Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте! Позволявам си да копирам въпрос зададен преди няколко месеца, който може би сте пропуснали. Благодаря!

Здравейте!

Извинявам се, че не съм отговорила на въпроса Ви по някаква причина.
Описвате една съвсем стандартна ситуация, в която сте попаднала вследствие на “новата” си роля.
Мисля, че когато една жена става майка за първи път, е  нормално да изпитва тревожност към всички неща, които ѝ предстоят да ѝ се случат покрай отглеждането на бебето.
Тревожността може да Ви прави по-внимателна, предпазлива и информирана. Когато обаче това започва да излиза извън контрол и усещаме, че темата и фокусът покрай малкия човек отнемат 90% от времето ни, тревожността не ни напуска, а по-скоро обратното, добре е да спрем и да помислим кое е онова нещо, от което всъщност се страхуваме.
И въпреки че е нормално да изпитвате доза притеснение, във Вашия случай явно тревожността е в по-високи нива от необходимото.
Докато чета написаното, се чудя дали отговорът на въпроса Ви не се крие в това изречение: “аз съм поела всички задължения и бащата има наблюдаваща, радваща се функция”.
Ако Вие сте единственият човек, който е ангажиран с бебето и отговорността не е споделена, то вероятно имате неравномерно разпределение на родителските роли.
Има няколко неща, които бих искала да премислите:
1. Преосмисляне и нормализиране на ситуацията - да, Вие сте майка, да, детето изисква грижа, търпение и всичко останало.Но Вие сте и човек! И трябва да бъдете здрава, спокойна и адекватна, за да полагате грижи. Това няма да стане, докато тревожността има съществено място в отглеждането. Не забравяйте, че това, което чувствате Вие, вероятно се усеща и от Вашето дете. Когато родителят е припрян, нервен, тревожен, детето става раздразнително и неспокойно.
2. Чувството за “съмнение” вероятно идва от вътрешните Ви убеждения, които е добре да преразгледате - “Добрите майки не допускат грешки!”, “Ако бебето е гледано добре, то няма да се разболее”, “Майката е единственият човек, който най-добре може да се грижи за детето”, “Ако не контролирам всичко, ще се случи нещо лошо”, “Детето не бива да плаче, да се разболява, да го боли”, “Майката трябва да е изцяло отдадена на семейството и детето” и така до безкрай …
Ако донякъде това са Вашите убеждения, то всичко извън тях би могло да Ви кара да чувствате вина, че не се справяте.

Опитайте да разпознавате тези мисли и да ги подмените с по-логични, здравословни.
Например :
„Детето не се храни достатъчно.“
Педиатърът, учителките в градината и кантарът казват, че детето е в норми, развива се за възрастта си и покрива нормите за възрастта.
Мисъл, с която можем да заменим негативната е: „Детето има и своите нужди и настроения. Днес се храни добре, утре може да хапне по-малко.Нормално е.“


3. Приемете, че тревожността я има. И ще я има. Колкото повече се борите да я няма, тя ще е там. По-скоро се опитайте да я приемете – че като родител винаги ще се притеснявате за него. И това е нормално.

4. Последно - преразгледайте отговорностите към детето и личното си време. Не е разумно да мислим, че само майката може да се грижи за бебето, докато е малко. Грижите са много и това да не потърсите помощ е нездравословно. Това изсмуква до крайност силите и капацитета Ви, а те са Ви нужни. Та, споделете малко от грижите с партньора си. Не се притеснявайте да споделите, че имате нужда от помощ и грижа за себе си. Това е най-доброто, което можете да направите, когато сте на прага на силите си и не можете повече. Детето вероятно би избрало същото за Вас.
Говорете с партньора си и опитайте да го “въвлечете” в живота на родителството, защото детето има нужда и от баща си.

С няколко думи - децата плачат, разболяват се, не са доволни, понякога ги боли , но ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ И ПРАВИТЕ НАЙ-ДОБРОТО ЗА НЕГО ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА СИ

Наслаждавайте се на времето заедно, отбелязвайте и тревожността, която понякога се появява, но отбелязвайте спомените от тези етапи в живота на Вашето дете, които никога няма да се върнат отново. Не забравяйте, че Вие пишете по празен лист хартия и ще е страхотно да пишете красиво ❤

Много Ви благодаря за всичко написано! Дадохте ми храна за размисъл. Бъдете здрава и все така положително отдадена на призванието си!

Здравейте,интересува ме как бихме могли да се справим с вечно критикуваща майка.
От години не живея с майка си,обичам я,но тя не зачита моето мнение.Гледа като с насмешка каквото и да правя.
Постоянно ме критикува,подценява.
Ако известно време се държи добре,после пак започва да се заяжда с мен.Вслучай че си позволя да и отговоря или да и кажа да спре,тя веднага ме обвинява.
С течение на времето заради поведението я държа настрана от семейството си.Ходя и на гости по-рядко,от години не и споделям нищо.
Тежи ми това,но нз дали би се променило някога.
Искам да живея живота си без тази травма и ме е страх дали някой ден няма да стана като нея и да прехвърля това на моето дете.

Здравейте и благодаря, че споделяте!

Майки, които прекомерно критикуват и отблъскват децата си често са наранявани и отхвърляни като деца. Поведението става “норма” и трудно може да се осъзнае като вреда. Разбира се, това не оправдава поведението на майка Ви, но дава възможност то да бъде погледнато през различен ъгъл, а именно, че проблемът не е у Вас, а в това, че тя може би не познава обичта по здрав начин.

От написаното личи, че се Ви е трудно и искате да промените ситуацията.

- промяната може да дойде чрез Вас. Тогава, когато започнете да приемате реалността, а не да се опитвате да я променяте. Това означава да разграничите “любовта” от “очакването”. Вие обичате майка си, вероятно и тя Вас, но е добре да приемете, че може би тя няма да се промени или поне да не живеете с “очакването” за това. Когато се освободите от мисълта, че Вашето “добро поведение” ще я направи по-приемаща ще започнете да живеете по-спокойно. В едно изречение - Не Вашето поведение определя нейното държание към Вас. Освободете се от тази илюзия.
- Осигурявате Вашите здравословни граници. Вие вече сте направили крачка към дистанция, която Ви дава пространство и доза спокойствие. Границите са начин да защитим вътрешния си свят.
- Опитайте се да не търсите одобрение всеки път от нея. Вероятно има други близки хора около Вас, които Ви дават подкрепа и сигурност.Ако Вие всеки път получавате критика от нея-то помислете кое налага да ѝ споделяте толкова.
- Опитайте се да допуснете, че отношенията между вас може и да не бъдат както Ви се иска. И , това е Окей!Не винаги можем да влияем на родителите си, но пък винаги можем да вземем решения за себе си - как реагираме и какво допускаме.


Ще станете ли като нея?
Най-важното е, че Вие вече си задавате този въпрос, което Ви прави будна и сензитивна към поведението Ви. Ако някога изпаднете в подобна ситуация като родител, замислете се - “От какво имах нужда Аз , когато бях дете”(прегръдка/разбиране/грижа).
Може би и Вашето дете ще има подобни или същите нужди ❤

Ако все пак Ви е трудно да се справите сама, винаги можете да потърсите помощ от терапевт.

Желая Ви сила!
Ива