"Бягат" ли българите от българи?

  • 17 379
  • 245
# 45
Гледане на дете в чужбина.
При мен майчинството е 4 месеца.После ясла.Беше сложно.На втората година взехме родителите ми да водят детето  на ясла и после на предучилищна(от 3 до 5) Уредих им разрешително за перстой и медицинско обслужване .Когато малката беше на 6(вече в първи клас) , оперираха баща ми и поставиха тежка диагноза.Напреднала фаза.Необатимо.Преживя операцията, изчакахме  да се се закрепи, за да може да пътува , защото избра да прекара последните месеци от живота си в дома си.После сами, като се има в предвид , че закона забранява деца под 12 години да оставят сами у дома и да ходят сами на учулище.
Отново беше сложно.Но това не ми е ограничило контактите с други хора
Виж целия пост
# 46
Sl,моите родители все още работят..и така още 7-8 години.Иначе и при нас майчинството е 4 месеца..Нямаме никаква помощ и детето е или с нас двамата или единият от нас е вкъщи и го гледа.Моите приятелки обаче са в същата ситуация и да се видим е като бинго..
Гледаме да е в обедната почивка,стига да се справим с логистиката.
Не е лесно изобщо,а и съм твърде уморена понякога да мръдна от дивана.Остарявам.
Виж целия пост
# 47
Когато има желание, винаги се намира начин,  а когато няма желание, причини.

За момента също не искам да се срещам с хора, но мотивите ми са различни
Виж целия пост
# 48
Честит Международен Ден на жената! Hug Ще се справите, дами, децата бързо растат и стават самостоятелни. Не е лесно, но пък гледането на децата само от родителите има много плюсове - дълбоката връзка между тях, а и авторитет са само родителите... Удръжте напрежението здрави Flowers Four Leaf Clover

На мен също с времето кръгът ми се е променил. Тъй като много рядко жени раждат преди трийсет, бях с дете преди моите приятелки и с някои пътищата ни се разделиха, защото бесните купони вече не ми бяха възможни. Тогава открих за първи път бг-мамма Smile Като тръгнаха децата на училище, всичко влезе в нормалните си релси. Като помисля, времето измина бързо.

Иначе стабилното ядро сме тайфа от австрийки, германка, италианка, гъркиня и аз. Но във Виена не е нещо нечувано кръгът да не е хомогенен.
Виж целия пост
# 49
Честит празник, момичета!
Много зависи от това какво искаш ти самия. Ако искаш да се адаптираш, интегрираш и да се справиш - то нещата си вървят по план. Ако не ти харесва - какъвто и приятелски кръг да имаш, нещата няма да се получат.
Никой не ми е помагал за децата, разменяли сме с приятели деца, че да ни се получат нещата. Имам стабилен кръг от няколко приятелски семейства и една две верни приятелки, с които се виждам. Имам си и международен кръг от приятели, с които излизам от време на време. Отне ми доста време да науча себе си, че човек може да е щастлив навсякъде, стига да го иска. В един момент децата порастват и нещата стават по-лесни. Когато има желание, всичко се оправя.
Виж целия пост
# 50
Когато има желание, винаги се намира начин,  а когато няма желание, причини.

По-скоро желанието ми не е по-силно от здравия разум и не го слагам пред семейството ми.


Честит празник!
Виж целия пост
# 51
BeautifulM, може би си в град, където се движиш основно с кола, или? Мен майчинството ме събра по чисто логистически причини с приятелките, които живеят в моя или следващия квартал. Много по-лесно беше просто да си облека нещо и изляза "на кафе" пред вратата спонтанно за два часа, отколкото да се контя, качвам на кола и бия километри или сменям три трамвайни линии след цял ден гледане на бебета.
Виж целия пост
# 52
Точно.
Разходки  с детето в парка или на детска площадка .Рожденни дни в детски клуб все пак трябва да  се придружава детето поне докато навърши десетина години.
Наемане на "селска къща"  за уикенд и изкарване с приятелcки семейства с деца.
Хотел , предлагащ услуга "аниматори за деца) ....
Или дори наемане на "кенгуро" за няколко часа.
Варианти много.
Не мисля,  че някоя от изброените ситуации  е разрез със "здравия разум"

Докато детето беше на ясла и после на градина(предучилищна от.3 години)  , майка ми  искаше да ходи на курс за езика  където  всеки първи уикенд на месеца, организираха екскурзия до някой град в сраната..Така, че дори и тя си имаше социални контакти с не българи  Simple Smile .Баща ми нямаше желание и предпочираше да общува  с други българи .
За годините , прекарани тук те си бяха създали контакти с други български баби и дядовци,  с които са се  засичали по паркове и детски площадки.Разменяха визити (майка ми обожава да посреща гости) или  се срещаха навън и у дома редовномидваха нейни прителко, българки и не българки.
Виж целия пост
# 53
Ли Лу,живеем в селце...Когато бях в майчинство,излизахме но беше Ковидното време,всеки странеше от всеки.Все пак се запознах с майки,после се преместихме тук.Не е проблем да се виждаме,но е много трудно да намерим момент.Всички работим,уикендите а те пътуват,а ние.
И като цяло и хората са такива тук-и те уморени,илизат 1-2-3 пъти в месеца.
Младите без деца са друга бира,и аз се ксъсвах да излизам като млада и преди детето...
Детето ми е малко и не е канено още на рожденни дни в училище-в момента е малко недолюбвано защото имаме проблем със слуха и говора...Надявам се това да се промени.
Виж целия пост
# 54
Гуш Heart
Със сигурност ще се оправят нещата.
Виж целия пост
# 55
проблем със слуха и говора...Надявам се това да се промени.
Ще Hug Сигурно си попадала на тази тема за трудното проговаряне. Tам може да проследиш много истории на деца, които с времето наваксват. Стискаме палци!
Виж целия пост
# 56
Двуезичните и триезичните деца проговарят по-трудно. Синът ми ходеше на логопед, започна да говори с цели изречения към 3+. Големи притеснения бяха навремето. Сега е в най-престижния местен университет. Сигурна съм че всичко ще е наред! Много такива случаи има в чужбина.
Виж целия пост
# 57
Много приятели, познати и съученици се пръснаха из Европа и САЩ. Когато съм пътувал по работа или сме били на екскурзия или почивка съм търсил някои от тях. Да се видим, да изпием по една бира или да хапнем... За съжаление, като правило се оказваха заети или много ангажирани точно по същото време.           Smile
Виж целия пост
# 58
Аз също не бих се трепала да се срещам с някой само защото е от България и сме се знаели навремето. Ценя си времето, да. И си имам приоритети. Ако ми е бил близък приятел, е съвсем различно, разбира се. Аз и в дома си с престой съм канила такива.
Виж целия пост
# 59
Аз пък с кеф посрещам и изпращам приятели. И сега в Българи, и докато живеехме в Канада или САЩ.
Това не означава, че са ни приятели, само защото са българи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия