваш. За какво?

Разбирам, че като сте в къща съседите около вас са познати и си казвате 2-3 думи. Баба ми е в къща и има голяма близост със съседите. Като се видим на терасата си казваме 2-3 думи. Ако усетя, че любопитстват просто излизам от ситуация с неясен отговор и толкова. Няма да мисля пет дена съседката Пенка какво мисли за грима ми.

Поясни това моля -
 "Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели".
Как пък все другите те плюят и ти говорят  нагло, а ти си бяла и добричка?Грешката е в твоя телевизор. И защо по дяволите си се навряла там? Малко се спри с турските сериали и влез в реалния живот.

Струва ми се че просто си изнервена, а хората наоколо явно са по-приказливи. Единствения начин е да обясниш на мъжа ти колко ти е зле и да се изнесете по-надалече от тая среда, защото тя средата няма как да се промени. И вземай някакъв валериан да не се нервираш чак толкова.

А що не пробваш да спреш да се обясняваш? И тая съседка която казва за теб "остави я тая"... ти защо почваш да й говориш после? Имаш си семейство, близка си с майка си (което е чудесно) имаш приятелки, какво се занимаваш с тия хора? Като почнат да коментират как се обличаш, дали се гримираш, какво правиш .... не може ли да погледнеш със спокойна многозначителна усмивка и .. да не отговориш, да се обърнеш към мъжа си и да му кажеш че ще се прибереш защото внезапно ти е прилошало. Съседката като вземе да ти задава въпроси какво толкова правиш вкъщи - ами кажи - "Каквото си искам". А и е като някой два пъти не ми отговори на поздрава - трети път не бих го поздравила.

Ами например жената на братът на мъжа ми разпространи , че съм й казала, че нито тя нито братът са добре дошли на нашият етаж. Това го каза на лели, чичовци, бащи , стринки, братовчеди и приятели от квартала , та дори и на свекървата в чужбина ... И аз отново се обяснявах, че такова нещо не съм казвала , въобще и не ми е минавало през главата. нито къщата, нито етажът са мои.  Тя и братът не ми говорят , а аз се водя по тях. Няколко пъти ги поздравявах те не ми отговаряха и накрая се стигна до това. Не дойдоха има кръщенето на детето на роднини, защото не искаха да стоят с мен на една маса .
Включително и продавачката в кварталният магазин ме пита защо сме скарани ...

Спри да се обясняваш, спри.
Ако някой те попита защо, отговаряш защото така или - това е лъжа, който я е изговорил да доказва, аз не ща.

Толкова е просто да излезеш от махленското!