Липса на мъжка фигура в семейството

Мислила ли си за психологическа помощ? Прочети някои книги на подобна тематика, как да обикнем себе си.

Била съм в подобно семейство и те разбирам. Просто не знам и аз какъв съвет да ти дам и аз как успях да се преборя да не повтарям техните грешки.

Мъжка фигура в семейството си имала и това е баща ти. Имаш опит с отношения между мъж и жена, които самата ти квалифицираш негативно. Няма идеален родител и всички намираме по нещо отрицателно в характерите на родителите ни. Баща ти е типаж, от който ти би избягала. Прекрасно. Имаш опит с някакъв мъж и някакви отношения между мъж и жена. Жените отрано знаем какво искаме или не искаме от мъжете.

Пишеш, че е нормално да ходиш след даден мъж и да го молиш да се събирате. Да, много жени го правят, и мъже също. Съответно не е ненормално щом мнозинството хора го практикуват. Аз не виждам смисъл за мене си, под достойнството ми е и колкото и да ми е приятно с даден мъж, приемам раздяла веднага щом ми каже, че я иска. След раздялата продължавам напред без драми.

Твоето поведение не се дължи на поведението на майка ти. С моята майка се държим различно с мъжете, макар и двете да не влагаме особено във връзки. Не всяка дъщеря е точно като майка си във всички отношения.

Не, не всичко идва от семейството. Тъпо е да се оставяш да те манипулират и да се държат с тебе като с парцал и да се извиняваш с това, че и майка ти така правела. Нейната реалност и времена са били други. Нейният живот трябва да ти бъде урок, а не пример за следване.

Можеш ли да дадеш конкретен пример как точно те манипулират и използват тези мъже?

Имам приятелка, която кани мъже да живеят с нея, знаейки много добре, че в момента не работят, примерно. До месец започва да се оплаква, че мъжът я използва като хотел, не напазарувал, не минал с прахосмукачката, ей такива. Като и напомня, че го е увещавала да иде при нея почва да ми обяснява, че той и бил казал, че иска, когато съм била свидетел да му предлага неколкократно живот при нея. Израснала е в здраво семейство, с прекрасни родители, които до началото на войната в държавата им и пращаха пари на нейната крехка възраст от 45+ години.

Имам и друга приятелка, която тръгва с бездетни младоци и после не разбира защо искали брак и дете като знаели, че тя си има. Всеки мъж, с когото тръгне излиза манипулатор, използвач, иска да и нахендри бебе и да я омотае в седене в къщи и домакинска работа.

Ти си само на 20г. Излизай с мъже, но без връзки! Просто се забавлявай. Почни да изискваш от мъжете! Е, не от всички. Можеш да си имаш тъпкач, който много ти харесва, но излизай и с други! Бъди честна и казвай, че искаш по-лежерни отношения. Мъжете са много по-щедри и внимателни с жени, които показват, че имат много опции и не изглеждат отчаяни. 

На 20г трябва да се радваш на живота и да грабиш с пълни шепи, а не да се влачиш с 30г убитаци.

Пишеш, че изпитваш омраза към мъжете. Тогава защо търсиш връзки с мъже? Търси връзки с хора, които са ти приятни!

Имаш проблем, но не идва от родителите ти.

Значи режеш колкото може по гадно свестните мъже и тичаш след боклуците, за което ти е виновен баща ти ?
Така звучиш от страни, надявам се осъзнаваш колко погрешно е това. Трябва да намериш начин да го преодолееш за да не повториш модела на майка ти или след време да се превърнеш в самотна тьотка с котки, ковто мрази мъжете и целия свят.

Трудно се преодолява семейният модел. Единственото, което познаваш, и поради тази причина го приемаш за нормално. В живота на авторката не е липсвала мъжка фигура, а по-скоро добър пример. След като тя осъзнава, че моделът на родителите й не е добър, значи вече се ориентира в правилна посока. Разбира се, няма да е лесно да приложи теорията на практика, трябва да работи върху себе си, да потърси в обкръжението си някой добър пример (не може да няма нито един) и да се поучи от него. Желая й успех.

И аз мисля, че трябва да гледаш на отношенията между родителите ти като на лош пример - какво да избягваш в живота си. Все пак си била там, отблизо си видяла и можеш да разпознаеш подобни отношения и да не се замесваш в тях. Знаеш от какво да се пазиш и какво НЕ искаш за себе си.
 
Имам пред себе си обратния пример. Мъж, чиито родители са прекрасни хора с разбирателство в семейството. Той друго не беше виждал. Хвана се на млади години с жена, която още от началото се държеше отвратително с него, още от преди да са заедно. И така се омота с нея, че ще си плаща грешката до края на живота си.

Семейният модел оказва голямо влияние - несъзнателно човек е склонен да повтаря динамиката на родители, баби и дядовци и т.н.
Добре е, че си го осъзнала навреме защото има хора, които цял живот не могат да излязат от омагьосания кръг.
Преди да влизаш в нови отношения, започни работа с терапевт. Може да се наложи да посетиш няколко преди да откриеш своя, но съм убедена, че ще имаш много голям напредък от това да се опитваш да преработваш сама.

Заглавието не е коректно. Ти имаш мъжка фигура в семейството, както и женска. Просто това не са равнопоставени отношения, а са основани на страх, несигурност, зависимост. За да не приличаш на майка си, си минала от другата страна и си заприличала на баща си, упражнявайки форма на насилие върху партньорите си чрез поведение.

За това не ти е виновен баща ти, а ти самата, но след като го осъзнаваш вземи го промени, ако искаш да попаднеш на мъж, дето да не се държи с тебе като парцал, никой не ще жена дето мрази мъжете, да, можеш да излъжеш някой и друг (както веднъж ме излъга една такава като тебе с проблемен баща, и защото пропусна да се постарае да задържи единствения мъж, който нямаше да я използва само за любовница, сега е сама, но неин си проблем ), ама това е за кратко. Но ти си млада и имаш достатъчно време да се промениш. Успех.

Не мога да се съглася, че бащата няма никаква вина. Разбира се, че има, майката - също. Всеки родител носи отговорност за това какъв пример дава на детето си. Не е невъзможно да се преодолее семейният модел, но изисква много усилия.

Всъщност си само на 20г и е нормално да нямаш опит във връзките и да правиш грешки, дори да имаш безупречно обичащи се родители. Не е нещо, в което се раждаме научени. Достатъчно е да си наясно, че насилие и любов взаимно се изключват. Ако мъж те обижда или удря, то това не е нито връзка, нито обич. Не мразиш всички мъже, мразиш баща си и усещането си, че той и майка ти са те "повредили". С времето вероятно ще осъзнаеш, че не е ок да наказваш всеки мъж за грешките на един определен. Подхождай към потенциални връзки с доверие и откровеност. Ако видиш, че насреща няма същото, просто не продължавай отношения. Не с всеки мъж, който ти е допаднал може да се изгради връзка, както и ти не си длъжна да имаш отношения с всеки, който прияви интерес. Наблегни на периода на опознаване преди да скачаш през глава в отношения. Така ще си спестиш излишни драми. Дали са ти съвет за книги и психологическа помощ, може да помислиш и в тази насока. Успех

Само не схванах как авторката е на 20 години, а пише за отношения и връзки с мъже, все едно е 40 годишна? Даже и с един 10 години по-голям от нея била. Брех...!

И на мен ми е странно, когато някой на около 20 пише, че е имал дълга и сериозна връзка, но явно за тях е точно така.

Ти си едва на 20 години, имаш достатъчно време за проби и грешки в търсене на идентичност, така че до тук нищо фатално не се е случило. Моят съвет обаче е: в никакъв случай не влизай в модела "ах, нещастната аз, в какво лошо семейство израснах"! Никой не си избира семейството, и доколкото идеални семейства няма, всеки си има някакви травми, огорчения и погрешни модели. Ти обаче си отделен човек, отделна личност - не можеш да промениш миналото, но днешния и утрешния ден са изцяло в твои ръце. Имаш два пътя. Единият е да приемеш за неизменна и непоправима даденост, че си "повредена" от семейството си, да издигнеш това като своя основна характеристика, и да оправдаваш всичките си действия оттук насетне с това. Няма да си нито първата, нито последната. Познавам мои връсници, хора по на 50 години, които цял живот мрънкат и продължават да обвиняват майките и бащите си за това колко са нещастни и как не им върви в живота. Другият път е пътят на порастването. Да осъзнаеш, че след като не си имала щастието и късмета да получиш добра семейна основа, се налага да си я "построиш" сама. Четеш книжки. Наблюдаваш хора. Мислиш, анализираш - и себе си, и другите. Кой модел ти харесва. Кои хора би искала да са ти пример. На кого би искала да приличаш. Може да са роднини, приятели, преподаватели, треньори - все има в обкръжението ти хора и семейства, за които си казваш "Ех, да бяха моето семейство" или "ех, да имах такава връзка". Наблюдавай, разговаряй, питай. Никой свестен човек няма да ти откаже да бъде твой ментор и съветник. Хората са доста по-отзивчиви, отколкото изглежда на пръв поглед. Може да е някоя леля, по-голяма братовчедка, майка на приятелка, и кой ли още не. Зарежи връзките за момента. Трябва да "излекуваш" себе си. Много работа е това, но си заслужава. Да откриеш силните си страни, да се научиш да се цениш и харесваш. Да придобиеш самочувствие - било чрез спорт и здравословна грижа за себе си (външен вид), било чрез придобиване на добро образование, знания и умения (за по-успешна реализация в живота). Едва след това можеш да мислиш за връзки, когато със стойността си ще привличаш стойностни мъже, защото подобното привлича подобно. Успех в изборите. Само от теб зависи.

Хората често избират познатите модели, дори когато те са отрицателни, защото познатото носи чувство на сигурност и предвидимост. Отделно липсата на различен модел значи, че ти просто не знаеш как да търсиш, градиш и поддържаш друг тип връзки. Виждам, че осмисляш много неща, но нормално, не знаеш как да ги пребориш. За това може да ти помогне най-бързо и ефективно качествен терапевт. Литература по въпроса също има много и също ще ти е от полза.

Как е било при баби и дядовци? Съседи, чичовци и лели? Все някое семейство познаваш, което да ти бъде положителен пример. Няма ли хора покрай теб, които просто да се обичат и уважават?

Пишеш, че искаш да се научиш да обичаш себе си. Не се ли харесваш, комплекси за малоценност ли имаш? Не звучиш така в частта, когато пишеш как разиграваш някакви мъже. Може би не е проблем в това, че не се харесваш, а че си объркана как да изискваш уважение към личността си. Не би било зле да напишеш каква всъщност е била връзката с този мъж, 10 години по-възрастен. Как така те е манипулирал и се е държал с теб като с парцал и как така него не си отрязала.
Или разкажи тези неща на психотерапевт.