Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 59

Не знам колко е истина, но според Д-р Екберг при махане на въглехидратите, започва да се променя микробиома в червата. Това може да бъде придружено с подуване, тежест, газове. Най-общо казано започват други бактерии да се заселват в червата.
Препоръчва поне в началото избягване на зеленчуци като броколи, карфиол, зеле. Може да се включи и пробиотик.

Така е, то и аз преди това тесто мелех като стой та гледай, ама сега точно с мая трудно, става само за опитване. Но при почти месец от началото... знам ли. Не са баш в началото, иначе и на мен това ми беше първата мисъл.

Здравейте, много полезни мнения и насоки има в темите!

Днес си направих и аз тестове, очаквам преглед при ендокринолог, но ми се струва, че имам ИР...

Предполагам, че ще потвърдите и вие, видно от резултатите...

Благодаря за отговорите! Само аз имам това подуване. Конкретно днес хапнах порция пиле с индийски подправки и салата зелена+половин авокадо, но това чувство е след всяко хранене независимо от количеството. Пържено не ям, хапвах предните дни зеленчукова супа с пилешка пържола, ии толкова много готвя, че даже не помня и какво е било вече. Ще огранича малко мазнините и ще видим как ще е положението.

И при мен при прекаляване с тесто има тежест и подуване. Става ми на топка в стомаха. Ако хапна малко нямам проблем, но ако прекаля е ужасно просто.

Много рядко е, така че се  радвам че поне съм го установила, за да няма изненади. Че то такова нещо (ако) изям, евентуално ще е по повод, събиране, празник и от сорта. Да си знам и да не си  развалям празника, не че нещо. То ясно че през останалото време си живея добре и без такава храна.

Но при нея нещо от режимната храна идва в повече за храносмилането, а не такива глупости.
Имам някакъв бегъл спомен че Миоки май си помагаше в началото с допълнително ензими ли да беше, не помня вече и аз... то толкова много теми се извъртяха от тогава, а и тя не пише вече тук да каже.

Какво си яла преди това?

Здравейте, банда!
Снощи няколко пъти писах, трих, писах, трих.... по повод последната публикация на Мадам Тиква, най вече това "мен не ме е страх от диабета и от нито една болест на света  , може би защото  съм се сблъсквала с "най-лошите" и имам седем операции  . Майка ми е диабетичка ,племенникът , брата на мъжа ми   . Тази болест на фона на много други ,лично за мен е .. нищо работа . Но пак  да уточня ,че това е мое мнение."
Добре че трих, щото хич нямаше да съм цветуща, а не искам и не съм ок с това да давам наклон на хората. Само ще кажа нещо кратко и ясно: ник нейма отлично кореспондира с написаното. Здраве пожелавам на потребителката!
Току-що аз се наплюсках хайдушката с 4 бъркани яйца с малко кашкавал вътре+пресен лук.
valnuvashta, мисля, че това е някакъв храносмилателен проблем. Не разбрах преди да минеш на това хранене, имала ли си го? Малко неправилен съвет, но може да опиташ 1 ден да се храниш както си се хранила преди да минеш на режима и да видиш дали пак ще имаш същия проблем.
benny77, да, имаш ИР. Можеш още отсега да си промениш хранителните навици, докато дойде време за посещението при ендото. То и като знам какви лекари са повечето... най-много да каже че нищо ти няма.

Шарпи, разбирам те напълно. Но има ли смисъл да се ядосваш заради жена, която не ти е никаква.
И аз преди се ядосвах. Просто няма смисъл.
Всеки човек си заслужава съдбата.
Човек е това което яде. Просто е.
Има хора не чакат веднага да ги удари нещо. Стягат се докато е време.
Не мислим, че баш на нас ще ни се случи нещо. Докато не ти се стовари ада на главата.
Аз се чудя как може да имаш близки с диабет и да казваш, че е нищо работа. Каква е таз любов към ближния.
Ако и диабет да проима и пак нищо не направи, то си заслужава съдбата. Звучи грубо, но е истина. Защото едно е да нямаш знанието, но да го имаш и да продължаваш не е за съжаление, нито за съчувствие.
Звучи примиренченско. Аз ако имам близки с тази диагноза, знаеш ли какво ще ги направя. Първо на сол и пипер, после лекции.
Иначе по-далечни роднини и познати съм имала. И  като ги гледах и ги слушах, ама то е много тежко тяхното.
Все за кз си говорят, как да я измерят, ама чакай да хапна хлебче, че ми падна кз. Оплакват се как освен диабета имат още един тон проблеми - кила /макар че не винаги/, невралгии, скапана периферна нервна система, очни проблеми, сърдечни, кожни /отвратителни съм виждала/, нон стоп инфекции, повишено пиене на вода 6-8 литра, че и повече, трудно зарастващи рани, намалена чувствителност на крайници, бъбречни увреждания.

И всички тези неща плюс са съпроводени от висока кз, пиене на хапове не само за диабет, но и за всички други неща. С шепи съм ги виждала да пия.
И какво, нищо работа ли било това.
Който вика така, може да ме цунка отзад и да си ходи от темата. Тук не държим никой насила.
Знам, че нагоре писах, че няма смисъл да се ядосваме, но само като се сетя за тия неща и това, което съм видяла и се издразних.

Шарпи, преди 2-3 години, не помня вече, се запознах на морето с една жена. Дойде на гости при роднините където бях. Ниска, 160 и 150 кг. Нещо ужасяващо. Моите хора веднага ме похвалика как съм отслабнала   и тя ме пита. Обясних, а тя каза, че знае за всичко това и е изчела доста литература. Но толкова. Тоест има теория и няма грам практика.
Като дойде на гости само салатите донесе пет купи.Не говоря за сурови зеленчуци, а пет вида салати с майонеза. Отделно другите неща. Аз хапнах от някои неща нормално.
Тя от всичко по-много. После отиваме на разходка на алеята при морето. Взима 5 понички със сироп. Аз нищо. Продължаваме да ходим 1 час. Тя навръщане 3 топки сладолед.
Като се прибрахме и стана лошо. Хипогликемия, но се оправи.
Не и съчувствам, не я съжалявам и не ми пука за нея. Защо да го правя, след като и на нея не и пука.

Здравейте, момичета!
Събирам смелост от доста време(която определено ми трябва в по-високи количества) да пиша в темата. Следя ви последните две теми и много ми помагат съветите, които давате.
В края на октомври направих натоварване с глюкоза. Подозирах ИР последните 6 месеца преди да предприема ОГТТ и да посетя ендокринолог. Последната година и половина се тъпчех предимно с въглехидрати - на ядене поне 2 филии бял хляб, а вечер преди лягане (!!!) поне един шоколад. Трябва да си глупав, за да не подозираше, че си си докарал ИР, което е най-малкият проблем.
След теста ясно видях ИР (ще кача резултатите си накрая). Веднага след това предприех действия - спрях всякакво тесто, захар, започнах по-редовно да си карам велоергометъра вкъщи.
Октомври месец стартирах с тегло от 73кг. Сега съм достигнала 68,5 кг. Целта ми е поне 62кг (висока съм 165см).
Храня се по два пъти на ден (пропускам закуската). Рядко чийтвам, но го правя в малки количества.
Пристеснява ме това, че коремната обиколка е намаляла само с 4см - от 96 см на 92см. Колко е притеснително всъщност това?
В същото време приемам и Еутирокс 25мг заради хипофункция.
Този месец боледувах и реших да пропусна да пускам изследвания, но другият месец ще пускам - инсулин на гладно, глюкоза, гликиран хемоглобин + щитовидните хормони.
Притеснява ме какво да очаквам... най-вече за инсулина. Някой може ли да ми каже какво време е необходимо, за да бъде по-нисък?

Може би въпросите ми са глупави, прощавайте.
Но ендокриноложката ми каза така: "Давам ти 6 месеца да отслабнеш и свалиш поне 10 см коремна обиколка - иначе ти давам хапчета (не спомена какви)." Ще направя консултация и с друг ендокринолог, за да си сверя часовника, но ще съм благодарна да прочета мненията ви.

Хора, жената е решила, че диабетът не й е проблем. Да уважаваме избора й.

Да де, права си, аз го уважавам

Tanq25, ако си променила режима си, ще има промяна.
Но вече не знам какво точно си яла.
Но не мисля, че си за хапче.
Прочети първия пост и ако трябва коригирай храната. Вкарай фастове.
Вкарай и друг спорт. Нещо за корем, ръце. Цялостно тренирай. Може и йога.
Иначе браво на лекарката ти. Така се прави. Видиш корем и четеш конско. А не да казваш, че нищо им няма.
Е, за хапчето не съм съгласна, ама те лекарите това знаят.

Ами тя има, душко - диабет тип 2 - кръвна захар 9,7!!! Сама го е писала по-назад, снощи точно това правих, четох по-старите и публикации. Всички постове едни.... ох не искам и да пиша дори, че се ядосвам...

Няма смисъл да се ядосваш. Нали ти казах. Фърляй си енергията за близки хора.
Тя е ок с диагнозата си, предпочита храната пред здравето си.
Нейна си работа. На мен не ми пука.
На нея цел и е отслабване. Не здраве. Здравословното отслабване минава през корекция на здравето.
Ако някой ден реши, че иска да е здрава - ми лошо няма. Засега я устройва и се радва на диабета си.
Има хора им харесва да са болни.

Иска си време, спор няма. Аз не мога да си спомня отначало как и колко тръгнаха нещата при мен, че толкова се и меря и тегля, но със сигурност не вървеше равномерно свалянето де. Отначало не изглеждаше да съм свалила съществено, с месеци. Фокусирах се върху правилното хранене повече, защото пък в начина по който се чувствах имаше голяма разлика и определено и имах по-здрав и свеж вид.
И както си ходех уж все така дебела, по едно време взех да се изненадвам че една или друга дреха са ми хлабави или като минех край едно голямо огледало без дрехи, чак съм се спирала да се върна да погледна пак   Стават работите, като се захване човек, заприличах си пак на себе си в рамките на месеци, със сигурност не е било цяла година.

И мен ме е яд като видя някой който е в такова положение и не прави нищо, но знам как и при мен докато не се навих сама, нямаше сила която да ме накара да почна такъв режим. За съжаление и аз познавам лично хора с диабет, които ядат каквото им е сладко на устата, пият шепите с хапчета, единият и с инсулин се боде и казват "Ами тъй ще е то, аз съм болен човек, от тук нататък здрав няма да стана тепърва".