Имам нужда да си "сверя часовника"

Значи да те малтретира и да се боиш за живота си не е достатъчно, само и единствено изневярата му би оправдала раздяла... Аз си го обяснявам така, че той ще разкаже своята история на близките - как ти си луда, а той идеален, - а на теб ти се иска да имаш някой коз: е да, ама той ми изневери с Пешо / Пена, значи не съм луда...

И си готова да седиш с него, да те тормози, да те унижава, да те стиска, крещи, плюе и какво ли не, за да не излезе пред познатите, че си виновна ти за раздялата?

Трудна работа е, след като така разсъждаваш. Не ти ли се иска да се защитиш от него и да си заживееш спокойно и без драми с децата? Още ли се надяваш да градите семейство и бъдеще? Не, честно, наистина ли искаш с него и в такава хармония да остареете заедно, и така до дълбоки старини?

Психолозите не дават указания, подтикват към собствени изводи. Таз е някаква…

Едностранно няма да се реши проблема, той е за психолог.

Прочетох първият и последният пост на автоката.
Така е в една връзка винаги единят е водещ. И ако жената е по-силна и по-умна обикновенно е тя.
Ясно е, че мъжете са по-лабилната психически част от семейството. Ние можем да изревем дадена ситуация, да се оплачем на приятелка, да се напием но после ще се отръскаме и в името на семейство и деца ще продължим.
Но понякога има кризи в семейството които не бива да подминаваме, да изживяваме и да оставяме да ни мачкат.
Обикновенно съм толерантен човек и считам, че една дълга връзка трябва да има повече от един шанс.
Но в така описаната ситуация тези шансове бавно са отминали. Не бих оставила човека които би трябвало да ме обича и да ми е подкрепа да ме мачка и подтиска. Загубата на доверие е доста попарващо едно семейство.

С обвиненията истеричка и ненормалница, бих заложила на агенция с която ако наистина се окаже че има паралелна връзка просто бих му я треснала в челото. Ако се окаже че е само моя фантазия, бих се опитала да разбера защо я подклажда.

Щом няма желание да се изнесе, бих оставила децата за 10 дни с него и бих заминала някъде. Ей така -малко да се осъзная аз и малко да се осъзнае той.  После бих решавала. Успех!

Изчакай пак да те заплаши, че ще те напусне и го изненадай - ами добре, няма да те задържам, съгласна съм. Може и да добавиш - щом ти така искаш. За да не ти скочи, че ти си поискала, те тия са ненормални. Подкрепям силно да се знае от други хора какво става у вас. Това да пазиш всичко вътре в семейството е рисковано. Като му писне, ще си тръгне, но ти какво ще изтърпиш преди това и след това никой не знае. Нямаш идея как си постила той навън, докато ти се мъчиш да го чакаш да му мине. В един момент ако и когато се разделите, ще се окажеш мърла, уличница и откачалка без да си подозирала. Очевидно е, че сегашният му живот вече не го устройва. Дали го е срам да те зареже с две деца, за да не се изложи пред хората или си представя как търси жилище и кара сам и какви затруднения ще му се случат, ако се изнесе - мъчи се нещо. Не му съчувствам, а ти казвам, че дали има или няма любовница не е важно. След 20 години е много тежко да си представиш раздяла, но няколко години нещастие са си много. Ако попаднеш в по-спокоен момент, питай го какво иска, как ще му е удобно на него, това не е подмазване и лягане в краката му, а начин да си спестиш боя. Щом ти посяга, трябва да се научиш бързо как да маневрираш. С две думи - нещата са се счупили. Аз много живо си представям как някоя мацка го е настъпила да избира между теб и нея и той се чуди как да се спаси. И понеже на дърти години е изкуфял, си изкарва недоволствата върху теб. Мисля, че няма нужда да опитваш да ремонтираш нещата, дръж се спокойно и колкото можеш някак настрана, докато вземеш решение и си направиш план. Съжалявам, че би искала да сте си нормално семейство, просто понякога не става. Имам опит с побойник само от тийнейджърските си години, нямам конкретен съвет, нито чужд такъв опит около мен, за който да ти разкажа... Ще имаш трудно време, независимо какво ще решиш, но колкото по-скоро избереш накъде да търгнеш, толкова по-бързо ще стигнеш, няма да живеем по сто години, за да може да чакаме безкрайно.

Криза преживявал, а? Че той докато си преживява кризата може и да те убие, а великият съвет на "психоложката" ти е поне да изглеждаш добре докато се случва това?

Всеки минава през кризи, но когато кризите се изразяват в отчуждение и агресия спрямо теб, нямаш отговорност или задължение да бъдеш подкрепяща. Подкрепят се хора, които наистина се обръщат за помощ към теб с думи или действия, а не такива, които се изплюват върху теб, гледат те с омраза, и те обвиняват за всичко.
Такива се изпращат на майната си. Завинаги.

Няма да си тръгне.
Между другото, децата се водят в риск.

Що трябва тя да си ходи. Той да хваща пътя. Като не му изнася и не я понася, да вдига чукалата.

Няма да си вдигне той чукалата. Намерил си е жертва, която му търпи ла*нориите, на него това му доставя удоволствие. Тя трябва да го изгони. Нали живеят в нейно жилище.

Е хубаво де, това го пишеш на петата страница,  не трябваше ли да е още в първия пост.

Или си много объркана, или ни премяташ здраво. Аз не си представям жена, подложена на физическа агресия да седне тука да пита дали мъжът и изневерява, че и да подхвърля кукички към хомосексуалност.

Казваш ни, че се боиш за живота си и...какъв ти беше въпроса?

Авторке, мъжът е за изхвърляне, а психоложката за спешна смяна.
Никакви секси гащи и салтанати няма да ти помогнат с насилник. Шанса да се освести, докато търпиш това е нулев. По-вероятно е, да се стресне ако го изхвърлиш.
Какво спасяване на семейство с човек, който те малтретира? Освен любов, липсва и уважение, и колкото повече търпиш, толкова повече ще злоупотребява.
Хванал ти е цаката отвсякъде.
Изхвърляш го, сменяш ключалката, и пращаш адвокат да му обясни, че ако дори за момент се почувстваш физически застрашена, ще му пратиш ограничителната заповед в работата, да го разберат всички какъв е.

Адвокат трябва, не психолог.

Аз понеже вече съм я чела тази история преди години, ще кажа какво следва - ще се окаже, че се е залюбил с психоложката

Ба, оназ история пак ли ще я топлим?

Браво на теб, че си разказала поне на някого какво става. Психоложката ти явно не е разбрала, че става дума за насилие в семейството - физическо и психическо, за да ти говори безсмислици за прически. Или толкова й е капацитетът.
Стискам ти палци наистина да осъзнаеш, че ситуацията се случва И с твоето съдействие. Ти си част от двойката насилник - жертва и му помагаш, като приемаш насилието едва ли не като заслужено (защото си казала и направила нещо, защото може пък наистина да си луда, а той - прав). Също му помагаш, като прикриваш ставащото, така че той е готиният пич даже за най-близките ти хора.
Не знам, мисли какво ще правиш, но се боя, че децата вече са с увреден модел на поведение с този светъл пример, от който се и възхищават.
Мен ако питаш, направо си боядисай косата в по-модерен нюанс.

Няма как да се залюби с моята психоложка поне, жената е на годините на нашите родители и нямат контакт като цяло...
Той посети еднократно психолог по моя молба - не му допадна, не искал повече. Била му казала, че той си има отговорите на всичко, нямал проблем за решаване.

Най-тъжното тогава беше, че понеже регистрацията в Супердок е моя, тел. номер там е мой, когато запазихме часа при нея (за него) , тя звънна за потвърждение- нормално, вдигнах аз.

При сесията с нея, смятайте какви неща е говорил за мен, та тя чак му казала- ахаа, ами ето, тя чак и ви записва часове за консултация и вдига ВМЕСТО ВАС...какъв контрол само...

Ами как да не вдигна като акаунтът е мой Толкова години той не си направи труда покрай всички лекари на децата, мои и тн да записва и той часове и да има акаунт...

Но да, мисълта ми беше как ли е изкарал той нещата, за да се възмути тази психоложка как така аз си вдига моя телефон