Инсулинова резистентност!

Напъни се в рамките на седмици да устискаш, после ще ти е по-лесно специално за сладкото. 2-3 седмици, не повече. Едно че към самия сладък вкус се привиква, друго че и чревната флора в момента те "кара" да търсиш сладко защото това си си "отглеждала" с въглехидратните храни.
Подсладителите повечето хем вдигат инсулина, хем и всичките ти поддържат навика да търсиш сладък вкус.
Едно нещо обаче мога  да ти обещая - оттървеш ли се от сладкото, доста вероятно е всичко останало да ти е по-вкусно. Не се шегувам. В подсладените неща усещаш най-много сладостта и другите вкусове са като убити, ще видиш разликата и сама.
Това важи и за двама ви де, щом и половинката я е втасал така. Ясно ти е че неговото е просто също като твоето, но в по-напреднал стадий, така че тия неща дето ти ги говорим на теб са и за него.

Да, вече има напредък. Вече като обикалям из рафтовете в хипермаркетите даже и не поглеждам с желание сладките неща, които са там. Определено това пречупване е най-трудно. Предполагам, че като се премине тази точка после става по-лесно Общо взето имам база за сравнение как съм била преди и се стремя да си върна старото си положение.

Ако знаеш колко ми се опрости и пазаруването - ами че аз цели сектори от супермаркета изобщо не ги отразявам че ги има Ни сладко, ни хрупанки, ни варива, ни паста, ни печива, ни алкохоли, ни безалкохолни... хич не пазарувам "като жена" ами влитам със списък, профучавам през малкото места където са нещата от списъка ми и съм излязла, ако няма навалица за няколко минутки съм вън
На мен не ми беше сладкото спънката, а "солените" въглехидратни неща но ей ме на - жива и здрава съм си. А преди това си печах хляб собственоръчно вкъщи, защото в магазина няма хляб който да е досатъчно добър за моя вкус, видите ли. А бира колко обичам няма да казвам още веднъж и тук, за нея и кучетата ме научиха как жаля И хем не съм я отрязала на 100% и завинаги, по някой повод си позволявам.

Irene Adler, ако успееш да устискаш известно време без сладко, после това което продават ще ти се стори убийствено и изобщо не така вкусно както го помниш.

Ей, бирата, особено, ако е крафт……ей..

Такава рядкост ми е вече че се радвам на каквато има, те повечето видове ми харесват Нали знаеш някои хора как биха си позволили да изядат парче торта само на рожден ден или подобен повод? Ей така съм с бирата
Не съм била никога като битов алкохолик преди, да пия ден-през ден или пък много. Но само като знам че не бива и вече все едно са ме ограбили. За нищо от храните не се чувствам по този начин, очаквах хляба и картофите да ми липсват защото са ми вкусни много. Още са ми вкусни, но за тях не мрънкам, гладна не съм останала а дори напротив.
Та така де, стават работите, просто не стават бързо и не стават от раз. Ама стават, като науми човек. И си струва.

Не стават бързо, с това съм съгласна.
Но пък като ти се промени вкуса, край, няма връщане назад. Поне за мен е така.
Преди обичах млечен шоколад, сега ям само черен, с възможно най-висок % какао. Кафе/чай със захар е напълно невъзможно да пия отново. Млечни и тестени не поглеждам, картофи мога инцидентно, само в заведение да ям, вкъщи никога. Ориз съвсем не ям, варива също.
И аз много бързо пазарувам, 5 неща на кръст.

Те дето са 5 на кръст ами и в супермаркет са по периферията предимно, няма голямо обикаляне за тях измежду секторите с какво ли не и между навалицата.

Друго сладко не съм налитала, дори мразя да пия нещо сладко откакто се помня... с изключение на кафето, което по някаква причина откакто го пропих ми беше все със захар. Сега да ме питаш защо - не знам, обаче бях убедена че без захар аз кафе не мога да пия, сигурно вкъщи така се е пиело от останалите и така съм свикнала тогава. Убедена до степен да спра кафето по някое време, защото отказвах да го пия без захарта. А пиех много и си бях яко пристрастена, но моят инат такива неща не го спират Сега ми е смешно де. Пропих го пак след време, с малко мед който намалявах прогресивно. И сега не мога да си представя да пия подсладено, само да си развалям кафето. Но ако бяхте ме питали преди 10 години... друго щях да ви кажа. Чай и преди не съм подслаждала, даже като спрях кафето точно по тая причина с чай го замених, зелен.
Пиша ги тия щуротии защото на мен сега са ми смешни, но има други които сега се мъчат и си мислят че е невъзможно. Както и аз съм си мислила. Не е.

Като си спомня, че можех да изям голям Линдт с лешници и стафиди, 300 г, лошо ми става! Или обикновени вафли Боровец/Фокус, от тези по 4, все едно в друг живот е било. Няма земна сила, която да ме накара отново. Както и да пропуша.

Това само като го чета и ми лепне устата
Не съм яла сладко често, камо ли в количества. Моите подвизи със солени храни бяха. Подай ми и сиренето, пък ми гледай сеира

При положение , че не ме познавате, да ми лепвате етикет, е неприятно. Не знам как сте се почувствали, но за мен бе гръм от ясно небе ИР и се опитвам да разбера някои неща. Трудно ми е, защото за съжаление винаги ми е било страх от медицината и съм бягала от нея. Може би затова задавам въпроси, които вие предвид че дълго се борите с ИР сте наясно, но има и такива като мен, които се разболяват, а никой не им дава някаква информация, освен : " Трябва да отслабнеш" . И това при положение че бях с ИТМ 27,9 -т.е на границата м/у нормално и наднормено тегло- не съм била фиданка, но не и толкова зле. И не, не ми е трудно да спазвам диета - е не е вашата, но към момента виждам резултати с нея - днес 26ти ден съм на Зоната и то зелена Зона. За това време съм свалила от обиколките на: - бюста -1,5см , - талия 2см , - на ханш -2,5 см - което е изненадващо , защото точно там според мен най -малко би трябвало да е , и тегло -2,7 кг. Наясно сте как се сваля тегро с ИР.
Последни тестове преди 10 дни - тогава инсулинът ми е паднал от 29,62 на 11,85 единици, Хома индекс 2,92.. Имам и други показатели които са се подобрили, като напр. TSH от 5,13 падна на 3,78 и т.н... - и всичко е без лекарства, освен една добавка за ЩЖ . Надявам се сега да се подобряват нещата, и да знам, че не може за 1 месец да се отърва от ИР при положение, че явно се е развивала години, но винаги са ми мерели КЗ, която пък винаги е била в норми. Та надявах се да получа някои отговори - предполагам , че много пъти са дъвкани , но съгласете се - нямам свободно време да чета всичко, което е коментирано в различните теми и години... но какво получих? Имайте малко толерантност- ясно е , че и вашия път към здравето е бил осеян с грешки ...  И последно  всекидневната ми закуска  в последните  26 дни е овесени трици + пр. мляко + плод + протеин и мазнина  ( е може би с 3-4 дни изключение ) и по - горните резултати са ... с нея!?

Tky, точно защото някои от нас са тук от доста време и са минали през 1000 диети, които само в началото работят ,се опитваме да дадем готови работещи решения на хора като теб, които са тук , за да задават въпроси и получат насоки. Ако смяташ, че сама се справяш добре, то това е чудесно! Запази първоначалния ентусиазъм и ела да се ни се похвалиш след няколко месеца! Ще се радвам да чуя тогава, че си се справила с проблема!

Имам причина да напиша това, което написах малко по-горе. За съжаление повечето хора отказват да осъзнаят сериозността на проблема, когато трябва да променят начина си на живот с цената на лишения!

Само аз ли не се чувствам че живея в лишения? Ок, мрънкам си за бирата естествено, но тя и да нямах ИР пак не е разумно да се пие често така че това дори не го броя.
Е, не ям "всичко", каквото и да значи това за някого. И какво от това? Храни много, аз и преди не съм сядала и да изям "всичко", нали пак решавам измежду някакви възможности, избирам едно и ям него. И сега пак така правя, просто избирам измежду всички храни които не ми бъркат работата с инсулина, те да не би да са малко? И от тях, и от тези които не са добър избор има храни които харесвам и дори обичам, има и такива дето не бих ги яла. И в двата случая избирам което на мен ми е вкусно и ям него. 
Аз съм се наяла добре с вкусна храна точно по мой вкус, че и с пълното съзнание че правя нещо хубаво за себе си като ям точно това а не друго. И това е което правя всеки ден. Е как това ще е лишение? Чудо голямо че не излизам и да пия бири всяка седмица както преди, а в пъти по-рядко. Или че ям кюфтетата без хляб.
Е да, ако пък много държа да се чувствам лишена, ще се. И ще съм нещастна, и ще се оплаквам, и ще си търся оправдание да изям нещо си че да си намаля нещастието. Ама не искам. Добре съм си така.
Въпросът е човек да стигне сам до това, отвън не може да му го наложи никой.

Natka, супер е , че виждаш така нещата и хора с твоята нагласа успяват да накарат нещата да се случват лесно и в тяхна полза. От друга страна разбирам напълно tky. Първоначалният шок, който преживява е съвсем естествен. Аз самата нямам ИР, нямам дори наднормено тегло, но бях диагностицирана с Хашимото точно като гръм от ясно небе и започнах да спазвам режим заради това. После диагностицираха член от семейството ми с ИР и ето ме тук. Оказа се, че някои хора имат нужда от “разтърсване”,  за да осъзнаят колко сериозно е това.

Е, аз не съм просто се събудила една сутрин с това всичкото готово избистрено в главата... даже писах малко по-нагоре че хич не е весело като нямаш ни сили, ни мотивация. Това докато ми казваха че нищо ми няма и трябва само да отслабна. И "то от стреса". Идея си нямах какво е това животно ИР и откъде ме е налазило. Та аз се хранех в пъти по-здравословно от повечето хора около мен! И това го твърдя дори сега, при вече доста променени виждания относно здравословното хранене.
Има си отначало и шок, и отричане даже, гняв и какво ли не. И страх, защото човек е по-спокоен с познатото, а пък трябват промени.
Много малко хора имат идея какво е ИР, докато не получат те или близък до тях такава диагноза. Хубавото е че на днешно време има много информация, така че това е поправимо. Вече кой какво ще прави с нея е отделен въпрос.
И не ги пиша тия неща да се бия в гърдите и да се гордея пред куп непознати, това би било смешно. Пиша ги, защото знам какво е да ти изглежда прекалено много, прекалено трудно, направо невъзможно на моменти. И че не е невъзможно, дори напротив.
При някои става бързо промяната в главата, тук-там дори от раз макар че това вече си е доста стрес. При други по-бавно, но и това не е лошо нещо - въпросът е да има промяна и да се набира инерция в нея. И да е с ясното съзнание защо го правиш, ти да си го решиш а не защото някой ти е казал а ти се съпротивляваш. Ей това мъчи много, да се чувства човек под натиск, поне на мен ми тежи всяко нещо така. Гледам да го правя в мир със себе си, много по-лесно е. Все пак е нещо с което ще си живея и занапред и ще се съобразявам с него, то няма да изчезне от живота ми.
Затова като някой реши че трябва да ме съжалява коооолко много неща "не мога" да ям, казвам че предпочитам да виждам картинката като колко много хубави неща мога да ям. Имам достатъчно примери за обратното около мен и виждам как им се отразява. Та гледам да дам и още една възможна гледна точка, може пък и още някой да "прихване", много бих се радвала.