Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 30 423
  • 122
# 120
Здравейте!

Споделяте, че сте преминала през емоционални събития, след които не сте имали тези симптоми, но не е изключено те да са оставили отражение у Вас и на по-късен етап, в ситуации, в които нещо напомня за емоционалната Ви реакция тогава, да се регистрират сега.
Споделяте, че “едва стигате до бърза помощ”, което показва, че когато това състояние настъпи, се чувствате уплашена и тревожна.
На първо място, съветвам да изключите медицински диагнози. Можете да се посъветвате с ендокринолог, да изследвате витамините, защото понякога ниски нива могат да дадат отражение в психическото ни състояние.
Отделно от това, консултацията с психолог би била полезна, за да работите върху Вашата тревожност, емоциите и това, което ги поражда.
Понякога не можем да се справим сами и това е съвсем нормално. Психологът ще помогне за отработването на преживяванията, като това ще допринесе за Вашето спокойствие, съответно и за психическата Ви устойчивост.

Успех!
Ива



Здравейте!
В краяна миналото лято по време на работа изпитах странни симптоми.. от нищото  изведнъж получих силно сърцебиене, виене на свят .. втрисане .Тогава незнаех какво е,и се уплаших но помислих, че може да е вирус все нещо такова.От тогава до към днешна дата положението е същото.Не съм ходила на психолог/ психиатър защото по някакъв начин се опитвам сама да се справя без хапчета. Но да сега без ефект, и понякога симптомите са толкова силни,че едвам не стигам до бърза помощ.
Като цяло винаги съм била тревожна, но съм успявала да се справям без никакви симптоми. Имах леки събития които ме събориха емоционално, но пак нямах тези симптоми които от сутрин до вечер са с мен.Аз немога да разбера какво ми е? От събуждането сутрин аз съм с главоболие, трудна концентрация, проблем с фокуса и със зрението! Корема ми е стегнат..
Виж целия пост
# 121
Здравейте!

Може би трябва да си зададете въпроса с какво свързвам това повишение. От каква отговорност бягам? От какво точно се страхувам - дали ще се проваля, или пък не мисля, че заслужавам? Така ли е и в живота - тръгвам ли си, когато стане трудно?

Една хипотеза би могла да е свързана с това, че не можете да поемате отговорност и не искате да носите тази тежест.
Това пък, от своя страна, може да има връзка със страх от провал. Например - ако по-високата позиция е свързана с повече отговорност, то, хипотетично, ако не се справите със задачата, това може да се усеща като провал, който не можете да понесете.

При всички случаи, това, как ще си отговорите на въпросите, ще ви даде една по-ясна представа кое точно не можете да понесете в това повишение.

Поздрави,
Ива



Здравейте,
При мен тревожността е породена от заемането на по-високи позиции в работата и последващите големи отговорности. Предното ми работно място напуснах точно заради това и отидох на по-ниска позиция само, за да съм спокойна - да мога да спя нормално, да се храня и да  не си губя гласа. На сегашното ми работно място отново ме повишат - два пъти отказвам това повишение и вече буквално не мога. Отново се започна неспане, постоянни мисли как и какво не съм свършила, постоянно мозъкът ми работи на тема работа. Започнах отново да мисля да напусна, но не искам да се въртя постоянно в омагьосан кръг с всяка нова работа. Не ми помагат неща от типа на разходки, книги и други развлечения.
Виж целия пост
# 122
Здравейте, надявам се че на подходящото място задавам въпроса си. От три месеца пия Пасифлора и ми действа добре. Имам проблем със съня. Някакво подскачане при заспиване или просто безсъние. С нея се чувствам по-добре. Мога ли да продължа да я пия?! Пише че след третия месец трябва да се посъветвам с лекар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия